Решение № 776 от 11.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Пловдив, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20215330112407 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.П., бул. „***” № *, ет.*, ап.*, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 519,67 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия периода 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г. за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. *, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г. до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 58,01 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 03.01.2020 г. – 12.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ***, ет. *, ап. **, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, на обща стойност 519,67 лева, представляваща главница, начислена за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г. Начислено било и обезщетение за забава в размер на 58,01 1 лв. за периода 03.01.2020 г. – 12.05.2021 г. Посочва, че за процесните суми била издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с., срещу която било постъпило възражение от длъжника. Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, под формата на възражение, от Р. И. Г., с който се оспорва иска като неоснователен. Ответницата твърди, че не е ползвател на топлинна енергия и доставената услуга не е поискана.

Посочено е, че е поставено съдебно решение от 2009 г. между страните, с което е отхвърлен иск на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД и неоснователно се предявявали отново претенции от ищеца. Направено е възражение за погасителна давност по чл.

112 ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с., образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № *** г. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед, поради което с разпореждане на съда от 29.06.2021 г. и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответницата по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответницата е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ.

Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответницата следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху 2 обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ. Посоченото обстоятелство се установява от приобщените по делото справка от Служба по вписванията гр. ***, за вписани множество възбрани върху процесния имот по партида на ответницата, както и от копие на данъчна декларация, подадена от Р.Г., с която същата декларира, че е единствен собственик на имота, находящ в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **. От посочените писмени доказателства е видно, че ответницата е носител на правото на собственост върху процесния имот. От това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни действия, с оглед на обстоятелството, че ответницата е потребител на топлинна енергия в качеството й на собственик на топлоснабдения имот. За пълнота следва за се посочи още, че клиент на топлопреносното предприятие и живущ в топлоснабдената сграда, дължи винаги заплащане на топлоенергията за сградна инсталация. Последното се извежда както от чл. 153, ал. 6 ЗЕ, така и от Тълкувателно Решение № 2 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.

Разгледаното положение не противоречи и на правото на ЕС, предвид приетото с Решение от 05.12.2019 г. на Съда на ЕС по присъединени дела C-708/17 и С‑725/17, че правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Предвид гореизложеното за неоснователни се намират възраженията на ответницата, че в случая се касаело за непоискана услуга и че тя нямала качеството потребител.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В.Ш., което се кредитира от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. П., бул. ул. „***“ № **, ет. *, ап.

**, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 371,818668 MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на 21,740634 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

Отопляемият обем на имота е 164 м3, като през жилището преминават 6 бр. щранглири с обща мощност от 2540 W и изразходваното количество ТЕ за отопление от същите се начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло, поради липса на уред за измерване. В имота на ответницата няма монтирни отоплителни тела, но има монтиран 1 бр. водомер за топла вода, който е бил на редовен отчет и е метрологично годен, а изразходваната топлоенергия се е начислявала по неговите показания. За имота на ответницата са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на етажна собственост” приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. на топлоснабдяването, тъй като през имота преминават щранг-лири. Количеството ТЕ, разпределено за процесния период 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г., в имота на ответницата възлизало на общо 4,5353 MWh, в това число 1,54691 MWh за отдадената от сградната 3 инсталация, 2,3188 MWh за отопление и 0,66959 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответницата ТЕ съответства на специалната методика от Наредба № 16334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Предвид тези изводи на вещото лице, следва, че топлинната енергия е разпределяна и начислявана в съответствие с действащата нормативна уредба. Установява се още, че освен за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, ответницата е ползвала и топлоенергия за отопление и за БГВ. Следва да се посочи и че независимо от това, че отдадената топлоенергия от наличните в имота на ответницата щранг-лири не е достатъчна до отоплява цялото жилище, видно от отговора на вещото лица в открито съдебно заседание, то същите, преминавайки през съответния апартамент, неминуемо отдават топлинна енергия за него, поради което е предвидена и съответната, цитирана от вещото лице, нормативна уредба, регламентираща начина на отчитане на топлоенергията от преминаващите щранг-лири.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Й.П., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на ответницата – съгласно издадените към последната фактури и извлечението от партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през процесния период счетоводството на ищеца е редовно водено. За същия период на ответницата има издадено едно кредитно известие /„минусуви изравнителни сметки“/ на стойност минус 27,43 лв. Задължението за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г. на ответницата възлиза на обща стойност с ДДС в размер на 519,67 лева, а обезщетение за забава от датата на падежа на всяка фактура от 03.01.2020 г. до 12.05.2021 г. възлиза на 58,01 лева.

Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи като компетентни, обективни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна инсталация за процесния имот, собственост на ответницата. Затова и именно ответницата, на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължена да заплаща цената на доставената топлинна енергия. Ето защо, предявеният иск се намира за доказан по своето основание. Определеният размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 13.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Разпечатката съдържа 29 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d6863f6-0153-44a7-ba7a-af953b14d4f1