Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Сливен, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. С. Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. С. Коджабашева Гражданско дело № 20252230104086 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Д. М. С., М. С. С. и С.

М. С. срещу Община Сливен, с която е предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот.

Ищците твърдят, че са собственици на основание наследяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота гр. Сливен, м. Рамануша, с площ 1560 кв. м., трайно предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градина, ведно с построените в имота сгради, като по повод планирана продажба на имота, установили че има несъответствие в квадратурата на имота по Нотариален акт и по скица. В хода на обстоятелствената проверка станало ясно, че за процесните 960/1560 ид. ч. от имота има издаден Акт за общинска собственост. Ищците излагат, че са собственици на целия имот с площ от 1560 кв. м., тъй като на 15.08.1979 г. на техния съпруг и баща М.Д. С. било предоставено правото на ползване на земя от ОбНС в размер на 1 дка в местността Рамануша. На 04.11.1994 г. общият наследодател се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за 600 кв. м. Ищците излагат, че наследодателят им е винаги е владял целия имот, в едни и същи граници и в пълния му обем от 1560 кв. м., като след смъртта му, ищците продължили явно, непрекъснато и необезпокоявано да владеят имота. На изложените основания молят за уважаване на 1 предявения иск и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответната Община Сливен е подала отговор на исковата молба в срок, с който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесният имот е съсобствен между ищците и Община Сливен, като не би могло да бъде придобит по давност поради забраните за придобИ.е на имоти държавна и общинска собственост. Съгласно чл. 86 ЗС, в редакцията до изм. бр. 33/1996 г., е налице категорична забрана да се придобие по давност вещ - държавна или общинска собственост. По силата на § 1 от ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г. и последвалите изменения/, давност за придобИ.е на държавни и общински имоти не тече за периода от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. С Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите, предвиждащи спиране на придобивната давност по отношение на имотите частна държавна и общинска собственост. Решението е обнародвано на 04.03.2022 г. и е влязло в сила на 08.03.2022 г. От посочената последна дата придобивната давност продължава да тече, като времето до момента на спирането се включва в общия давностен срок. Ответната Община Сливен оспорва твърденията на ищците, че владеят имота, както и че техният наследодател е владял имота и излага, че за 960/1560 ид. ч. има съставен Акт за частна общинска собственост на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно който земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. На изложените основания моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват лично.

Представляват се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържат предявения иск, молят да бъде уважен и претендират направените по делото разноски. Представили са и подробна писмена защита в срок.

Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от пълномощник - юрисконсулт, чрез който изразява становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен, като също претендира направените по делото разноски.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по 2 делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответната Община Сливен, че ищците са собственици на 960/1560 ид. ч. от недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма, с адрес на имота гр. Сливен, м. Рамануша , с площ 1560 кв. м., трайно предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градина, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер от предходен план: 7398, ведно с построените в него Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 27 кв. м., брой етажи 1, предназначение:

Друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 13 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 26 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда, на основание наследяване от общия наследодател М.Д. С..

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира и за основателен и доказан.

От приетите писмени доказателства по делото се установява, че ищците М. С. С., С. М. С. и Д. М. С. са преживяла съпруга и синове, тоест законни наследници на М.Д. С., ЕГН: **********, починал на 15.03.2018 г.

С Решение № 103 от 30.08.1979 г. на ОбНС Сливен е предоставено на М.Д. С. право на ползване на земя в размер на 1 дка в м. „Рамануша“ на гр.

Сливен. С Нотариален акт № 123, т. V, дело № 3505/1994 г. М.Д. С. е признат за собственик на следния недвижим имот: 600 кв. м., пл. № 7398 в м.

„Рамануша“, на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В разписния лист към Кадастралния план от 1989 г. за имота пл. № 7398 е вписано - „ов. градина, М.Д. С., Нотариален акт № 123, т. V, дело № 3505/1994 г. - 11.07.2025 г.“

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и 3 неоспорено от страните се установява, че за м. „Рамануша“, землище на гр.

Сливен, преди 1979 г. няма картен материал. Първият план за тази местност е Кадастрален план на вилна зона „Изток“ гр. Сливен от 1989 г. Следва План за новообразуваните имоти за м. „Рамануша“, одобрен със Заповед № РД-11-0904/18.05.2005 г. на Областен управител на Област Сливен, а към момента е в действие КККР на гр. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г.

Поземленият имот с пл. № 7398 по Кадастралния план от 1989 г. е идентичен с поземления имот № *** по Плана на новообразуваните имоти за м.

„Рамануша“, одобрен със Заповед № РД-11-09-04/18.05.2005 г. на Областен управител на Област Сливен и с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АК, като по двата плана и по кадастрална карта процесният поземлен имот е с една и съща форма, граници и площ от 1560 кв. м.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Красимира Миленкович и Николай Колев, които съдът кредитира изцяло като обективни, добросъвестни, логични и непротиворечиви, се установява, че наследодателят М. С. е живял в имота със съпругата си до смъртта си, имал е черешови градини, постройки, гараж, отглеждал е прасета, а след смъртта му, ищцата е продължила да живее в имота до преди 3-4 години. През цялото време имотът е бил ограден с тЕ. мрежа и границите му не са променяни.

Искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право.

Правният интерес на ищците от водене на иска е обусловен от обстоятелството, че документално те не притежават целия недвижим имот, докато всъщност твърдят, че са собственици на имота на основание наследяване от праводателя си М.Д. С., придобил от своя страна процесните 960/1560 ид. ч. от имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на собственост. Тя е способ за придобИ.е право на собственост или ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. За придобИ.ето по 4 давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя.

Само владелецът може да придобие право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение.

Установи се безспорно в процеса от събраните писмени и гласни доказателства, че процесният имот фактически се е владеел от наследодателя на ищците от момента, в който му е предоставен за ползване и е владян от него до смъртта му през 2018 г. Наследодателят е живеел в имота, имал е постройки, гараж, черешови градини, отглеждал е прасета.

Установи се от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, че имотът се е появил за първи път на кадастралния план от 1989 г. със статут на земеделска земя - „овощна градина“. В разписната книга към този план като ползвател на имота е вписан М.Д. С., заплатил 600 кв. м. от имота. В помощния план към Плана на новообразуваните имоти за м.

„Рамануша“, одобрен със Заповед № РД-11-09-04/18.05.2005 г. на Областен управител на Област Сливен за имота няма записан бивш собственик.

Преценката дали даден имот може да бъде обект на придобивна давност се прави въз основа на действащата в периода на владение нормативна уредба и доказателствата по делото. Земеделски имот може да бъде владян, ако е имал индивидуализация в реални граници и ако в съответния период на владение не е съществувала нормативна забрана за придобИ.е по давност. В настоящия случай, процесният имот попада в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което началото на придобивната давност започва да тече влизането в сила на плана за новообразуваните имоти /в този см. Решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. по описа на ВКС на РБ, І г. о., Решение № 373 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г. по описа на ВКС на РБ, І г. о., Решение № 204 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 99/2011 г. по описа на ВКС на РБ, ІІ г. о., Решение № 66 от 26.04.2013 г. по гр. д. № 63/2012 г. по описа на ВКС на РБ, ІІ г. о., Решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 2066/2013 г. по описа на ВКС на РБ, I г. о. и др./

От експертизата по делото се установи, че Планът на новообразуваните имоти за м. „Рамануша“ е одобрен със Заповед от 18.05.2005 г. на Областния управител или считано от тази дата е започнала да тече придобивна давност в 5 полза на владеещия имота тогава праводател на ищците - М.Д. С.. Така десетгодишната придобивна давност е изтекла на 18.05.2015 г., много преди да бъде актуван имотът с първия съставен АОС от 25.06.2025 г. Следователно ищците са придобили в собственост процесните 960/1560 ид. ч. от имота на основание наследяване от своя праводател М.Д. С., починал на 15.03.2018 г., който от своя страна е придобил процесните 960/1560 ид. ч. от имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност чрез осъществено непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение за своене давностно владение в периода от 18.05.2005 г. до 18.05.2015 г.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността съдът следва да даде на ищцата шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на решението, в който да отбележи същото в регистъра по вписванията, за да се запази действието на вписаната искова молба.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по делото в размер на общо 1457,18 €, съгласно ЗВЕРБ, представляващи превалутираните 2850,00 лв., от които 50,00 лв. заплатена държавна такса, 400,00 лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и 2400,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.