Решение № 851 от 07.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Бургас, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252100501720 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на А. Т. П. ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №1927/15.08.25г., постановено по гр.д.№2337/25г. на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивника против „РТФ“ ЕООД, за отмяна на заповед за уволнение с изх. № 25/29.01.2025 г. на управителя на „РТФ“ ЕООД, с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ***; за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 605 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 01.02.2025 г. до 23.06.2025г. и въззивникът е осъден да заплати на „РТФ“ ЕООД, сумата от 600 лева за разноски по делото.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.

Оспорва извода на съда че на осн. чл.335, ал.2, т.1 КТ, трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на срока на предизвестие, което е отправено към ищеца.

Намира, че за предизвестието следва да важат изискванията з а мотивираност, а в процесното не е посочено, какви са липсващите у ищеца качества – посочена е само цифром правната норма. Същото касае и връчената на 29.01.2025г. уволнителна заповед. Поради това и ищецът не е посочил в исковата си молба конкретни мотиви и доводи за незаконесъобразност на уволнението си – излага съображения, като посочва и цитира съдебна практика.

1

Въззивникът цитира направените от първоинстанционния съд изводи, относно съдържанието на заповедта за уволнение и в тази връзка цитира и изложените от него в исковата молба оспорвания на основанието за уволнение. Така обосновава твърдение за неправилност на съжденията и мотивите на съда, че възраженията му са бланкетни. Намира, че макар с доклада по делото съдът правилно е разпределил тежестта на доказване, погрешно я е интерпретирал в решението. Излага съображения, че работодателят е следвало да посочи конкретната липса на качества, която му дава право да уволни работника. След като работодателят не е посочил, какви качества липсват у работника, за него е невъзможно да се защити аргументирано, като докаже че притежава качества. Въз основа на това, въззивникът оспорва изводите на съда, че по делото са събрани доказателства, че у ищеца липсват качества за изпълнение на заеманата длъжност. Отново цитира и излага аргументи, основани на на ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ВКС, посочващо какво би било достатъчно да стори работодателят, за да е налице правно основание, което да доказва в съда.

Въззивникът оспорва изводите на съда и относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение и това с кой акт е сторено прекратяването. В тази връзка цитира доклада по делото обективиран в Определение №3421/13.06.2025г., с което са посочени безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено с обжалваната заповед. В тази връзка намира за противоречив извода на съда, че прекратяването на трудовото правоотношение е сторено с отправеното предизвестие, още повече, че ответникът не се е позовавал на нормата на чл.335, ал.2, т.1 от КТ. Въззивникът заявява, че по делото не е провеждано доказване и няма доказателства, че предизвестието му е връчено при условията на отказ да бъде получено, макар да е налице е твърдение за такова връчване в отговора на исковата молба.

Въззивникът излага съображения, касаещи извода на съда относно наличието или липсата на закрила по чл.333 от КТ, направен след извършена справка, в ЕРБЛРО. Намира, че извода на съда, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца преди издадения болничен лист би бил правилен, ако беше съобразен с всички събрани по делото доказателства, което не е сторено. В тази връзка въззивникът цитира и излага съображения, основани на проведена разговор в електронното приложение „Viber“ между ищеца и управителя на ответното дружество. Така обосновава извод, че последният по време болничен всъщност е болничният лист от 29.01.2025г., тоест от деня предхождащ разговора по приложението Viber. Следователно няма как заповедта да е била връчена на 29.01.2025г. след като на 30.01.2025г., ищецът е бил приканван да се яви, за да си я получи. Намира, че най-рано на 30.01.2025г. е било възможно да се връчи заповедта за уволнение, към която дата той е имал валидно издаден болничен лист и се е ползвал от закрилата по чл.ЗЗЗ, ал.1, т.4 от ГПК.

Въззиваемият – ответник „РТФ“ ЕООД, чрез адв. Гюмова представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата. Въззиваемият намира решението на първоинстанционния съд за законосъобразно, правилно и обосновано и споделя извода на съда, че трудовото правоотношение е прекратено с изтичане срока на предизвестието, което е отправено до ищеца, съгласно чл. 335, ал.1, т. 1 от КТ, а заповедта за прекратяване на договора има само информативно значение.

Въззиваемият излага съображения, че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е връчено на ищеца при условията на отказ на 10.12.2024 г., удостоверен с подписите на трима свидетели. Твърди, че и липсва оспорване на това връчване в срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК от страна на ищеца, поради което след този срок той е загубил възможността да направи това по-късно. Според въззиваемия, едва с въззивната жалба се твърди незаконосъобразност на уволнението поради липса на посочване на конкретни мотиви за липсващите у ищеца качествата за ефективно изпълнение на длъжността. Възможността за посочване на тези основания на този етап на производството, след изтичане на давностните срокове по чл.358, ал.1, т.2 от 2

Кодекса на труда, въззиваемият намира за преклудирана. Намира, че съдът изводите на съда са задълбочени и подкрепени с непротиворечива съдебна практика. Според въззиваемия, в исковата молба, не е посочен порок заповедта липса на конкретни мотиви, а ищецът е твърдял че е изпълнявал съвестно задълженията си, че не е нарушавал работния процес или трудовата дисциплина, което не може да се приравни на твърденията във въззивната жалба пороци в съдържанието на акта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Въззиваемият споделя изводите на съда и по отношение на липсата на закрила по смисъла на чл. 333 от КТ към датата на връчване на заповедта за уволнение – в тази връзка излага съображения с позоваване на съдебна практика. Намира, че самият ищец е посочил в исковата молба, че заповедта му е връчена на 29.01.2025 г. и представлява приложение към нея. В представените копия от разговори от приложението Vibre липсва дата, както и основание да се въвеждат тепърва в процеса подобни основания.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, съдържа необходимите реквизити по чл.260 и чл.261 ГПК, следователно е редовна и допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че страните по делото са били в трудово правоотношение, на основание трудов договор №346/29.03.24г. по силата на което ищецът първоначално е заемал длъжността ***, а с допълнително трудово споразумение №1/01.10.2024г., е заемал длъжността *** в бистро „Флора“, Сентрал Парк Бургас. На 10.12.2024г., при условията на отказ, удостоверен с подписите на трима свидетели, работодателят е предизвестил работника, че на осн. чл.328, ал.1, т.5 КТ, за „неизпълнение на трудовите задължения и небрежно поведение, нарушение на трудовата дисциплина“ в срок от 30 дни следва да освободи заеманата длъжност и след изтичане на срока следва прекратяване на трудовите правоотношения. Издадена е Заповед изх. №25/29.01.2025 г. на управителя на „РТФ“ ЕООД, наречена „заповед за освобождаване“, с която е посочено, че на осн. чл.328, ал.1, т.1 КТ „предизвестява“ ищеца, считано от 29.01.25г.

Работодателят е посочил „Причини за прекратяване на трудовия договор: чл.328, ал.1, т.5“.

С исковата молба ищецът твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение му е връчена на 29.01.25г., през което време е ползвал отпуск поради заболяване. В тази връзка представя болнични листи Е20243641854 от 06.01.2025 г. за периода от 06.01.2025 г. до 06.01.2025 г. – анулиран; Е20243641855 от 06.01.2025 г. за периода от 07.01.2025 г. до 13.01.2025 г.; Е20243641890 от 13.01.2025 г. за периода от 14.01.2025 г. до 20.01.2025 г.; Е20243641927 от 22.01.2025 г. за периода от 22.01.2025 г. до 28.01.2025 г.; Е20243641949 от 29.01.2025 г. за периода от 29.01.2025 г. до 04.02.2025 г., издадени от д-р Дора Григорова.

Ищецът заявява, че е изпълнявал съвестно и стриктно възложената му работа и по никакъв начин не е нарушил работния процес или трудовата дисциплина.

Ответникът оспорва иска. Заявява, че след започване на работа на новата длъжност се оказало, че ищецът не разполага с качествата за ефективното й изпълнение, посочени в длъжностната му характеристика - учтивост, вежливост, комуникативност, инициативност, колегиалност, умение за работа в екип, способност да се създаде добър микроклимат при работа, да има представителен външен вид.

Породи това на 10.12.2024 г. било подготвено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношние на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, което ищецът получил, но отказал да подпише и връчването му било оформено с участието на трима 3 свидетели. На 29.01.2025 г. на ищеца била връчена Заповед №25/29.01.2025 г. на управителя на „РТФ“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. За установяване липсата на качества е разпитан в качеството му на свидетел С. В. С. – работещ като *** на същото бистро. Според свидетеля, ***, трябва да има отлични комуникативни отношения с персонала и с клиентите, да е вежлив, да умее да излиза правилно от ситуации, в които се създава напрежение с клиенти и със сервитьори, да е отговорен, комуникативен и организиран.

Свидетелят заявява, че има преки впечатления от работата на ищеца в качеството си на клиент – тогава атмосферата в ресторанта не била приятна, нямало музика, ищецът се въртял се шляел из ресторанта, без да наблюдава дали сервитьорите си вършат работата, дали храната се изнася по правилния начин, общо взето се чудел какво да прави. Имало много случаи, в които свидетелят е получавал обаждания от служители, които работят в една смяна с ищеца - барманът А. и сервитьорите С. П., С., М., А., Г.

Д.. Всички те му заявили, че ищецът се отнася непрофесионално към работата си: искал част от бакшишите; в определени ситуации не е знаел как да реагира, не е научил как трябва да изглеждат ястията, как се казват и как трябва да се изкарват; изкарал е погрешна чиния и когато му е казано, че това не е правилно и той е отвърнал на опитните сервитьори да си гледат работата и че той знае какво прави; когато е имало проблем с някой клиент и са го молили за помощ да излезе от ситуацията, той е бягал от отговорност и им казвал да се оправят сами.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн.чл.269 ГПК не установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението е валидно и допустимо. При така установената фактическа обстановка, като взе пред вид становищата на страните и като съобрази Закона, Бургаски окръжен съд намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.