Решение № 58 от 06.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Плевен, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20244430200078 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 740451-F733321/ 24.11.2023 г. на З.Д. на ТД на НАП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, на П. Ц. Н. ЕГН: ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на основание ч л . 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, за извършено нарушение по чл. 38 ал. 1 т. 1 вр. чл. 16 ал.1 т.4 ЗСч.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Изтъква, че през 2022г., за „СТ.“ АД ЕИК: ********* /“ДРУЖЕСТВОТО“/, не е свиквано и провеждано Общо събрание на акционерите и че в този смисъл към 01.10.2022г. П. Ц. Н., обективно не е могъл да подаде заявление за вписване на годишния финансов отчет на ДРУЖЕСТВОТО за 2021г. /ГФО/ в Т.. В този смисъл счита, че към 01.10.2022г., за жалбоподателя не е било възникнало задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. Наред с това изтъква, че „Ръководител на предприятие“ по смисъла на ЗСч, в случая е „Н.Б.К.“ ЕООД ЕИК: **********, което към посочената дата е изпълнявало задълженията на И.Д. на ДРУЖЕСТВОТО, а П. Н. не е бил нито член за Съвета на директорите на „СТ.“ АД, нито - негов И.Д.. В този смисъл счита, че през 2022г., жалбоподателят не е имал задължения по чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч. Наред с така изложените аргументи, при условията на евентуалност изтъква, че се касае за „маловажен случай“ на административно нарушение, тъй като деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, включително деецът не е бил санкциониран за други нарушения по Закона за 1 счетоводството, а от самото нарушение не са произлезли вреди за фиска; отбелязва, че не се касае за целенасочено нарушаване на правилата на ЗСч, както и че ГФО е бил заявен за вписване и публикуване след приемането му от Общото събрание на акционерите. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар – 400 лева, за което представя надлежни доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба за разглеждане на делото в отсъствие на жалбоподателя и неговия защитник, с която изцяло се поддържа заведената пред Съда жалба.

За ответната страна – З.Д. на ТД на НАП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО – се явява съответен юрисконсулт, който счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени надлежно процесуалните правила, издадено е законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което пледира да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F733321/ 27.09.2023 от страна на К. Р. Д. – гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОФИС ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите С. И. С. и Д. С. М.. Съставен е при условията на чл.40 ал.2 ЗАНН, тъй като след надлежна покана /л.14 - 15 от делото/, П. Ц. Н. не се е явил. Съставен е за това, че на 17.07.2023 г. от страна на АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА (АВ), с писмо с вх. №12-00-191/17.07.2023 г. по описа на ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ (ЦУ) на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

(НАП) са изпратени списъци - извадки на лица, които не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСч, а именно - не са подали в срок до 30.09.2022 г., заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на Годишен финансов отчет за 2021 г. Наред с това, на 31.08.2023 г., при извършена документална проверка е изяснено, че П. Ц. Н., в качеството на задължено лице - управител/ръководител на предприятието по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), не е изпълнил задължението си да публикува в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията, Годишен финансов отчет за 2021 г. на „СТ." АД ЕИК: ********* в законоустановения срок - до 30.09.2022 г., чрез заявяване за вписване и представяне на същия за обявяване – нарушение по чл. 38 ал. 1 т. 1 вр. чл. 16 ал.1 т.4 ЗСч. Отбелязано е, че за дата на нарушението се приема 01.10.2022 г.

След съставянето на АУАН, същият е изпратен за предявяване и подпис на П.

2

Н., като това е сторено на 11.10.2023г.; в срока и по реда на по чл.44 ал.1 ЗАНН, е постъпило Възражение от страна на нарушителя, в което Н. изложил, че през 2022г., за „СТ.“ АД ЕИК: ********* не е свиквано и провеждано Общо събрание на акционерите и че в този смисъл - към 01.10.2022г. П. Ц. Н. не е могъл да подаде заявление за вписване на Годишния финансов отчет на ДРУЖЕСТВОТО за 2021г. /ГФО/ в Т..

Административнонаказващият орган възприел както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението; преценил като неоснователно подаденото от страна на нарушителя Възражение. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на П. Ц. Н.

ЕГН: ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, за извършено нарушение по чл. 38 ал. 1 т. 1 вр. чл. 16 ал.1 т.4 ЗСч.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.20 от делото, чл.78 ЗСч/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила; впрочем, със заведената жалба, оплаквания в тази насока, не се и отправят.

Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите К. Р. Д., С. И. С., Д. С. М., както и писмени доказателства /л.27 – 28, л.32 – 33 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните по делото свидетели. Между тях липсват противоречия, липсват и основания да се приеме, че показанията на някой от свидетелите са тенденциозни или лъжовни. Именно от показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените доказателства, и по-конкретно – преписизвлечение от писмо изх.№13-00-400/2020/13.07.2023г. на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, се потвърждава по убедителен начин фактическата обстановка, изложената в АУАН/НП, Съдът я приема за доказана - и няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 38 ал. 1 т. 1 ЗСч, „Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година…“, а съобразно чл. 16 ал.1 т.4 ЗСч, „Ръководителят на предприятието: отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните 3 доклади, изисквани по този закон…“. Систематичното тълкуване на двете цитирани правни разпоредби идва да покаже, че на „Ръководителя на предприятието“ по смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗСч, са възложени широки по характера си задължения във връзка с ГФО, защото отговаря не само за неговото публикуване, но на първо място – за неговото съставяне и съдържание. Видно е, че ЗСч не се интересува какви са уставните или други особености на предприятието, а „канализира“ отговорността във връзка със съставяне, съдържание и публикуване на ГФО, в посока към неговия ръководител. Този подход не е случаен, защото обществените отношения, предмет на уреждане от ЗСч са с толкова висока обществена значимост, че тяхното нормално осъществяване не може да бъде поставено в зависимост от разнообразни обективни и/или субективни особености на предприятията и техните ръководители; Законът не търпи възражения и евентуални опити за шиканиране в тази насока. Ето защо, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че през 2022г., за „СТ.“ не е свиквано и провеждано Общо събрание на акционерите и че в този смисъл - към 01.10.2022г. никой, в т.ч. П. Ц. Н., обективно не е могъл да подаде заявление за вписване на ГФО на ДРУЖЕСТВОТО за 2021г. /ГФО/ в Т.. Ирелевантно е как същото ДРУЖЕСТВО се грижи за собствените си работи, но извън всяко съмнение, начина, по който то се грижи за собствените си работи, не може да се превръща в извинително основание за неспазване на разпоредбите на нормативните актове и в частност – на ЗСч. Възникването на задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, не е – и не може да бъде – поставено в зависимост от начина, по който ДРУЖЕСТВОТО движи собствените си работи, а в случай, че не е организирало надлежно провеждане на Общо събрание – проблема е изцяло негов, вътрешно-организационен, т.е не може да черпи благоприятни последици за себе си от това обстоятелство. Отново неоснователни са възраженията, свеждащи се до това, че „Ръководител на предприятие“ по смисъла на ЗСч, в случая е „Н.Б.К.“ ЕООД ЕИК: **********, което към посочената дата е изпълнявало задълженията на И.Д. на ДРУЖЕСТВОТО, а П. Н. не е бил нито член за Съвета на директорите на „СТ.“ АД, нито - негов И . Д . . При положение, че представляващ ДРУЖЕСТВОТО е друго юридическо лице - „Н.Б.К.“ ЕООД, чийто Управител е именно П. Ц. Н., очевидно е, че именно последният е лицето, което „лично“ ръководи не само „Н.Б.К.“ ЕООД в посоченото си качество, но и „СТ.“ АД , бидейки законен представител на „Н.Б.К.“ ЕООД, което на свой ред представлява „СТ.“ АД , т.е. в процесния случай, Н. напълно отговаря на легалната дефиниция на §1 т.24 от ДР на ЗСч, съобразно която „"Ръководител на предприятие" е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.“. Извън всяко съмнение, „Н.Б.К.“ ЕООД няма как „лично“ да ръководи „СТ.“ АД и да носи отговорност за неговата икономическа дейност, 4 при положение, че самото „Н.Б.К.“ ЕООД се представлява по Закон от своя Управител – П. Ц. Н.: и именно последният, „лично“ ръководи както „Н.Б.К.“ ЕООД, така и „СТ.“ АД, независимо че формално, в лично качество, не е част от управлението на последното дружество.

В този смисъл, видно е, че при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, П. Ц. Н. не е изпълнил задължението по публикуване на ГФО за 2021г. в Т. на „СТ.“ АД-СОФИЯ. Тук се налага да бъде направено едно уточнение. Както в АУАН, така и в НП, се приема като дата на нарушението 01.10.2022г. Касае се за интерпретация на фактите от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган, която няма как да бъде възприета, защото, както е описано в АУАН/НП, в срока до 30.09.2022г., задължението за публикуване на ГФО в Т., не е било изпълнено.

Противоправното деяние, в случая се изразява в бездействие – въздържание от извършването на правно дължимо действие, което е следвало да бъде осъществено през периода 01.01.2022г – 30.09.2022г. и именно бездействието в този период, осъществява от обективна страна, процесното нарушение.

Датата 01.10.2022г., в този смисъл, е плод единствено на интерпретация от актосъставителя/административнонаказващия орган и видимо се отнася към момента, в който законовия срок е бил изтекъл, а нарушението вече е било довършено; същата интерпретация обаче, не касае яснотата на отразените факти и обстоятелства, не ограничава правото на защита на нарушителя, а и не засяга правилността на НП като цяло. Поради това, Съдът намира за необходимо да отбележи, че се касае за нарушение, изразяващо се в бездействие и извършено в периода 01.01.2022г – 30.09.2022г., а датата 01.10.2022г. приема като резултат от проявена непрецизност, неотразяваща се съществено нито фактологически, нито – юридически, върху правилното изясняване обстоятелствата на случая.