Решение № 1042 от 21.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501312 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на В. А. К. И Ц. Д.

С. против Решение № 607 от 18.02.2026 година, постановено по гр.дело № 6802/2025 година, с което съдът:

-ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. К., ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. "Г. С.", № ** дължи на Етажната собственост с административен адрес в гр. В., ул. "Б. К.", № *, представлявана от "Т. *" ЕООД, ЕИК ********* - Управител на ЕС в качеството на собственик имот – ап.** в гр. В., ул. „Б. К.“ * сумата от 20,25 евро за периода 01.01.2024г. 30.11.2024г., представляваща дължимите разходи за управление на ЕС, съобразно решение на ОС на ЕС от 19.05.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 16038/2024 на ВРС - ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Д. С., ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. "Г. С.", № ** дължи на Етажната собственост с административен адрес в гр. В., ул. "Б. К.", № *, представлявана от "Т. *" ЕООД, ЕИК ********* - Управител на ЕС в качеството на собственик на имот – ап.** в гр. В., ул. „Б.

К.“ * сумата от 20,24 евро за периода 01.01.2024г. 30.11.2024г., представляваща дължимите разходи за управление на ЕС, съобразно решение на ОС на ЕС от 19.05.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1

16038/2024 на ВРС.

-ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. К., ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. "Г. С.", № ** дължи на Етажната собственост с административен адрес в гр. В., ул. "Б. К.", № *, представлявана от "Т. *" ЕООД, ЕИК ********* - Управител на ЕС в качеството на собственик на имот – ап.** в гр. В., ул. „Б.

К.“ * сумата от 80,34 евро за разходи за фонд „ремонт и обновление“ в ЕС, за периода 01.12.2021 г.-30.11.2024г. съобразно решение на ОС на ЕС от 22.06.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 16038/2024 на ВРС.

-ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Д. С., ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. "Г. С.", № ** дължи на Етажната собственост с административен адрес в гр. В., ул. "Б. К.", № *, представлявана от "Т. *" ЕООД, ЕИК ********* - Управител на ЕС в качеството на собственик на собственици на имот – ап.** в гр. В., ул. „Б. К.“ * сумата от 80,35 евро за разходи за фонд „Ремонт и обновление“ в ЕС, за периода 01.12.2021 г.-30.11.2024г. съобразно решение на ОС на ЕС от 22.06.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 16038/2024 на ВРС.

В жалбата са били изтъкнати множество аргументи, съобразно които решенията на ЕС са нищожни и не следва да породят правен ефект. Съответно се излага, че решението се явява недопустимо , т.к. ЕС не се представлява от дружеството ищец – а именно „Т. *“ ЕООД и че последното не разполага с правата по реда на чл.23 ал.4 от ЗУЕС. Излага се още, че решението се явява неправилно и че е било поставено при съществени нарушения на съдо производствените правила. Сочи се още, че те не са част от ЕС, както и че сградата не е жилищна. Позовават се на различни документи – н.а. и скици и в заключение настояват съдът да обезсили, като недопустимо решението, а в случай че приеме неговата допустимост – да отмени решението в частите, с които е било признато за установено, че ответниците (въззиваеми) дължат сочените там суми.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на адв. К., като процесуален представител на „Т. *“ ЕООД, с които жалбата се оспорва и се настоява решението да бъде потвърдено.

Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание, въззивниците не се явяват, не се представляват, но с писмена молба излагат, че подържат въззивната жалба и молят съда да я уважи.

Въззиваемата страна – ЕС, чрез адв. К. намира жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, както и като съобрази материалите по делото и изразените мнения, ВОС, намери за установено следното:

В исковата молба по делото се твърди и излага, че ответниците К. и С. са собственици на апартамент № ап.** в гр. В., ул. „Б. К.“№* и че въпреки 2 взетите решения на ОС на ЕС те не са заплащали дължимите вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата, както и за фонд „Ремонт и обновяване“ за посочения в ИМ, период.

За горните суми е издадена Заповед № 404 от 24.01.2025 година, по ч. гр. д. № 16 038/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 12-ти състав. По повод постъпило Възражение и от двамата ответници, е било образувано производство с правно основание чл.422 от ГПК.

Съпоставяйки доказателствата по делото, ВРС е уважил претенцията, до определен размер, като е отчел възраженията на ответниците.

Виждането на въззивния съд е следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.40 вр.чл.422 ГПК от ЗУЕС, във вр.с чл.6 ал.1 т.9 и чл.6 ал.1 т.10 от ЗУЕС, като в случая се твърди, че търсената сума от кредитора се основава на Решение/Решения на ОС на ЕС.

По смисъла на чл.41 от ЗУЕС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. От друга страна Общото събрание на ЕС по реда на чл.11 ал.1 т.5 от ЗУЕС е компетентно да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Не без значение е и нормата на чл.38 ал.2 от ЗУЕС която дава възможност, и по решение на ОС да се търси издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК. Следователно законът дава правомощия на Общото събрание на ЕС да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и правомощия на управителя му да поиска заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за дължимите суми, като представи препис от решение на ОС.

По делото са били представени множество преписи от ОС на ЕС, въз основа на които се определят сумите, подлежащи на събиране от страна на всеки собственик, които касаят както поддръжката на ЕС, така и фонд „Ремонт и обновление“. Също по делото недвусмисленно е било установено, че за процесния период К. и С. не са заплащали дължимите суми.

Въззивната инстанция приема, че решаващия съд съвсем правилно е отговорил на всички възражения на въззивниците – на първо място решенията, с които се определя подобно задължение / задължения са приложени към делото и те са съвсем недвусмислени; нещо повече – те са влезли в сила; на следващо място Управителя на ЕС, в лицето на „Т. *“ ЕООД съобразно сключения Договор разполага с правомощието да представлява ЕС пред съда – да предявява искове против собственик и/ или ползвател иск за 3 неизпълнение решения на ОС; притежава правото да завежда съдебни производства по реда на чл.410 от ГПК. Неоснователни са възраженията, според които решенията на ОС са нищожни – напротив касае се за решения, които са влезли в сила, следователно техния стабилитет е неоспорим.

Неоснователни са и възраженията, според които не е налице Етажна собственост или че сградата е със смесен статут – жилищен и обществен.

Понятието Етажна собственост е уредено в нормата на чл.37 и следващите от ЗС, и съдът не намира за необходимо да я разяснява; безспорно е, че в случая тя е налице и че са необходими средства за нейната поддръжка и функциониране. Следователно при наличието на вече влезли в сила решения – а няма данни въззивниците да са упражнили правото си на жалба по реда на чл.40 от ЗУЕС, настоящата съдебна инстанция приема, че решението на ВРС е правилно. То се явява и прецизно произнесено, като са били отчетени всички възражения на страните, и на тях е даден правилен отговор.

По разноските:

Направено е възражение за прекомерност на хонорара на адв. К., който съобразно данните по делото възлиза на 310 евро (вж.л.44).

Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от

Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на 4 конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.

101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може да определи следващото се на основание чл.

38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет.

Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида и броя на исковете, въззивния съд намира, че следва в полза на въззиваемото 5 дружество да се присъдят разноски в размер на 310 (триста и десет) евро, както са заявени.