Решение № 436 от 19.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Велико Търново, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Еманоел Вардаров

ПЕНКО ЦАНКОВ като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500843 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Постъпила е жалба от ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, гр. София, чрез пълномощник адв. М. Г. САК, в качеството му на длъжник по изпълнително дело N 20267280400549 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, район на действие Окръжен съд Велико Търново. Жалбата е постъпила с вх. № 10693/14.08.2026 г. при ЧСИ. Предмет на жалбата е постановление на ЧСИ за отказ да измени постановление за разноски, в частта, с която по изпълнителното дело са определени разноски в тежест на длъжника за адвокатски възнаграждения на пълномощника на взискателите,в размер на 3494,76 евро. Възразява за прекомерност на възнагражденията и твърди, че същете не отговарят на правната и фактическа сложност на делото и не са съобразени с чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а пълномощникът на взискателя не е извършил други действия освен депозиране на молба за образуване на изпълнително дело.

Моли съда да отмени постановлението за отказ за намаляване на разноските, като бъде намалено възнаграждението до минимума за образуване на изп. дело. Претендира разпноски.

Взискателят П. А. П., в писмено становище чрез процесуалния си представител адв. Христо К. ВТАК, заема становище за неоснователност на жалбата: че цитираното в жалбата минимално възнаграждение е само за образуване на изпълнително производство, а пълномощното е за представителство в хода на цялото изпълнително производство. Оспорва доводите за несвършена работа от пълномощника на взискателите, както и за приложимост на чл.78 от ГПК, като счита, че в изпълнителния процес единствено длъжникът отговаря за разноските.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви, в които обосновава становище за неоснователност на жалбата. Излага подробна хронология на процесуалните действия на длъжника и ЧСИ. Излага, че е приел за събиране на хонорари в полза на взискателя П. в 1 размер на 1500 евро /при вземане от около 22 000 евро/ и на взискателя Д. в размер на 4300 евро /при вземане от 77 555 евро/. Възразява по доводите на жалбоподателя за минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело, тъй като взискателят е упълномощил процесуалния си представител да го представлява пред ЧСИ както за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото, налице е разписка за плащането, поради което на взискателя се дължи заплащане и на възнаграждението по Наредбата. По възражението за прекомерност излага мотиви, че съгласно трайната съдебна практика направените от взискателя разходи за адвокат следва да се репарират от длъжника, независимо какво процесуалният представител е извършил по изпълнителното дело, като свършената работа е от значение за вътрешните отношения „клиент -адвокат" в рамките на учреденото мандатно правоотношение по договора за правна защита. Решаващото в случая е, че разходите за адвокатско възнаграждение са направени по повод изпълнителния процес, а сложността на делото може да се прецени само при вече приключил изпълнителен процес.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано въз основа на молба от взискателите П. А. П., в писмено становище чрез процесуалния си представител адв. Христо К. ВТАК и Ф.С. Д. чрез адв.

Жанета Димова, като е представуно пълномощно и договор за правна помощ с размер на възнаграждението от 4300 евро с адв. Димова, отразено да е платено напълно и брой.

Вземанията по изп. дело са усатновени с изпълнителени листи по Решение №219/28.04.2026 г., по Гр.д. № 14/2025г. на ВТОС, като предмет на изпълнението по ИЛ на Д. е главница от над 75 000 евро. Приети са за събиране от ЧСИ разноските от 4300 евро за визискателя Д. и 1500 евро за взискателя П.. Общата сума разноски по изп дело от 5800 евро е посочена в ПДИ и в запорното съобщение.

С молба от 21.07.2026г. длъжникът е оспорил размера на претендирания адвокатски хонорар общо или пожелал намаляването му до размер от 102,26 евро - 200лв. По молбата ПЧСИ се поризнася с постановление от 21.07.2026г. като отхвърля възражението за прекомерност и е постановен отказ за намаляване на възнаграждението до 102,26 евро за образуване на делото и е отхвърлено предявеното при условия на евентуалност искане за намаляване на възнаграждениета до минималните размери за образуване и процесуално представителство по изпълнително дело.

Постановлението е връчено на молителя – длъжник на 23.07.2026г. Нова молба за отмяна приемането или намаляване на възнагражденията е подадена на 30.07.2026г., постановен отказ на 31.07.2026г.

На 31.07.2026г. е постъпира жалба от длъжника срещу първото постановление за отказ.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от правно-легитимирано лице – длъжникът, против акт, който подлежи на оспорване от длъжника.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Възражението за прекомерност на присъдените адвокатско възнаграждение в размер на минимума от 102,26 евро е неоснователно, тъй като това е минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело съобразно чл. 10, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Доколкото договорът за правна защита и съдействие и пълномощното касаят и втория ангажимент, то минималният размер процесното възнаграждение е върху материалния интерес и е в размер на 5480 евро за разноските на взискателя Д. и 2092 евро за разноските на взискателя П.. Така уговореният и заплатен размер от взискателите се явява под минималния допустим размер. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че атакуваното постановление за отказ да бъдат намалени разноските е законосъобразно.

Следва да се отбележи, че процесуалното представителство не приключва с депозиране на молбата за образуване и до момента извършените действия, и реалното изпълнителното 2 производство едва започва.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 10693/14.08.2026 г., на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, гр. София, чрез пълномощник адв. М. Г. САК, в качеството му на длъжник по изпълнително дело N 20267280400549 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, район на действие Окръжен съд Велико Търново, против действия на ЧСИ, изразяващи се в Постановление от 21.07.2026г., с което е ПЧСИ е оставил без уважение молба на длъжника за намаляване на разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от съдебното решение да се изпрати служебно за прилагане по изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3