Решение № 447 от 28.11.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. гр. Лом, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20251620100108 по описа за 2025 година

Делото е образувано по предявена искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр.Монтана, със седалище и адрес на управление:

*********, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя *********. В.

И., срещу К. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: *********, за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 710/2024г. по описа на РС Лом – първоначално обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.79, ал. 1 вр. чл.86 ЗЗД, производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 710/2024г. по описа на РС Лом, а именно: сумата в общ размер на 657.29 лв. (шестстотин петдесет и седем лева и двадесет и девет ст.), от които: главница в размер на 569.14 лв.

(петстотин шестдесет и девет лева и четиринадесет ст.) – консумирана, но незаплатена вода за периода от 15.09.2021г. до 12.02.2024 г., мораторна лихва в размер на 88.15 лв. (осемдесет и осем лева и петнадесет ст.) върху главницата за периода 16.10.2021г. -26.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2024г., до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен длъжникпотребител на „В и К“ ООД - гр.Монтана. Срещу длъжника било образувано ч.гр.д. № 710/2024г. по описа на РС Лом. До 26.03.2024г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 657.29 лв. за имот, находящ се в *********, като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност за консумираната вода съгласно 1 извлечение от сметка 411 „Клиенти“ на дружеството. Твърди се в исковата молба, че задължението, представляващо главница в размер на 569.14лв., е за периода 15.09.2021г. -12.02.2024г., като претендираната законна лихва в размер на 88.15 лв. е за периода 16.10.2021г.- 26.03.2024г.

Претендират се и разноските, сторени в производството.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез назначения му особен представител. В отговора на исковата молба са оспорени изцяло така предявените обективно съединени искове. На първо място се оспорва твърдението на ищеца, че ответникът дължи процесната сума, като се релевира, че подаденото заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като не е приложен договор сключен с потребителя К. Ц. К., като той не е приложен и към исковата молба. Твърди се, че по никакъв начин не се установява собствеността на обекта, който е водоснабден, съответно свързан към канализацията, а това би следвало да се установи, като липсва договор за доставка на услуги. Особеният представител на ответника в отговора заявява, че с оглед на посочените фактически изводи няма никаква гаранция, че именно К. е потребител. На следващо място с отговора на исковата молба се твърди, че при подписване на договор за водоснабдяване се представят доказателства за собственост, респ. основание за ползване на имота, който ще бъде свързан с водопреносната мрежа и канализацията. Същото важи и при промяна титуляра на партидата, а доказателства в тази насока не са представени. Особеният представител на ответницата счита, че същата не е надлежно уведомена по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 2-3 от ЗЗЛД, респективно чл. 14, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/2016/ 679 и на основание чл. 83, §5 6. „б“ във връзка с чл. 58, § 2, б. „и“ от Регламента, че „В и К“ ООД, Булстат *********, има правото да оперира с личните и данни. Позовавайки се на регламента, в отговора на исковата молба се заявява, че, за да се събират и обработват лични данни, е необходимо предварителното съгласие на физическото лице, за което ще се събират данните, а това съгласие е и основание за обработване на тези данни от страна на администратора на лични данни.

Предвид така наведените правни и фактически доводи, ответникът иска от съда да отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана, а издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрк.

Н.В., като поддържа претенцията си. Сочи, че в хода на производството от страна на ответницата са заплатени част от претендираните суми, като уточнява, че дължими са останали 528,17лв. за главница и 41,41лв. мораторна лихва или общо – сума в размер на 569,58лв. Претендират се разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения особен представител адв. П.М. от АК Монтана, който иска отхвърляне на исковата претенция поради липса на облигационна връзка.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, допусната, изготвена и защитена в ОСЗ е съдебно-счетоводна експертиза.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането на заповедта за изпълнение като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Ищецът цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”, производство, искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство. Предвид това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. С разпореждане от 05.12.2024г. заповедният съд е указал, че дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок срещу длъжника. Същото е връчено на заявителя на 19.12.2024г. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 17.01.2025г. - видно от пощенското клеймо) е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца срещу длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция е допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното настоящият състав приема, че са налице всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване на правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.

За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи следния фактически състав: между ответника и ищеца да е съществувало валидно облигационно отношение в сочения период, по силата на което ищецът, който е потребител на ВиК услуги, е изпълнявал своите задължения да престира на ответника съответната услуга, настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения за заплащане на цената на доставената услуга, т.е. липса на заплащане от страна на ответника.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, 3 съдът е указал доказателствената тежест. Указано е, че ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. ищцовото дружество следва да установи, че между страните през исковия период е съществувало договорно правоотношение, по силата на което е предоставило ВиК услуги за процесния период на адреса на процесния имот, качеството на ответника като потребител на ВиК услуги за имота, както и размера на претендираното вземане, настъпил падеж, размер на начислената лихва. В тежест на ищеца е да установи изпадане на ответника в забава за плащане на главното задължение. В тежест на ответника е да докаже правопрепятстващите и правопогасяващите си възражения, вкл. че е изпълнявал задължението си за заплащане на доставяната услуга, респ. погасяване чрез други способи, ако твърди това, включително и за недължимост на претендираните суми, като ответникът носи тежестта да докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи, правопогасяващи). В тежест на ответника е да установи фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици.

По делото не се спори, че ищецът е дружество, предоставящо ВиК услуги за процесния период в района, в който се намира процесният имот.

Спорно е дали е била налице валидна облигационна връзка между страните през процесния период.

В този случай, както е указано с доклада по делото, ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационнно правоотношение между страните за процесния период, вкл. че е изпълнявал своите задължения, произтичащи от него.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.1 от ЗРВКУ този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък „В и К оператори“. В ал. 2 на цитираната разпоредба се сочи, че водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в пар. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК- услуги“ - това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

В разпоредбата на чл. 3, ал.1 от приложимата за процесния период Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на 4 потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.