Решение № 173 от 20.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно административно наказателно дело № 20241100608199 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Решение от 28.10.2024г., постановено по АНД № 13445/2024г., на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 121 състав, обвиняемият П. Б. А. е бил признат за ВИНОВЕН, в това, че на 18.12.2021г., около 06:00 часа в гр. София, на бул. „Цар Освободител“ пред сградата на „Художествената галерия“ на пътното платно в централата част на столицата в тъмната част на денонощието, извършил непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото - стоял в средата на пътното платно, създавайки по този начин предпоставки за пътно-транспортно произшествие с преминаващите в двете посоки автомобили, изритал движещия се по пътното платно с посока на движение от бул. „Дондуков“ към ж.к. „Младост“ л.а. марка „Опел“ модел „ Мерива“ с peг. №СВ **** НТ, след спирането на автомобила и излизането от него на водача Х.В.Д., нанесъл с дясната си ръка удар в областта на главата на Д., като го повалил на земята и след като Д. се изправил, обвиняемият отново го повалил на пътното платно и му нанесъл удари с ръце в областта на гърба - престъпление по чл.325, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК, Съдът го е освободил от наказателна отговорност с налагане административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

1

Срещу Решението, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила жалба от адв. Ж., защитник на обвиняемия А., в която се изразява недоволство от постановеното решение, като се счита за незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което обв. А. да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение или в случай на констатиране на отстраними процесуални нарушения, делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което се сочи, че след запознаване с мотивите, защитата счита, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на процесуалните правила, доколкото е направена неправилна оценка на доказателствените средства по делото, а от това и на обективираните в мотивите фактически констатации, приети за установени. Посочва се, че е безспорно установено, че обв. А. се е намирал на пътното платно, но липсват данни с поведението си последният да е искал да скандализира обществото и да изрази явно неуважение към него. Според защитата обвиняемият е чакал такси и не е доказано последният да е търсил съприкосновение с преминаващите автомобили. Акцентира върху наличните, като ВД, записи от статични видеокамери и изготвените съдебно-технически експертизи. Посочва, че първоинстанционният съд не е коментирал заключението на вещото лице и бланкетно е посочил, че не коментира в дълбочина експертизата, тъй като лицата от записа са негодни за лицево-идентификационна експертиза. Въпреки това в мотивите си съдът е приел, че видимият от записа автомобил има характеристиките на лек автомобил модел „Опел“, марка „Мерива“ и покрива белезите на този на св. Д.. Защитата счита, че в тази част съдебния акт е лишен от мотиви, което е съществено процесуално нарушение. В обстоен анализи на експертизата, защитата посочва, че не се забелязва подсъдимия да ръкомаха или да се опитва да рита преминаващи автомобили и, че за да избегне евентуален удар с лекия автомобил „Опел“, подсъдимият е направил крачка назад. Изтъкнато е и, че водачът на лекия автомобил излиза сам от него.

Обстоятелството, че по делото не е направен оглед на видиозаписите, защитата oпределя за самостоятелно процесуално нарушение, защото само чрез него може да се добият преки възприятия от страна на съдебния състав за факти релевантни за доказването на обвинението. Според нея „закачането“ на подс. А. от страна на водача на лекия автомобил инвокира наличието на личен мотив, което изключва „хулиганството“ като деяние. На следващо място се изтъква, че не е обсъдено обаждането на тел. 112 от страна на подс. А..

Посочено е, че бланкетно са кредитирани и показанията на св. З. и съдът изобщо не е посочил защо ги кредитира. Защитата намира, че присъдата е постановено и в нарушение на материалния закон. Счита, че не е доказано подс. А. да е искал да нарушава обществения ред като ръкомаха, рита коли и криволичи по плътното за движение. Отбелязано, е че след като е ударен от автомобила на Д., подс. А. отстъпва назад, а Д. сам спира и слиза от автомобила си, при което вече е налице личен мотив от страна на подсъдимия, който е провокиран от това, че е ударен, а не защото е искал да скандализира обществото. С оглед на това се счита, че действията на подс. А. могат да бъдат квалифицирани по УБДХ, доколкото същият в действителност е стоял в средата на пътното платно, но не е целял да провокира ПТП, а да 2 си хване такси. По отношение на нанесените удари се изтъква, че с оглед личния мотив следва да се квалифицират като лека телесна повреда или лека телесна повреда извършена по хулигански подбуди. За „хулиганския мотив“ се посочва, че е налице единствено по отношение на Д., но не и към други автомобили и лица. В заключение се счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел дадената от СРП правна квалификация на деянието. Според защитата същото е следвало да се квалифицира по УБДХ, по чл. 130, ал.1 от НК или по чл. 131, ал.1, т.12 НК. Моли се за отмяна на присъдата като неправилна и вместо нея да се постави нова, оправдателна присъда, а в условията на евентуалност да се преквалифицира деянието в по-леко наказуем състав. В условията на алтернативност и при несподеляна на изложениете възражения се моли за намаляването на наказанието като явно несправедливо. Претендират се и разноските по делото пред първата и пред въззивната инстанции.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. Ж. – защитник на подс. А. поддържа подадената въззивна жалба. Изтъква, че в допълнението към въззивната жалба са развити подробни съображения относно неправилното приложение както на материалния закон, така и по отношение съществени процесуални нарушения, допуснати в първоинстанционното производство. Моли да се обърне внимание на два най-съществени момента, а именно по отношение на липсата на съставомерно деяние по чл. 325, ал.1 от НК, доколкото поведението на подзащитния му е предизвикано от водача , който е спрял лекия автомобил. От друга страна, счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил приложението на евентуално дребно хулиганство и респективно чл. 9, ал.2 от НК по отношение на конкретното деяние. Поддържа изцяло останалите съображения от допълнението към въззивната жалба и моли да се имат предвид при определянето на настоящия съдебен акт. В заключение моли за отмяната на обжалваното решение на СРС и постановяването на ново, с което подс. А. да бъде изцяло оправдан или алтернативно да бъде намален размер на наложеното административно наказание.

Прокурорът счита първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен. Моли да бъде потвърден, а депозираната жалба да бъде оставена без уважение.

Обвиняемият П. А. не се явява и не взема участив във въззивното производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите, изложени в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното първоинстанционно Решение, намира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради следните съображения:

При преценката на събраните по делото доказателства, настоящият състав не намери основания за промяна на основните фактите относими към предмета на доказване по делото, възприети от първата инстанция, които са следните:

3

Обвиняемият П. Б. А. е роден на 19.01.1984г. в гр. Стара Загора, със средно образование, женен, работещ и неосъждан, живущ в гр. София, ул. ****.

На 18.12.2021г., след 6:00ч. обвиняемият А. се намирал по средата на платното за движение на бул. „Цар Освободител“, гр. София. Водачите на МПС-та го заобикаляли и му свирели с клаксоните, за да се махне от пътното платно, но обвиняемият продължавал да стои там. С това свое действие той създавал предпоставка за ПТП. Поведението му направило впечатление на св. С.З., който се намирал в района на „Жълтите павета“ и се движел по тротоара в посока от Руската църква към БНБ. Свидетелят възприел, че обв. А. ръкомахал и говорел нещо, но не разбирал какво. В един момент обв. А. изритал с крак лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с рег. № СВ **** НТ, който бил управляван от св. Х. Д.. Св.

Д. спрял и слязъл от автомобила. Когато попитал обвиняемият какво прави, последният му нанесъл удар в областта на главата с дясната си ръка и го повалил на земята. След като св. Д. се изправил, обв. А. отново го повалил на пътното платно и му нанесъл удари с ръцете в областта на гърба. От разстояние 10-15 метра св. З. видял случващото се и за затичал към тях. Обв. А. продължавал да удря Д., който бил паднал на земята. Наложило се св. З. да избута обвиняемия и почти на сила го издърпал на намиращия се в близост паркинг. Обв. А. не искал да спира да пострадалия и заявил, че иска „да се бият“. Св. З. го помолил да се успокои и заедно да изчакат полицията. Според свидетелят обв. А. е бил във видимо нетрезво състояние.

Св. Д. се обадил на тел. 112 и съобщил за нанесения му побой. Обв. А. също неколкократно се обадил на тел. 112. При пристигането на полицейските служители – свидетелите А.С., М.И. и С.А., обв. А. се разплакал. Те установили на място обвиняемия, като констатирали, че същият е във видимо нетрезво състояние. Той е бил задържан за срок до 24ч. в 01 РУСДВР със Заповед за задържане на лице № 225зз-1282/18.12.2021г.

По заявление от св. Д. до Началника на 01 РУ-СДВР е било образувано ДП № ЗМК 1843/2021г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 42870/2021г. по описа на СРП.

От заключението на КСППЕ, назначена в хода на ДП, се установява, че обв. А. е психично здрав, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към инкриминираната дата е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване.

Назначената била и СТЕ на записите от обажданията до тел. 112. Отново в хода на ДП е назначена и видеотехническа експертиза на видеозаписа от камера за видеонаблюдение на столична община, намираща се на бул, „Цар Освободител“ и ул. „Дякон Игнатий“. От заключението е видно, че действието е извършено в тъмната част на денонощието и лицата не могат да бъдат определени. При първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция е била назначена повторна видеотехническа експертиза. В нея отново се констатира, че изображенията на лицата са негодни за лицево-идентификационна експертиза. Въпреки това вещето лице е описало действията на лицата и, че автомобилът от записа има характеристиките на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Марива“ и покрива белезите на този на св. Д..

4

Така изложените факти въззивният съд приема за безспорно установени въз основа на приобщените по реда на чл.378,ал.2 от НПК доказателствата от досъдебното производство на основание чл.378, ал.2 вр. чл.283 от НПК и от непосредствено събраните пред първата инстанция доказателства, както следва: показанията на свидетелите С.З. и Х. Д., заключенията на КСППЕ, повторната СТЕ, СТЕ досежно обажданията до тел. 112, Заповед за задържане на лице № 225зз-1282/18.12.2021г., протокол за личен обиск на лице, декларация, извлечение от Книга за задържани лица и СМУ № 12/2021г. на обв. А..

Първата инстанция е изградил фактическите си констатации, след прецизен анализ на събрания доказателствен материал, който въззивният съдебен състав напълно споделя.