Решение № 25 от 06.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500555 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№8409/14.10.2025г. от А.

Д. К., ЕГН **********, Р. Т. К., ЕГН ********** – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на неговата майка А. Д. К. и В. Т. К., ЕГН ********** – всички от *** против Решение № 798/30.06.2025 г. по гр.дело № 3231/2023 на Окръжен съд-Пловдив, с което се отхвърлят предявените от жалбоподателите против В. П. К., ЕГН ********** от ***, Н. И. А., ЕГН ********** от *** и К. П. К., ЕГН ********** от *** установителни искове да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.Пловдив, с площ от 246 кв.м., с адрес: ***, с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на ползване – ниско застрояване, стар имот №*** от кв.**, парцел **, **, при граници имоти с номера: ***, ведно с построената в същия имот сграда с идентификатор №*** със застроена площ от 60 кв.м., брой етажи – 2, предназначение - жилищна еднофамилна сграда..

1

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като се иска същото да бъде отменено и вместо това и да се уважат предявените искове.

В законния срок, от ответниците Н. И. А. К. П. К. са подадени отговори на въззивната жалба, с които се оспорва същата като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционото решение.

В срок е подаден отговор на жалбата и от ответника В. П. К., с който се изразява становище за основателност на същата, като се иска да се уважат предявените от ищците искове.

Пловдивският апелативен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.269, изр. ГПК, при преценката на правилността му, съдът е обвързан само от посоченото във възизивната жалба, във връзка с което ще се вземе отношение по-надолу в изложението.

Предмет на делото са предявени от ищците А. Д. К., Р. Т. К. и В. Т. К. обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.97, ал.1 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците В. П. К., Н. И. А. и К. П. К., че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.П., с площ от 246 кв.м., с адрес: ***, с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на ползване – ниско застрояване, стар имот №*** от кв.**, парцел **, **, при граници имоти с номера: ***, ведно с построената в същия имот сграда с идентификатор №***.1 със застроена площ от 60 кв.м., брой етажи – 2, предназначение - жилищна еднофамилна сграда, като 4/6 ид. части от собствеността са на А. Д. К., а по 1/6 на синовете й Р. Т. К. и В. Т. К..

В ИМ се сочи, че ищците са наследници по закон на Т. В. К., починал на ***г. – ищцата е преживяла съпруга, а другите двама ищци - низходящи на наследодателя. Твърди се, че по време на брака си, Т. и А. К.и придобили собствеността върху процесния поземлен имот №*** по кадастралната карта на гр.Пловдив, с площ от 246 кв.м., с адрес: ***, ведно с построената в същия имот сграда с идентификатор №*** със застроена площ от 60 кв.м., брой етажи – 2, жилищна еднофамилна сграда, по следния начин: 1/2 ид. част, чрез покупко-продажба, извършена с нотариален акт №**, т.1, рег. №*/*г. и 1/2 ид.част чрез завещание от М.Х. въз основа на което в тяхна полза бил съставен 2 констативен нот.акт **, том I, рег.№ 2160, н.д.№ */* г. на нотариус Т.Д..

Ищците твърдят, че по-късно разбрали, че е заведено дело за делба на имота между наследниците на С.Д.С., чийто пряк законен наследник е бил съпруга на М.Х.. Въпреки желанието им, ищците, респ. техният наследодател Т. К., не били конституирани като страни в делбеното производство. Делбата приключила с изнасянето на имота на публична продан. Ищците считат, че към момента на приключване на тази делба /2009г./, сделката, с която Д.С. и М.Х. са им прехвърлили 1/2 ид.част от имота, както и завещанието от М.Х., са породили вещно-прехвърлителен ефект за признатите в полза на праводателката им в делбеното производство права в размер на 4/18 ид.части, поради което А. К. и съпруга са станали собственици на тези нейни права.

Твърдят, че с нотариален акт №**, т.3/2004г. било извършено дарение на имота от ищците в полза на ответницата В. К. /майка на покойния Т. К./.

Посочва се обаче, че действителната воля на страните била да се извърши покупко-продажба, като част от продажната цена била платена от В. К., а в подписано от страните по сделката „обратно писмо“, В. К. се задължила да плати на продавачите до 2006г. останалата част от уговорената цена. Било предвидено при неплащане продавачите да имат право да развалят сделката по съдебен ред или в отношенията помежду си да считат сделката като такава, сключена при условията на абсолютна симулация. Поддържа се, че с оглед признатите права на М.Х. в делбата, прехвърленото от ищците на ответницата В. К. следва да се ограничи само до размера на притежаваните от ищците права към този момент, а именно - 4/18 ид.части от имота, а след изтичането на договорения срок за плащане на цената, прехвърлянето на този дял следва да се счита за нестанало. В тази връзка, се твърди се, че В. К. не изпълнила задължението си за плащане на остатъка от цената, сделката следва да се счита за изцяло привидна и непородила последици. Също така, се твърди, че с оглед непрекъснатото владение, което ищците упражнявали върху целия имот, тези 4/18 ид.части, които са прехвърлени на В. К., те са придобили по давност, упражнявана за периода след 2006г., до настоящия момент.

В Им се посочва, че през 2018г., наследници на М.Х. завели отново иск за делба на процесния имот, твърдейки, че първата делба е нищожна, тъй като е извършена без тяхно участие. Във второто делбено производство по гр.д.№9732/2018г., като страна участвала и В. К., въз основа на прехвърлените 3 й от ищците права, поради което последните отново не били конституирани като страни. Съдът по това дело приел първата делба за нищожна и допуснал делба на имота при следните страни и квоти: 12/54 ид.части за В. К., 11/54 ид.части за Н. А. и 31/54 ид.части за К. К.. На ищците не било известно защо по това дело В. К. не е посочила, че сделката, с която са й прехвърлени права върху имота, е нищожна като привидна. Считат, че тези права в размер на 12/54 ид.части всъщност са тяхно притежание, защото дори да се приеме, че сделката не е била развалена по съдебен ред поради неизпълнение на поетите от В. К. задължения, ищците са придобили правата в посочения обем по давност от 2006г., до настоящия момент. Ето защо, ищците считат, че ответницата К. не притежава права в процесния имот.

В ИМ се оспорват правата на другите двама ответници Н. А. и К. К., признати с Решение по гр.д.№9732/2018г. на РС-Пловдив. Поддържа се, че доколкото техните права са били установени от съда по една призната за нищожна делба по предходното дело, техните дялове от имота са били придобити по давност от ищцата А. К. и съпруга й през периода от сключване на придобивната сделка за имота през 1999г., до настоящия момент. Счита се, че признаването на първата делба за нищожна в производство, в което те не са участвали като страни, означава, че правата, признати на ответниците А. и К. в първата делба, на практика не са били изобщо признавани, поради което за ищците се пораждал правният интерес да оспорят тези права в отделно производство. Твърдят, че са упражнявали владение върху целия имот от 1999г., до настоящия момент, поради което искат да се постанови решение, с което да се признае за установено, че те са собственици на целия имот на основание давностно владение. С допълнителна молба от 04.10.2024г., ищците обосновават правния си интерес от предявените установителни искове с това, че целта е да опровергаят правата на всички ответници, признати им с решението в първа фаза на второто делбено производство, както и с това, че, като трети лица, са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на непрекъснато давностно владение в посочените в исковата молба срокове. Посочват, че решенията в делбените производства не ги обвързват, а що се отнася до решенията, с които ответниците А. и К. са признати за собственици на идеални части от имота, то тези решения били постановени от съда именно въз основа на правата им, признати в проведената нищожна делба.

4

В подадения отговор, ответникът В. К. признава предявените искове и заявява, че няма претенции за признатите й в делбата 12/54 ид.части.

Ответникът К. К. е подал отговор, с който оспорва исковете.

Възразява, че ищците не са придобили имота по давност, тъй като не са владели непрекъснато за посочения в исковата молба период. Твърди, че е собственик на 31/54 ид.части от имота, признати му с решение по гр.д.

№7697/1994г. и установени с решение по предявен от него срещу ищците иск за ревандикация по гр.д. №792/2009г. Въз основа на влязлото в сила решение по последното дело, ищците били осъдени да предадат на ответника владението върху признатите му идеални части. Твърди, че въз основа на издадения му изпълнителен лист, бил въведен във владение на признатите му права на 12.09.2014г., както и че за периода от въвеждането му във владение, до настоящия момент, ищцата А. К. му заплаща месечен наем за процесния имот. Наемното правоотношение помежду им възникнало със сключване на договор за наем на 03.01.2013г. Заявява, че с изтичане на срока на договора за наем, същият се е трансформирал в безсрочен такъв, като ищцата е продължила да заплаща наем за ползването на имота и това фактическо положение е продължило до края на 2023г.

Ответникът Н. А. е подал отговор, с който оспорва исковете като недопустими, а по същество - като неоснователни. Счита, че ищците не са собственици на имота, тъй като не са владели същия в посочения в исковата молба период. Посочва, че давността е прекъсната с образуването на гр.д.

№7697/1994г., както и че не е текла след приключването на делбеното дело през 2009г., до настоящия момент. Позовава се на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№7428/2014г., с което А. К. и съпругът й са били осъдени да му предадат владението на притежаваните от него 11/54 ид.части от имота.

Твърди, че въз основа на влязлото в сила решение по посоченото дело, той бил въведен във владение на признатите му права на собственост на 30.08.2016г., както и че на същата дата А., Т. и В. К.и сключили с него споразумение да ползват имота за срок от три години, като от 30.08.2016г., до настоящия момент, ищците редовно му заплащали наем.

След като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и ги обсъди в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

5

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че ищците са наследници по закон на Т. В. К., като А. К. е преживяла съпруга, а В. и Р. са негови синове.

Установява се, че на 21.05.1999г., Т. и А. К.и, като купувачи и М.Т.Х., като продавач, са сключили договор за покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка, за собствеността върху 1/2 ид. част от дворно място от 250 кв.м, представляващо имот пл.№***, от кв.** по плана на *** на ***, заедно с ½ ид част от построената в него двуетажна сграда.

По делото е представено саморъчно завещание, обявено на 16.03.2000г., според което, М.Х. е завещала на Т. и А. К.и ½ от горепосочения поземлен имот и сградата в него. Установява се, че въз основа на същото и обявяването му на 16.03.2000г., в полза на К.и е съставен констативен нот. акт **, том I, рег.№ ***, н.д.№ */* г. на нот. Т. Д. за собственост на ½ от този поземлен имот и сградата в него, по завещание.