Решение № 1657 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1657 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110208256 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.123, ал.6 от ЗМИП, вр. Глава III, Раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 3843 от 25.03.2025г., издадено от *** – Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което на жалбоподателя, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.123, ал.1 и чл.116, ал.1, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), за нарушение на чл.76, ал.1 от ЗМИП, вр. чл.54, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ППЗМИП), му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7500 (седем хиляди и петстотин) лева.

В жалбата на „***“ ЕООД се твърди, че атакуваното Наказателно постановление било издадено при несъобразяване с редица факти, обстоятелства и житейска логика, поради което същото се явявало незаконосъобразно и като такова следвало да се отмени. Определя се за неправилно, че административно-наказващият орган е приел, че сделката е извършена на касата на Дружеството в обекта за обмяна на валута в *** тъй като мястото на извършване на сделката било в салона на Българска народна банка (БНБ) в гр. София.

Поради това се приема, че на „***“ ЕООД било вменено нарушение, което не е извършено.

Обяснява се, че сключването на сделката на касата на БНБ е довело до изготвяне на документ при спазване на Образеца по чл.54, ал.1 от ППЗМИП, който документ бил изготвен от служители на БНБ и сделката била надлежно оповестена в Дирекция 1

„Финансово разузнаване” на ДАНС. Поради това Дружеството-жалбоподател било в невъзможност да идентифицира лицето, което е извършило операцията от страна на БНБ и това било причината Дружеството-жалбоподател да не изпрати уведомление до ДАНС за конкретната сделка, но пък това било сторено от БНБ с бордеро на БНБ № CS0012423431 от 18.06.2024г. Освен това в жалбата се твърди, че при определяне на размера на имуществената санкция е следвало да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя - по аргумент от чл.27, ал.2 от ЗАНН. Изтъква се, че Дружеството е оказало пълно съдействие на контролните органи от ДАНС, както и че няма влезли в сила принудителни административни мерки и Наказателни постановления по ЗМИП, но въпреки това наложената имуществена санкция била в завишен размер спрямо минимума. Посочва се, че наказващият орган не е изложил относими и ясни мотиви за това дали са налице отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, както и другите обстоятелства, взети предвид при определяне размера на наказанието над минимума - по аргумент от чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН и това обуславяло липса на реквизит на Наказателното постановление. С тези мотиви се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно постановление.

Пред СРС жалбоподателят „***“ ЕООД се представлява от адв. ***, който в съдебно заседание на 02.09.2025г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 28.01.2026г. адв. *** моли съда да уважи жалбата по аргументите, изложени в нея и обръща внимание, че размерът на санкцията бил определен на база оборотите и финансовите резултати на Дружеството за 2023г., а не за 2024г., когато е било твърдяното действие, свързано с контрагента БНБ. Изрично адв. *** посочва пред СРС, че не претендира разноски.

Въззиваемата страна – Председателят на ДАНС - се представлява пред СРС от държавен служител с юридическо образование Т. П., която в съдебно заседание на 02.09.2025г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 28.01.2026г. процесуалният представител на въззиваемата страна представя писмени бележки и списък с разноски. Относно размера на имуществената санкция се заявява, че законодателят изрично е предвидил, че за увеличението на наложената имуществена санкция следва да се вземат предвид финансовите отчети на Дружеството за предходната календарна година, т.е. за 2023г.

В депозираните от процесуалния представител на въззиваемата страна писмени бележки се сочи, че жалбата на „***“ ЕООД е неоснователна и недоказана. Обяснява се, че на основание Заповед № ФР-9-99 от 05.08.2024г. на Директора на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване” (САДФР) са били определени контролни органи - длъжностни лица от САДФР на ДАНС, които да извършват проверки на място по чл.108, ал.3 от ЗМИП съвместно с инспектори по приходите в обект за обмяна на валута на „***“ ЕООД в гр. София, като в резултат на проверката било установено, че в периода от 01.05.2024г. до 15.05.2024г., в качеството си на задължено лице по чл.4, т.4 от 2

ЗМИП Дружеството-жалбоподател не е уведомило Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за извършеното на 18.06.2024г. плащане в брой на стойност над 30 000 лева във връзка със сделка по покупка от БНБ на 148 000 евро (с левова равностойност 289462,84 лв.). Посочено е, че с установеното бездействие на жалбоподателя на 16.07.2024г. е осъществено административно нарушение по чл.76, ал.1 от ЗМИП, вр. чл.54, ал.1 от ППЗМИП, което било наказуемо по чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП. Наведено е, че Дружествотожалбоподател (в качеството си на задължено лице по чл.4, т.4 от ЗМИП) като обменно бюро и в изпълнение на разпоредбите на чл.76, ал.1 от ЗМИП, вр. чл.54, ал.1 от ППЗМИП е имало задължение до 15 число на месец юли 2024г. (т.е. на месеца, следващ месеца, за който се отнася процесното плащане в брой) да предостави информация на Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции. Обърнато е внимание, че задължени лица относно императивно установеното изискване за изпълнение на чл.76, ал.1 от ЗМИП, вр. чл.54, ал.1 от ППЗМИП са и двете страни в случаите, при които подобен вид сделки се извършват между две задължени лица по чл.4 от ЗМИП, какъвто бил и настоящият казус. Поради това се приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че относно него липсвало задължение за уведомяване на Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, тъй като страна по сделката е БНБ и се пояснява, че банката /като задължено лице по чл.4, т.1 от ЗМИП/ на собствено основание докладва сделката си. Пояснява се, че валутният обмен е особен вид сделка - споразумение между банката и клиента. Сделката може да е касова или безкасова, но когато сделката по обмяна на валута се извършва между две задължени лица по чл.4, т.1 и т.4 от ЗМИП (обменно бюро и банка) и е на стойност над 30 000 лева, всяка една от страните по сделката следва да уведоми Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС съгласно чл.76, ал.1 от ЗМИП. В писмените бележки изрично е записано, че за резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол с peг.

№ ФР-10-1009/10.02.2025г., в които са детайлно описани целите и процеса на проверката, проверените документи и констатациите относно спазване на ЗМИП и ППЗМИП, както и че за извършеното нарушение е съставен Акт. Приема се за безспорно установено, че на 16.07.2024г. „***“ ЕООД е извършило нарушение на чл.76, ал.1 от ЗМИП. Претендира се за законосъобразност на издаденото НП, за неговото съответствие с материално-правните разпоредби и за спазване на процесуалните изисквания. Определят се като неоснователни възраженията от жалбата, че мястото на извършената на 18.06.2024г. сделка между „***“ ЕООД и БНБ било невярно определено. Обяснява се, че в оспореното Наказателно постановление като място на извършване на нарушението е посочено гр. Банкя - адресът на Дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС, тъй като нарушението се изразява в неизпълнение на задължение за уведомяване на органите в посочената Дирекция на ДАНС за сключената сделка. Пояснява се, че мястото на сключване на сделката няма отношение за определяне на мястото на извършване на нарушението по чл.76, ал.1 от ЗМИП, тъй като сключването на самата сделка не съставлява нарушение, а е правопораждащ факт, от който възниква задължението за уведомяване на органите на ДАНС в определен срок. На 3 следващо место в писмените бележки се посочва, че са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като нарушението било разбираемо и ясно описано, а имуществената санкция била наложена в законоустановения давностен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН. В случая нарушението било извършено на 18.06.2024г. и съответно 5-годишният срок за съставяне на АУАН изтичал на 18.06.2029г. Сочи се допълнително, че нарушителят не е бил открит в първия ден на проверката, а в хода на същата, когато проверяващите лица са имали възможността да се запознаят с дейността на Дружеството. Приема се, че първият възможен момент, когато наказващият орган е имал възможност да се запознае с дейността на Дружеството и да установи нарушението и нарушителя е когато Дружеството е представило поисканите от проверяващите органи документи. Поради това се приема, че срокът от 6 месеца в случая е изтекъл на 10.02.2025г. и доколкото Актът е съставен на 10.02.2025г., се твърди да не е допуснато нарушение. Претендира се и спазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Нарушението било ясно описано, с посочени дата и място на извършване, като е дадена и съответна правна квалификация. Налице било пълно съвпадение между установените факти и тяхното последващо възпроизвеждане в НП, както и между посочените като нарушени в Акта и в Наказателното постановление разпоредби. Относно размера на наложената имуществена санкция се твърди, че той бил съобразен с Препоръка 7 на FATF и Препоръка 35 на FATF. Изложени са и аргументи за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, като е цитиран чл.123а, ал.2 от ЗМИП. Заявява се, че случаят не бил инцидентен. В обобщение се посочва, че при издаване на Наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и са съобразени материално-правните разпоредби на ЗМИП и ППЗМИП, като Наказателното постановление се претендира да е обосновано, а наложеното с него наказание - справедливо. Иска се СРС да потвърди обжалваното НП.

По делото процесуалният представител на въззиваемата страна е представил и списък на разноски, с който се иска на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.80, вр. чл.78, ал.8 от ГПК съдът да присъди в полза на ДАНС юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро.

По делото е депозирано и становище с вх. № 286806/28.08.2025г. от процесуален представител П.. В него се посочва, че НП е издадено от Председателя на ДАНС на основание чл.123, ал.1, изр.2 от ЗМИП и Указ № 47 от 07.04.2023г. на Президента на Р.

България, а АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, определено от Председателя на ДАНС, заемащо длъжността „експерт“ в Отдел „Контрол върху задължените лица по ЗМИП“ към САДФР на ДАНС, което разполага със съответната материална компетентност по чл.123, ал.1, изр.1, предл.1, вр. чл.108, ал.2 от ЗМИП да съставя АУАН и Заповед № З500/26.02.2024г. на Председателя на ДАНС.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, релевираните от страните доводи и след цялостна преценка на законосъобразното и правилно развитие на административно-наказателното производство, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед рег. № З-500 от 26.02.2024г. Председателят на ДАНС е определил шестима 4 служители на ДАНС като контролни органи на Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, сред които Й. К. К., М. О. В. и ***.

Със Заповед рег. № З-1306 от 13.05.2024г. Председателят на ДАНС възложил на Директора на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС да осъществява правата на Председател на ДАНС по чл.108, ал.5 от ЗМИП като издава Заповеди за проверки на задължени субекти по чл.4 - чл.6 от ЗМИП.