Решение № 243 от 22.10.2019, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е

22.10.2019 год.

Номер 2 0 1 9 година гр. Кюстендил

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Кюстендилски административен съд на двадесети и четвърти септември 2 0 1 9 година в открито заседание в следния състав:

Административен съдия: ИВАН

ДЕМИРЕВСКИ

Секретар: Светла Кърлова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 110 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Община Трекляно, ЕИК *********, представлявана от Р.К.П.– Кмет, със седалище и адрес на управление: с. Трекляно, област Кюстендил, против Решение с рег. № BG05M9GP001-2.002-0285/16/19.02.2019 г. на Ръководителя на Управляващ орган /УО/ на Оперативна програма „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ“ /РЧР/ 2014 - 2020, с което са констатирани нередности и на основание чл. 99 т. 2 от АПК е ИЗМЕНЕНО Решение за верификация на постъпили искания за междинно плащане с изх. № BG05M9OP001-2.002-0285/4, 5, 6, 7, 8, 9, от съответно - 16.01.2017 г., 18.04.2017 г., 07.07.2017 г., 24.11.2017 г., 08.12.2017 г. и 05.06.2018 г., като е определена крато краен резултат за възстановяване сума общо в размер на 123 484.93 лева, подробно описана по бюджетни пера, като е определен новия общ размер на верифицираните и неверифицираните средства по постъпилите искания за плащане, вкл. и натрупаната лихва по обслужващата сметка. Дадена е възможност на Община Трекляно в 14 – дневен срок от получаването на решението да възстанови сумата по посочена банкова сметка. *** регистъра на нередностите на ОПРЧР.

Изложени са подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Същият е постановен при съществени нарушения на административно - производствените правила и материалния закон. Жалбоподателят счита, че няма нередности по смисъла на закона, така както са описани в оспореното решение. Оспорват се извършените проверки. Няма яснота по сумите за които е отказано верифициране. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноските по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита по делото.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспорващата Община Трекляно, ЕИК *********, е бенефициент по договор BG05М901P001-2.002-0285 по проект „Звено за социални услуги - достоен и независим живот“ на ОПРР 2014 – 2020 г. Била е извършена проверка от управляващия орган, съвместно с АФКОС, по подаден сигнал за нередност, като са прегледани отчетните документи и са проведени интервюта с лица от екипа по управление, лични и социални асистенти, домашни помощници и потребители на услугите.

От извършените проверки са констатирани нарушения, изразяващи се в това, че асистентите

/лични и социални/, домашните помощници и потребителите на услугите не са ползвали специализираното транспортно средство закупено по проекта. Бусът е ползван само от екипа по проекта и служителите на общината, които не са преки бенефициенти и не се нуждаят от него. Това противоречи на целите на мобилната социална услуга: „Специализираното транспортно средство ще бъде закупено за заложената по проекта целева група и ще обслужва само и единствено потребителите на услугите, предоставяни от звено за социални услуги“.

Специализираният транспорт е съобразен с нуждите и потребностите на целевата група и необходимостта им да пътуват до административния център – с. Трекляно или областния център – гр. Кюстендил, тъй като в община Трекляно няма аптека, здравно или болнично заведение. Именно това е причината, поради която е обосновано наложителното наличие на специализирано транспортно средство в случай на необходимост от страна на потребителите.

В Община Трекляно има разработена процедура за избор на лични, социални асистенти и домашни помощници, като за асистентите изрично е заложено изискване за средно образование, а за помощниците минимум основно. При извършената проверка е установено, че назначените за помощници са искали да бъдат назначени и за асистенти, като това е разбираемо с оглед заложеното заплащане, което е различно за длъжностите. На всички е отказано с мотива за липса на необходимото образование. Разясняването за позиция „асистент“ е било, че се изисква дори висше образование. В нормативната уредба такова изискване не е посочено. Проверката констатира, че нито едно от лицата не отговаря на поставените изисквания за заемане на съответната позиция. От страна на бенефициента е обяснено, че това е станало възможно, тъй като в действителност няма кандидат, който да покрива изискванията за средно образование и комисията е преценявала кой да бъде назначен за асистент и кой за помощник.

Предвид на гореизложените факти и обстоятелства, не са били верифицирани средства, както следва:

І. За допуснати порочни практики при определяне на личните, социални асистенти и домашни помощници, с което екипът не е изпълнил коректно задълженията си. Не е осигурил използването на специализираното транспортно средство, съгласно разписаното му предназначение по проекта. Налице е и неефективен контрол върху работата на назначените за предоставяне на услуги лица, с което са допуснали изготвянето и представянето им пред УО на документи с невярно съдържание. В този смисъл разходите са недопустими на основание чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3.25 от Административния договор, във вр. с чл. 30 от Регламент 966/2012 г.

ІІ. Тъй като специализираното транспортно средство не е използвано изключително и само за осъществяване и изпълнение на заложените по договора дейности и цели, разходите за него са недопустими на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗУСЕСИФ.

ІІІ. Разходите за личните, социални асистенти и домашни помощници, за които от интервютата с потребителите е констатирано, че не са предоставили качествено предвидените по проекта услуги /подробно изброени с трите си имена – 7 на брой/, се явяват недопустими на основание чл. 57 ал. 1 т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУСЕСИФ, във вр. с раздел 3.2.3.

„Допустими дейности“ от Насоките за кандидатстване по схемата и във вр. с дейност 5 от Приложение 1 Формуляр за кандидатстване към административния договор.

ІV. Следва да се редуцират заплатите до размера в заплащането на домашните помощници, поради опорочаване на процедурата по назнчаването им /подробно изброени с трите си имена – 34 на брой/, като разходите се явяват недопустими на основание чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3.25 от Административния договор, във вр. с чл. 30 от Регламент 966/2012 г.

С оспореното Решение /лист 11 – 14 по делото/, предвид установените нови факти и обстоятелства, е приключен сигнал за нередност относно предоставяне на услугите по проекта към крайните потребители, като е установен нов общ размер на сумата за възстановяване – общо 123 484.93 лева, като подробно е описано по бюджетни пера как е получена посочената сума.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. З., твърди процесуална и материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Счита, че финансовата корекция е наложена неправомерно, като излага подробни доводи за тази незаконосъобразност и моли за отмяна на решението. Претендира разноски по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юк. Д., оспорва жалбата изцяло. Представя писмени бележки и претендира присъждане на разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение.

По делото са разпитани и свидетелите Д.Х.Д., В.И.Г., Д. М. Б. и Е. С. Г..

По делото е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.С.. В заключението си същата сочи, че: 1. Назначаването на доставчиците на услуги е направено на принципа да са с местожителство в едно и също населено място с потребителите или най – близко до това село, съобразен с наличието на кандидати, независимо от образованието, с цел навременното и качествено обслужване; 2. Определянето на доставчиците на услуги е съобразено с желанието на потребителите, като са направени изключения, поради липса на капацитет от работници, желаещи да участват в този вид дейности от конкретното селище или близко до нето; 3. При определянето на доставчиците на услуги не са предоставени данни за отказано участие в програмата, с изключение на един кандидат, неотговарящ на изискването „неосъждан“; 4. В анкетата проведена от АКФОС са изложени мнения на потребителите и доставчиците на услуги относно качеството на услугите и ползването на специализирания автомобил. Автомобилът е ползван от медицинското лице и другите членове на екипа по проекта във връзка със здравното обслужване по изпълнението на програмата. Общо са пропътувани 12 047 км. Недоволни от качеството на услугите са потребителите, които не са дали съгласието си за конкретния доставчик на услуги.

След като извърши проверка на доказателствата по преписката, съдът приема за установена описаната по - горе фактическа обстановка, като намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок. С оглед разпоредбата на § 1 т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ се признават за административни актове, като решенията във връзка с верифициране на разходите при междинните и окончателните плащания подлежат на оспорване по реда на АПК /по арг. от чл. 62 ал.1 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 27 от ЗУСЕСИФ/.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните обстоятелства:

Между МТСП, чрез УО на ОПРЧР „2014 – 2020“, от една страна и Община Трекляно, от друга, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по същата оперативна програма, с посочен по – горе предмет.

Процесното решение е издадено от компетентен административен орган, като в настоящия случай договарящ орган по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „РЧР“ е МТСП в качеството на УО на ОП „РЧР“, чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, представлявано от Ръководителя на УО на ОП „РЧР“ – Зам. министър Зорница Русинова.

Оспореният акт е подписан от ръководителя на УО на ОП „РЧР“, съгласно Заповед № РД 01-268 /04.04.2018 г. на Министъра на труда и социалната политика, на когото са възложени правомощията да извършва плащанията по сключените договори.

Оспореното решение е издадено в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и на приложимото материално право.

Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК и е изложил фактически и правни основания за издаване на акта.

Наред с горното, излагането на мотиви може да предхожда издаването на административния акт и те могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта, като ако административният акт е издаден на основание такива подготвителни документи, то изложените в тях съображения са и такива за издаването на самия акт. Безспорно атакуваното решение е предхождано от извършена проверка, обективирана в отчетни документи /на хартиен и електронен носител, съгл. чл. 141 от АПК/, вкл. и протоколи за вземане на обяснения от лица, на основание чл. 85б ал. 3 т. 4 от ПУДМВР /лист 147 – 254 по делото/. Следователно следва да се приеме, че изложените при проверката съображения относно неверифициране на определени средства са съображения за издаването на оспорения акт.

Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗУСЕСИФ, „Разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия:

- разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности;