Решение № 54 от 30.09.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Момчилград, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20225150200131 по описа за 2022 година Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Б. Л. Ю. с ЕГН- ********** , е обжалвал НП № 200318- 000 616 от 26.01.2021г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВРКърджали, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 250 лева, „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“- и са отнети 10 контролни точки. В жалбата, предявена чрез адв.Кр.Райчев от АК- Пловдив, са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление.

Претендират се разноски за адв.възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява, като от адв.Кр.Райчев е постъпило писмено становище, с което се поддържа жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски по делото.

1

Въззиваемата страна- АНО, не се преставлява, и чрез гл.юрисконсулт на ОДМВР- Кърджали изразява становище за неоснователност на жалбата, и иска потвърждаване на атакуваното нак.постановление по изложените подробни съображения. В молбата на ю.к. на ОДМВР- Кърджали се иска същото и се претендира ю.к. възнаграждение, респ. намаляване на адв.хонорар поради прекомерност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 09.08.2020г. двама служители на РУ-Кирково /К. Й. и В. М./ са изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътният трафик в района на с.Подкова, общ.Кирково- 3 –то класен път № 592,на км.20. Около 10,10 часа в посока на движение от с.Чорбаджийско за с.Подкова, тези пол.служители са спрели за проверка л.а.“ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. № ********, управляван от жалбоподателят по настоящото производство- и собственост на друго лице /С.Д.Т. от гр.Пловдив/. При извършената проверка са установили, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и е бил с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП от 30.03.2017г. За така установеното служител на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали е съставил АУАН серия GА № 231127/09.08.2021г. против жалбоподателят, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. С този акт е бил иззет контролният талон на водача. Актът е връчен на същата дата, и в законоустановеният срок няма данни да е постъпило възражение срещу него.

По този повод в РП- Кърджали, т.о.Момчилград, е била образувана проверка, която е приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК /за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежният ред/.

Посочено е, че жалбоподателят по настоящото производство не е собственик на автомобила, а собственик е друго лице, бил спрян за проверка, като не 2 знаел, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена, няма застраховка „ГО“ и не е бил уведомен от собственика за това- за последното няма ангажирани от административно наказващият орган доказателства, въпреки дадените изрични указания от съда в тази насока.

Прокуратурата е приела в мотивите, че жалбоподателят по настоящото производство не е бил уведомяван от собственика на МПС за служебно прекратяване на регистрацията, и не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила и от друго лице- не знаел за последното. Прокуратурата е приела, че за неспазването на срока за заплащане на задължителната застраховка „ГО“ и служебното прекратяване на регистрацията на осн.чл.140 ал.10 от ЗДвП не прави МПС „нерегистрирано по съответният ред“ по смисъла на НК. Прокуратурата е приела, че автомобилът е собственост на друго лице, а самият автомобил който по време на проверката е бил с поставени регистрационни табели, въпреки, че е бил с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, но нямало доказателства, че и собственикът е уведомен за това. Поради това е отказано образуването на нак.производство срещу жалбоподателя по чл.345 ал.2 от НК, и преписката е изпратена на съответният адм.орган. Няма данни това прокурорско постановление да е било обжалвано, поради и което се приема, че същото е влязло в законна сила. В самата преписка са приложени докладна записка, АУАН GА № 231127/09.08.2021г. ; справка за нарушител, изд.на името на жалбоподателя; справка за собственост, от която е видно, че автомобилът е собственост на друго лице; справка за прекратена регистрация, касаещи автомобила, предмет на настоящото нак.постановление, и от която не става ясно дали и кога собственик е бил уведомен за служебно прекратената регистрация по смисъла на чл.143 ал.10 от ЗДвП на автомобила; докладни записки.

Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното НП № 20- 0318- 000 616 от 26.01.2021г. на Началника на РУКирково към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със заповед № 8121з515/14.05.2018г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 250 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, както и са отнети 10 контролни точки.

3

В хода на съдебното производство са разпитани един свидетел /пол.служител М., а актосъставителят Й. не е разпитан, т.к. не се явява/, който потвърждава описаната в АУАН фактическа обстановка- при извършена проверка на посоченото място, дата и час на управляваното от жалбоподателя МПС са установили, че същото е с прекратена служебна регистрация. Същият свидетел заявява, че водачът им казал, че отиват да вземат някакво животно и по принцип не управлявал този автомобил, и същият им споменал, че не знае за прекратената регистрация.

Като доказателства са представени; извлечение от информационните масиви на МВР, че е прекратена по служебен ред регистрацията на посоченият л.а. по чл.143 ал.10 от ЗДвП /от което е видно, че посоченият погоре автомобил е със служебно прекратена регистрация от 30.03.2017г. поради липса на застраховка „ГО“/, както и че автомобилът е собственост на друго лице, посочените НП и АУАН.

В разпоредително заседание съдът служебно е задължил АНО да представи доказателства, че собственикът на процесният автомобил, или лицето, което е управлявало автомобила, са били уведомени за служебно прекратената регистрация на автомобила поради липса на сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като в тази насока административно-наказващият орган не е ангажирал никакви писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са следните; Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон.

При извършена служебна проверка не се констатират допуснати 4 съществени нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Деянието е установено по несъмнен начин от формална страна, индивидуализиран е извършителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият не е посочил такива възражения.

В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали, видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока п о чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил/л.а./ безспорно е 5 моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП , както и че същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че автомобилът е регистриран на името на друго лице.

Съдът споделя доводите на жалбоподателят, обективирани в жалбата, че деянието не било съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, като и че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията- и това е така защото автомобилът се води на името на друго лице- което е собственик, и че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на проверката.

Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП /в сила от 01.01.2016г./, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и за това обстоятелство се уведомява собственикът на пътното превозно средство за този факт. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от същият нормативен акт, или, по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.