Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 720 от 27.06.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1058/2024
Вид
Решение № 720
Подписан
27.06.2024
В сила
27.06.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Варна, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501058 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 5120/09.05.2024г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от Г. Д. З. – длъжник по изпълнителното дело, чрез процесуалния й представител адв. Р. М. от АК-Варна, срещу разпореждане изходящ № 7499/24.04.2024 г. постановено по изпълнително дело № 20158070401874 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 в КЧСИ, с район на действие ОСВарна, с което е оставена без уважение молбата на Г. Д. З. за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.

Жалбоподателят счита, че постановеният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че за период по-дълъг от две години взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо нея, поради което прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона. Счита, че изпълнителни действия са били поискани с образуване на изпълнителното дело през 2016 г. и след това други изпълнителни действия не са били извършвани. Жалбоподателят моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК и изпълнителното дело да бъде прекратено.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, – взискател по изпълнителното дело, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. П. е подала писмени 1 възражения срещу жалбата. Счита жалбата за процесуално недопустима, като подадена извън двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, евентуално за неоснователна. Претендират се разноски.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на жалбоподателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20158070401874 по описа на ЧСИ Миглена Пашова е образувано на 15.11.2012 г. на основание чл. 426 от ГПК по молба на „Райфайзен банк“ ЕАД – град София, ЕИК: 831558413, въз основа на издаден изпълнителен лист от 06.11.2012 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 8461/24.10.2012 г. по ч. гр. дело № 15467/2012 г. по описа на РС-Варна. С посочения изпълнителен лист, издаден в полза на „Райфайзенбанк“, Б. Р. З., ЕГН: ********** и Г. Д. З., ЕГН: ********** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк“ ЕАД, ЕИК:

831558413 сумата в размер на 6052,25 лева, представляваща главница;

2431,65 лева – изискуема редовна лихва за периода от 05.08.2009 г. до 27.06.2012 г. включително; 1457, 37 лева изискуема наказателна лихва за периода от 05.09.2009 г. до 22.10.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 636,83 лева - съдебно-деловодни разноски.

С образуване на изпълнителното дело е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника Г. Д. З..

На 18.12.2012 г. е връчена лично на Г. Д. З. покана за доброволно изпълнение, с която същата е уведомена за образуваното срещу нея изпълнително дело и за задълженията, които има към „Райфайзенбанк“ ЕАД.

С поканата за доброволно изпълнение Г. З. е уведомена, че е наложен запор на банковите й сметки в „ТБ Уникредитбулбанк“ АД; „Банка Пиреос“ АД;

„Юробанк И Еф Джи“ АД; както и върху трудовото й възнаграждение, получавано от ЕТ „КЕМ-77 Константин Костов“.

На 11.03.2013 г. със Запорно съобщение е наложен запор на трудовото възнаграждение на Г. З., получавано от ЕТ „КЕМ-77 Константин Костов“.

С молба вх. №4542/03.09.2014 г. взискателят „Райфайзенбанк“ ЕАД е уведомил ЧСИ Миглена Пашова за извършено прехвърляне на вземания с Договор за цесия от 22.08.2014 г. към цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225.

Въз основа на молба за конституиране на нов взискател вх. № 4762/18.09.2014 г. на основание чл. 429 от ГПК, като взискател по изпълнителното дело е конституиран „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД.

На 15.07.2015 г. изпълнително дело № № 20158070401874 по описа на ЧСИ Миглена Пашова е преобразувано под нов номер – 1874/2015 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева Георгиева, рег. № 807 в КЧСИ с район на действие ОС-Варна и на 19.06.2015 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е постъпило искане за извършване на проучване на имуществото на длъжниците и предприемане на действия с цел обезпечаване на вземането на взискателя.

С молба вх. № 3805/12.05.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ 2

ЕАД е поискал да бъде извършена справка за наличието на банкови сметки на длъжниците по изпълнителното дело.

С молба вх. № 6581/16.08.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е поскал да бъдат наложени запори на банковите сметки на длъжника Г.

Д. З. в „Общинска банка“ АД и в „Юробанк България“ АД. А с молба входящ № 7113/05.09.2016г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е посикал да бъде наложен запор на банковата сметка на Г. З. в банка „ДСК“ ЕАД.

На 17.08.2016 г. със запорни съобщения е наложен запор на банковите сметки на Г. З. в „Общинска банка“ АД и „Юробанк България“ АД.

На 12.12.2016 г. е наложен запор на банкова сметка на Г. З. в „Банка ДСК“ АД.

С молба вх. № 2034/06.03.2017 г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е поискал да бъде наложен запор върху притежавания от Г. З. лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, с рег. № В 6270 АТ. Запор на МПС е наложен на 14.04.2017 г.

С молби вх. № 412/18.01.2017 г.; вх. № 7714/08.08.2017 г. и вх. № 11210/17.08.2018 г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е поискал извършване на проучване на имущественото състояние на длъжника Г. З. и предприемане на изпълнителни действия по отношение на имуществото й.

На гърба на изпълнителния лист е посочено, че последно постъпилата сума по изпълнителното дело е на 06.07.2018 г. и е в размер на 30 лева.

На 26.04.2021 г. е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Г. З..

С постановление изх. № 6622/14.05.2021 г. ЧСИ Надежда Денчева е прекратила изпълнителното дело само срещу длъжника Б. Р. З., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради обстоятелството , че в продължение на две години взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД не е поискал извършването на изпълнителни действия по отношение на него.

С молба вх. № 9591/10.10.2022 г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е поскал да бъде извършена проверка на имуществото и да бъдат наложени запори на новооткритите банкови сметки на длъжника Г. Д. З..

Моли, в случай, че не бъдат наложени запори, да бъде пристъпено към принудително изпълнение, като бъде насрочена дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника и находящи се на домашния му адрес.

На 13.10.2022 г. е наложен запор на банковата сметка на Г. З. в банка ДСК.

С молба вх. № 2670/05.03.2024 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поскал да бъде извършено проучване на имотното състояние на длъжника по делото и да бъдат предприети действия по удовлетворяването му.

На 19.03.2024 г. със запорно съобщение е наложен запор на трудовото възнаграждение на Г. З. във фирма „Бъни 2015“ ООД.

На 20.03.2024 г. е връчена призовка за принудително изпълнение за насрочен опис на движими вещи в дома на Г. З..

Постъпила е молба входящ № 3677/29.03.2024 г. подадена от Г. З., чрез процесуален представител адв. Р. М., с искане за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение 3 на Г. З., поради бездействие на взискателя и непредприемане на изпълнителни действия от негова страна в продължение на две години.

Същата е изпратена за становище на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, в което той счита, че молбата е неоснователна.

С обжалваното разпореждане изх. № 7499/24.04.2024 г. ЧСИ Надежда Денчева е оставила молбата на длъжника Г. З. без уважение, тъй като счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнително дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК /обжалваното разпореждане е съобщено на процесуалния представител на Г. З. на 24.04.2024 г., а жалбата срещу него, видно от пощенското клеймо е подадена на 03.05.2024 г./, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.

2, т. 6 от ГПК – отказ за прекратяване на изпълнителното дело, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона /ex lege/, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Тези правно релевантни факти следва да се установят конкретно в рамките на всяко изпълнително правоотношение и по отношение на конкретния длъжник.

В настоящия случай с молба вх. № 11210/17.08.2018 г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е поискал извършване на проучване на 4 имущественото състояние на длъжника Г. З. и предприемане на изпълнителни действия по отношение на имуществото й. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ спрямо длъжниковото имущество е достатъчно за прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Ако искането е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичане на перемпционния срок, по причина, която не зависи от волята на взискателя, давността се счита за прекъсната с искането, тъй като за перемпцията са релевантни само действията на взискателя и неговата активност. След този момент в продължение на повече от две години спрямо нея не са били извършвани изпълнителни действия.

След това на 26.04.2021 г. е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Г. З..