Определение № 18832 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18832 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110128155 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

След допуснатото с определение № 49012 от 26.11.2025 г. изменение на първоначално предявения с исковата молба с вх.№171156/16.05.2025г., от Е. А. А., ЕГН **********, срещу "**********" ЕООД с ЕИК **********, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване за нищожни на отделни клаузи от сключения между страните договор за потребителски кредит № ********/26.03.2025 г., предмет на настоящото производство е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3740,08 лв., представляваща платена от ищеца сума по процесния договор, при изначална липса на правно основание, от която сумата в размер на 2430,75 лв. - договорна неустойка и сумата в размер на 1309,33 лв.

- лихва.

Ищецът твърди, че на 26.03.2025 г., сключил с ответника, договор за потребителски кредит № ******** за сума в размер на 2500 лева, при лихва в размер на 1 309,33 лева и уговорена неустойка в размер на 2 430,75 лева, при което общо дължимата сума по кредита възлиза на 6 240,08 лева. Поддържа, че на основание чл. 6 от процесния договор за кредит, ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез поръчител, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати предвидената в чл. 13, ал. 5 неустойка в размер на 2 430,75 лв. Сочи, че предвидената клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, в посочения размер е нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, 10 ЗПК. Счита, че с уговорената неустойка единствено се целяло реализирането на допълнително възнаграждение. Излага, че посоченият в договора ГПР не бил действително прилаганият между страните, доколкото уговорената неустойка представлявала разход по кредита и като такава е следвало да бъде включена при формиране на ГПР. Навежда възражения за нищожност на клаузата на чл. 13, ал. 2 от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплаща извършените от кредитора разходи във връзка със събиране на просрочени вземания, представляваща по същността си договорена неустойка и протИ.речаща на чл. 33 ЗПК. Счита, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, като представлява средство за обогатяване на кредитора и води до скрито оскъпяване на кредита. Счита, че клаузата протИ.речи и на предвиденото в чл. 10, ал. 2 ЗПК, а така също и че е неравноправна клауза. С оглед на изложеното счита за недействителен процесният договор за кредит, поради което сочи,ч е дължи единствено главницата по него. Излага, че е заплатил в полза на ответника сума над главницата по договора в размер на 3 740,08 лв., която се явявала недължимо платена 1 и ответникът неоснователно се е обогатил със същата, поради липса на правно основание за получаването й. При изложеното предявява настоящите искове. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за действителността на сключения договор за потребителски кредит, респ. на процесните клаузи за неустойка, като ответникът счита предявеният иск за изцяло неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. Ответникът не оспорва наличието на договорно правоотношение, по сключен с ищеца договор за потребителски кредит от 26.03.2025 г., като доколкото счита същият за действителен, твърди, че е налице валидно правно основание за получаване на процесната сума, поради което не дължи връщането й. Оспорва предявения иск и по размер, като излага, че ищецът е заплатил суми над главницата по договора в общ размер на 1 375,02 лв. Моли за отхвърляне на иска. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 26.03.2025 г., ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит № ********, че същият е получил сумата по кредита.

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи получаване на процесната сума от страна на ответника, а в тежест на ответника е да установи, че е налице валидно правно основание за получаване на сумата в размер на 3 740,08 лв.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба, за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с оглед оспорванията на ответника, е основателно.

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2026г. от 10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 26.03.2025 г., ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит № ********, както и че същият е получил сумата по кредита.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

Д О П У С К А изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, с въпросите, посочени в исковата молба.

2

УКАЗВА на ищцовата страна, че в едноседмичен срок от уведомяването си, следва да внесе депозит за вещо лице в размер на 200 евро, по сметка на СРС и в същия срок да представи доказателства за внасянето му.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д..

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищцата да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3