Решение № 165 от 18.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пазарджик, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500225 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение от 21.02.2022 година , постановено по гр.д.№ 119 /2021 година /неправилно в решенито е посочена 2015 година/ на Панагюрски районен съд е отхвърлен, предявеният от Б. В. Л., с ЕГН 8308313512, от село Е., община П., ул. „О. Е." №12, срещу Община П., със седалище: град П., пл.

„20-ти април“ №13, представлявана от Кмета Н.Б., иск за сумата от 4 000,00 лв.(четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от него болки и страдания, причинени му в резултат от ухапване от бездомно К. пред дома му в с. Е., общ. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиненото му увреждане - 27.03.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Б.Л..

Намира го за незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събра ния доказателствен материал.

Моли да бъде отменено и постановено друго , с което предявените искове – уважени.

По делото били приети доказателства, ирелевантни спора - декларация 1 за осиновяване на домашен любимец от 14.10.2020г., Заповед №118/14.10.2020г. на директора на ОП“Чистота“ за командироване на служители в с.Е.; Лиценз за превоз на животни за кратки пътувания №1419/15.07.2020 г.

На базата на този лиценз, съдът установил, че Община П. била изпълнила надлежно указанията на БДБАБХ, дадени й във връзка с извършена проверка по сигнал на ищеца с вх.№ПЗ-2424/24.06.2020г. на МЗХГ. Съдът приел и справка за заплатени допълнителни възнаграждения на служители на общината през 2021г,както и Заповед №3/22.01.2021г. на директора на ОП “Чистота“, за получаване на месечен график за залавянето на безстопанствени К.та на територията на Община П., удостоверения за правоспособност за водачи на превозни средства и придружители на животни на името на Шентов от 15.07.2020г., на Балабанов от същата дата, на Б. от същата дата, както и на Новаков от същата дата.

Съдът не обсъдил приетото по делото

Предписание

№0001876/02.07.2020г. на БАБХ при МЗХГ, в което са установени нарушения допуснати от Община П.

Съдът неправилно квалифицирал предявения от Л. иск като такъв по чл.45 от ЗЗД. Предявеният иск бил такъв по чл.49 от ЗЗД, отговорността по който е особен вид безвиновна и О.ивна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, с гаранционно-обезпечителен характер. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД било необходимо наличието на няколко предпоставки: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.

С предявения иск ищецът претендирал заплащането на неимуществени вреди. Съвсем ненужно съдът обсъждал в решението си липсата на доказателства за закупен антибиотик.

Л. претендирал обезщетение за неимуществените вреди, причинени от ухапване на бездомно К., пребиваващо на територията на Община П. и поточно в с. Е.. При един О.ивен анализ на събраните по делото доказателства, а именно съдебно-медицинската документация, както и събраните свидетелски показания, първоинстанционният съд щял неминуемо да стигне до единствено правилния извод, че искът е доказан по основание и размер.

Безспорно било, че ищецът е У. от К.. Безспорно било още, че пострадалият е изпълнил всички указания на лекарите- пил е антибиотик и е направил три дози ваксина против бяс. Това обаче помогнало само и единствено да не се влоши състоянието му. Възстановителния процес не е бил бърз и лесен, както било установено при прегледа на 6 април съдебния лекар д- р П., т.е. на десетия ден след У.. От показанията на свидетеля Т., който е видял Л. непосредствено след У. и му е дал първа помощ се установявало, че Л. е бил уплашен и стресиран.

2

Съдът приел, че ищецът Л. не е доказал наличието на непозволено увреждане, от кое точно К. е У. и къде точно е било мястото на У., тъй като комисията изпратена от ответната страна не била установила наличието на присъстващи бездомни К.та.

Изобщо не били коментирани показанията на свидетеля С.Т., който заявил, че на сформирания от общината екип му е невъзможно бързо да се справи с проблема с бездомните и безстопанствени К.та. Според свидетеля екипът работел повече по сигнали за агресивни К.та. Съдът не обсъдил и съдържащите се твърдения в показанията на свидетелката Д.М., която заяви категорично, че има бездомни К.та в селото.

Ответната страна не установи друг възможен начин за причиняване на телесното увреждане, изключая твърдението й, че Л. бил У. от собственото си К., което е осиновил четири месеца след случая.

Ищецът бил провел главно и пълно доказване на иска си. Той не бил длъжен да изключва всякакви други възможни начини да получи подобно увреждане, защото не може да му се вмени в задължение да доказва отрицателни факти. Не следвало да доказва обстоятелството К.то, което го е ухапало безстопанствено ли е. Ответната страна следваше да ангажира доказателства има ли стопанин К.то или не. Ответникът следвало да докаже, по какъв начин ищецът е получил рани, за които е установено безспорно, че са причинени от К..

От събраните доказателства било установено, че действията на ответника по изпълнение на задълженията си за надлежно упражняване на надзор върху безстопанствените К.та, за залавянето им и за настаняването им в приюти, както и за вземане на мерки за предотвратяване на тяхно агресивно поведение спрямо хора и животни са хаотични и непоследователни. Поголямата част били извършени постфактум, т.е. след като пострадалият Л. се е обърнал към различни институции в държавата с жалби срещу бездействието на ответната страна. Ответникът не представи релевантни доказателства за изпълнение на законовите си задължения към датата на настъпването на увреждането 27 март 2020г.

Всичко това водело до извода, че са налице предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на общината, в качеството й на юридическо лице за противоправно бездействие, респ. на нейни служители, на които е възложила изпълнението на задълженията, вменени й от законодателството.

Установено било, че ответната Община дори към 27 март 2020 г. не е имала легитимни служители, които да изпълняват задълженията ,вменени от Глава V от Закона за защита на животните. Същевременно в чл.47 , ал.З, изр.2 от ЗЗЖ изрично било предвидено, че К.тата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки-чрез настаняване в приюти или връщането им по места.

От показанията на свидетеля С.Т. /свидетел на ответната страна/ се 3 установявало, че хората назначени от общината се стремят да улавят само агресивните К.та, тъй като за останалите нямали капацитет.

От представените документи , съставени месеци след март 2020г. се установявало, че ответникът не е изпълнил задълженията си, т.е. налице е противоправно бездействие от страна на Община П., което ангажира отговорността й за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди.

Причинно следствената връзка между непозволеното увреждане, осъществено чрез У. на К. и претърпените от пострадалия неимуществени вреди, изразили се в предизвиканите от причинените му телесни увреждания от У. болки и страдания била установена.

В резултат от нараняванията, ищецът претърпял редица неимуществени вреди- физически болки и страдания, продължили през целия възстановителен период. Дори когато ищецът посетил съдебния лекар06.04.2020г. ,отоците и следите от ухапване са били налице .

Освен физически болки и страдания, случилото се е предизвикало у Л. стрес, уплаха и негативни душевни изживявания.

С оглед на изложеното и при съобразяване критериите за определяне на размера на обезщетението — характер и тежест на увреждането, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания и затрудненията, до които последните са довели, нарушавайки нормалния начин на живот на ищеца, продължителност и вид на проведеното лечение, обстоятелства, при които е настъпило увреждането, болки и страдания от психическо естество във връзка с преживения от Л. при нападението шок и уплаха, претендираното обезщетение било съразмерно на вредата и отговаряло на общо възприетото понятие за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Община П. , чрез процесуалния и представител.

Намират обжалваното решение за правилно и като такова счита , че следва да бъде оставено в сила.

В първоинстанционното производство не били допуснати процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на защита на ищеца.

Съдът съобразил всички събрани по делото доказателства, изложил подробни съображения кои кредитира и кои не

За уважаване на иск с правно основание чл.49 ЗЗД безспорно следвало кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки водела до неоснователност на предявения иск.

4

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказвали при всеки конкретен случай и доказването било в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищеца твърдял, че е претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на Община П., да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните К.та.

Действително задълженията по надзор върху безстопанствените К.та, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на К.тата със закон бил възложен на Общината.

Ищецът не установил при условията пълно и пряко доказване, твърдението си, че на 27.03.2020г., на територията на с.Е. е бил нападнат и У. от безстопанствено К.. Напротив от анализа на събраните доказателства се установявало, че на процесната дата на територията на с.Е. не е имало безстопанствени К.та.

От показанията на разпитания по делото св.Т., посочен от ищеца, се установило единствено, че е съсед на ищеца Л. и разбрал за У. от него. Не видял инцидента , не е видял и К.то ,виждал го преди около два месеца.По отношение на това К. , свидетелят уточнява , че то не е било агресивно .Установиено било още, че Л. е осиновил К. -Х., като освен за него се грижел и за друга К.та.

Св.Търкаланов, ръководител в отдел чистота, потвърдил в съдебно заседание, че предявеният му констативен прО.ол от 27.3.2020 г., 13,00 часа с вх. № 192/27.3.2020 г. е подписан от него и потвърдил написаното от него, а имено, че на процесната дата във връзка с подадения от ищеца сигнал, е обходен района на с.Е., но не са открити никакви безстопанствени К.та.

Преди това била извършвана проверка около блока , в който живее ищеца и било установено, че в задната част на блока, Л. е отглежда, вързано К. майка Х., с малки К.нца. Л. заявил, че това К. и малките са негови, което обстоятелство обосновавало извода, че още преди да осинови това К., го е отглеждал и се е грижел за него.

Спорен бил основно въпроса относно собствеността на животното и наличието на такова на процесния инцидент, ,за да се ангажира отговорността на ответника.

Не било установено да е налице инцидент, при който безстопанствено К., индивидуализирано като бяло с черни петна- овчарско К., да е ухапало ищеца, а напротив с оглед и твърденията на самия ищец в исковата молба било установено, че същият е бил У. от К.то за което се е грижил, държано от него лично зад блока в който живее.