Решение № 1501 от 20.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3915/2026
- Вид
- Решение № 1501
- Подписан
- 20.10.2026
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 1, т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.313 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1501 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Елеонора Ив. Д. като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330203915 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №25-1030-003176 от дата 27.05.2025г., издадено от Р. К. П. , на длъжност Началник Група в ОД МВР гр.Пловдив, с което на С. В. Д. , на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 850 /осемстотин и петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата подадена от С. Д. ,чрез адв.П. , а и в допълнителна молба от пълномощника се прави искане за отмяна на наказателното постановление.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - не изпраща представител,като взема писмено становище по съществото на спора. Като иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.Не се претендират разноски , а се прави възражение за определяне на минимален адвокатски хонорар в случай на отмяна на наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок . Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.Като разгледана по същество същата е основателна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.02.2025г., в 23.33 часа, в гр.Пловдив, на бул.“Христо Ботев „ №7 , в посока на движение от изток към запад, с техническо средство - система за видеоконтрол ARH CAM S1 – 120ссе0, било установено движение на МПС лек автомобил „Порше Панамера“с рег.№*** ,собственост на В. И. К. със скорост от 118 км/ч.касае се за населено място с разрешена скорост на движение от 50 км/ч,отчетен толеранс а измерената скорост от минус 3процента .
След извършена проверка относно собствеността върху МПС с рег.№ *** било установено, че последният бил регистриран в база данни КАТ със собственик В. И. К. Същият, с Декларация от 26.02.2025г. посочил, че към момента на нарушението МПС - лек „Порше Панамера“с рег.№*** автомобил „бил управляван от Е. Д. Д. ЕГН ********** .След като Е. Д. Д. ЕГН ********** бил издирен, от последният попълнил декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП заявил, че автомобилът бил управляван С. В. Д. ЕГН ********** и посочил,че му е известна отговорността по чл.313 от НК.Предоставил и СУМПС.
С оглед на гореизложеното , на 28.04.2025г. свидетелят Г., в качеството му на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ - ОД МВР - Пловдив съставил АУАН с бланков G A №3358589 срещу жалбоподателя С. Д. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, който АУАН последната подписала. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Описаната по –горе и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г. , чиито показания са ясни и точни и съвпадат със събраната по делото доказателствена съвкупност .Такива са и писмените доказателства по делото - справка база данни КАТ за МПС - лек автомобил“ Порше Панамера“с рег.№*** „ от който се установява собственика на същото,справка за нарушител /водач,снимков материал,удостоверение за одобрен тип средство за измерване,протокол от проверка №378-ЦАИСИС/12.09.2025г.протокол №1030р-3095 от 10.02.2025г. Декларация от 26.02.2025г. на В. К. , Декларация от 10.04.2025г от Е. Д. Д.- от които се установява начина и лицата, декларирали, че трети такива са управлявали описаното МПС.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед 2
№ 8121з-1632 от02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.188 от ЗДвП.
Следва да се обсъди разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП в редакцията й към 08.02.2025г.Съгласно която (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) (1) Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“В този смисъл също е направено ограничение на лицата ,които могат да сочат на кого са предоставили МПС-то към конкретната дата.В случая това е единствено собственика.
Нарушение на реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП - в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение.
От горното е видно, че редът на чл.189, ал.5 от ЗДвП императивно предвижда задължение за собственика на МПС, ако желае да се възползва от същия ред, да приложи към декларацията си и копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което твърди, че е било водач на автомобила.
Със същото законово изискване съвсем ясно се цели създаване на една гаранция, че посоченото от собственика лице действително е управлявало МПС, доколкото очевидно е, че без подобна гаранция собственикът би могъл твърде лесно да посочи всяко лице, с чиито данни разполага по някаква причина.
3
Отделно от горното следва да се посочи, че съгласно изрично указаното в чл.189, ал.5 от ЗДвП - възможността да посочи друго лице, извършило нарушението, е предоставена единствено на собственика на МПС.
Разширително тълкуване на същата императивна норма в смисъл, че посоченото от собственика като водач лице, от своя страна може да посочи следващо лице и т.н. е недопустимо, доколкото се касае за норма, въвеждаща основание за ангажиране на административно наказателна отговорност.
Ето защо в случая наказателното постановление е издадено срещу жалбоподателя С. Д. , без да са налице основанията на чл.189, ал.5 от ЗДвП за ангажиране на административно-наказателна отговорност като лице, посочено от собственика на МПС, с което е извършено нарушението. Горното мотивира отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно
Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателя в размер на 400.00 евро. В случая жалбоподателят е доказал заплащането на 400.00 евро адвокатски хонорар, доколкото съгласно ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС договорът за правна защита и съдействие има сила на разписка. Така заплатеното възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност, съдът намира за справедливо и обосновано, предвид: действителната фактическа и правна сложност на делото, която е по сложна за подобен род нарушения; процесуалният представител е предоставил и в писмен вид молба по съществото на делото
4 отделно от предвиденото наказание глоба има предвидено и друго наказание-лишаване от права
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.В този смисъл не са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението ,тъй като същото не е завишено , а и съобразено изискванията .
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-1030-003176 , издадено от Р.
К. П. , на длъжност Началник Група в ОД МВР - гр.Пловдив, с което на С. В.
Д. ЕГН ********** , на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 850 /осемстотин и петдесет / лева равностойност от 434,60 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР - гр.Пловдив да заплати на С. В. Д. ЕГН ********** сумата от 400 евро представляваща извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5