Решение № 5116 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5116 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 202511101***12 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Ю. И. Ш. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД.

Ищецът сочи, че с покана за доброволно изпълнение от 21.07.2025 г. ответникът поискал от ЧСИ И.Д да образува изпълнително дело въз основа на горепосочения изпълнителен лист. Сочи, че с молба от 12.11.2011 г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист първоначалния кредитор „ОББ“ АД образувал изпълнително дело №621/2011 г. по описа на ЧСИ Е.П.П.Д била връчена на съпругата на длъжника на 06.11.2011 г. В исковата молба се описват твърдените от ищеца изпълнителни действия по посоченото дело.

Предвид, че ЧСИ pег. № *** Е.П е загубила правоспособност на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ, служебният и архив бил прехвърлен на ЧСИ, peг. № *** И.Д.

Процесното изпълнително дело срещу ищеца било преобразувано под нов номер, а именно ИД №***/2016 г. по опис на ЧСИ, peг. № *** И.Д. На дата 13.04.2016 г. взискателят депозирал молба по преобразуваното ИД №***/2016 г. с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано в „Буларко“. На 25.05.2016 г. ЧСИ извършил справка в НОИ за регистрирани трудови договори. На същата дата е изпратено напомнително съобщение до „Буларко“ за наложения запор, като видно от отбелязванията с дата 01.07.2016 г. и 05.07.2016 г. напомнителното съобщение не е връчено на работодателя. Твърди, че на 02.07.2018 г. по делото е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституиране на нов взискател, с оглед сключен на дата 31.01.2018 г. договор за цесия между последното и „ОББ“ АД. С молбата за конституиране, цесионерът прави искане да бъде конституиран, като взискател по делото; прави искане за извършване на справка в 1 регистър на банковите сметки и сейфове към БНБ за открити на името на длъжника сметки и сейфове. На дата 11.07.2018 г. ЧСИ извършил исканата справка. След тази дата /11.07.2018 г./, по делото нямало постъпили молби, искания, не са предприети изпълнителни действия, не са извършвани справки предвид, което на дата 22.11.2022 г. съдебният изпълнител издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като началният срок на перемпцията била датата 20.04.2017 г. Същата дата е отбелязана и в печата на гърба на изпълнителния лист, като е посочено че на 20.04.2017 г. е последното изпълнително действие/искане на взискателя по принудително изпълнение, респ. перемцията е настъпила на дата 20.04.2019 г. Т

На 28.01.2025 г. по прекратеното изпълнително дело постъпила молба от ответника за връщане на оригинала на изпълнителния лист. На 03.02.2025 г. ответното дружество подло до ЧСИ И.Д молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, в резултат на което било образувано ИД №45/2025 г. по описа на ЧСИ Д., рег. №***.

Ищецът намира, че последното валидно изпълнително действие по ИД №***/2016 г. по описа на ЧСИ Д. било извършено на 20.04.2017 г. –наложен запор върху банковата сметка на ищеца. След тази дата по делото нямало предприемани други изпълнителни действия, нямало и депозирани молби от взискателя. Сочи, че от 20.04.2017 г. е започнал да тече петгодишния давностен срок за погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист, който изтекъл на 20.04.2022 г. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 2342 лева – незаплатена главница, сумата в размер на 280,61 лева – договорна лихва за периода от 15.09.2010 г. до 17.08.2011 г., сумата в размер на 143,95 лева – наказателна лихва от 15.09.2010 г. – 17.08.2011 г., сумата в размер на 55,33 лева – държавна такса и 267,60 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми има издаден изпълнителен лист в полза на „Обединена българска банка“ АД от 08.09.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35543/2011 г. по описа на СРС. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Еос Матрикс“ АД (правоприемник на „Еос Матрикс“ ЕООД) с който оспорва предявения иск. Сочи, че след образуване на изпълнителните дела до 26.06.2015 г. погасителна давност за вземанията не е текла, като се позовава на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.

№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага съображения относно перемирането на изпълнителното дело и извършване на изпълнителни действия по перемирано дело.

Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По делото не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис на изп. дело №2016***0400*** по описа на ЧСИ Д. (образувано първоначално като изп.дело №2011***0400621 по описа на ЧСИ Е.П), че на 08.09.2011 г. по ч.гр.д.

№35543 г. по описа на СРС, 87 състав в полза на „Обединена българска банка“ АД е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за следните суми: сумата в размер на 2342 лева – незаплатена главница, сумата в размер 2 на 280,61 лева – договорна лихва за периода от 15.09.2010 г. до 17.08.2011 г., сумата в размер на 143,95 лева – наказателна лихва от 15.09.2010 г. – 17.08.2011 г., сумата в размер на 55,33 лева – държавна такса и 267,60 лева – адвокатско възнагражднеие.

Установява се, че на 12.10.2011 г. банката е подала искане до ЧСИ П.а за образуване на изпълнително дело, въз основа на което е образувано изп.дело №2011***0400621 по описа на ЧСИ Е.П.

На 01.11.2011 г. е изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение, ведно с копие от подлежащия на принудително изпълнение акт, която е получена от длъжника, чрез неговата съпруга, на 06.11.2011 г.

На същата дата е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „Буларко“, като на 09.11.2011 г. отново е изпратено запорно съобщение до работодателя, като същото е получено на 15.11.2011 г.

В периода 16.03.2012 г. - 18.07.2012 г., както и в периода 10.07.2013 г. - 08.08.2013 г. въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение по изпълнителното дело са постъпвали суми, като съответно част от тях са разпределени в полза на взискателя.

На 17.10.2014 г. взискателят „Обединена българска банка“ АД е подал молба по изпълнителното дело с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 13.04.2016 г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ю. И. Ш., като на 25.05.2016 г. е изпратено напомнително съобщение на работодателя „Буларко“ АД за неодходимостта от превеждане на суми по запора на трудовото възнаграждение за периода септември 2013 г. - април 2016 г.

На 05.04.2017 г. е подадена молба от взискателя с искане за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника, както и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

На 18.04.2017 г. по изпълнителното дело са изпратени запорни съобщения до „Банка Пиреос България“ АД и „Обединена българска банка“ АД за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника.

На 02.07.2018 г. е подадена молба по изпълнителното дело от ответника „Еос Матрикс“ ЕООД с искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело въз основа на сключен с „Обединена българска банка“ АД договор за цесия на вземания, в които е включено и вземането на банката към ищеца Ю. Ш.. С молбата е направено искане за извършване на справка за налични банкови сметки на длъжника, както и молителят да бъде уведомен за резултата от проверката.

С постановление от 21.11.2022 г. изпълнително дело изп. дело №2016***0400*** по описа на ЧСИ Д. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 05.02.2025 г. ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД е пода молба до ЧСИ Д. за образуване на ново изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната давност за вземането.

Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена 3 заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили – след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на изтекла давност, която счита, че е започнала да се отброява от 20.04.2017 г., когато според ищеца е извършено последното изпълнително действие по изпълнително дело изп. дело №2016***0400*** по описа на ЧСИ Д., след който момент не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.

Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.

416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.

От приложената по делото покана за доброволно изпълнение се установява, че същата, заедно с подлежащия на изпълнение акт – заповедта за изпълнение са връчени на длъжника на 06.11.2011 г., от който момент за същата е започнал да тече двуседмичният срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Не се твърди и няма данни такова да е било подавано, поради което след изтичането на двуседмичния срок, заповедта за изпълнение е влязла в сила, в случая – на 22.11.2011 г.

От посочената дата е започнала да тече 5-годишната давност за погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със 4 свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.