Определение № 3177 от 10.12.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3177 гр. София, 09.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000503273 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 28 от КМЧП.

Образувано е по частна жалба от 30.10.2024 г. на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД срещу определението от 14.10.2024 г. по гр. д. № 1616/2022 г. на Софийския градски съд, І-9 състав, с което исковото производство е прекратено.

В жалбата се твърди, че СГС неправилно е приел, че липсва международна компетентност на българските съдилища по отношение на предявените искове. Сочи се, че неправилно е разгледано възражението за липса на компетентност, направено от ответника след изтичане на срока за отговора на исковата молба и като такова било недопустимо. Твърди се, че неправилно не била зачетена уговорената в процесния договор компетентност на българските съдилища, като неправилно били приети за приложими правилата на чл. 19 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012, без да било установено ответникът да е потребител по договора.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът М. Ф. Ф., в писмения отговор на процесуалния си представител, оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Първа инвестиционна банка“ АД с искова молба от 17.02.2022 г., с която срещу М. Ф. Ф., гражданин на Република Ирландия, са били предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми, дължими по договор за банков кредит № 51КР-АА-1833/8.12.2006 г., изменен с анекс от 8.01.2007 г.: 1) 44 459,85 евро – просрочена главница, 2) 10 794,41 евро – просрочена възнаградителна лихва за периода 1.02.2019 г. – 31.01.2022 г., 3) 5 689,33 евро – наказателна лихва за периода 1.02.2019 г. – 16.02.2022 г., 4) 308,67 евро – разноски за подновяване на ипотека.

В исковата молба се твърди, че по силата на посочения договор от 8.12.2006 г. ищецът е отпуснал кредит на ответника в размер на 82 000 евро за закупуване на жилищни имоти, находящи се в туристически комплекс „***“ в с. ***, м. „***“, а именно: 1) апартамент № 1

457 с площ от 38,17 кв. м. с идентификатор ***, находящ се на партерния етаж от вх. 2, бл. В; и 2) апартамент № 110 с площ от 46,04 кв. м. с идентификатор ***, находящ се на четвърти етаж на бл. F /Ф/. Кредитът следва да се върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва, на равни месечни вноски в срок до 1.02.2027 г. според погасителен план, а при просрочие се дължала наказателна лихва. Твърди се, че последното плащане от ответника било извършено на 1.09.2008 г., след което плащанията били преустановени. До подаване на исковата молба били просрочени вноски по главницата и редовната лихва за периода 1.09.2008 г. – 1.02.2022 г. в общ размер на 44 459,85 евро за главницата и 66 946,36 евро за лихвата. Непадежиралите задължения към датата на исковата молба за главница и лихва били в общ размер на 35 337,63 евро. По настоящото дело се претендира само падежиралата главница и договорната лихва за периода 1.02.2019 г. – 31.01.2022 г., както и дължимата наказателна лихва за просрочие. В исковата молба е посочен адрес на ответника в Ирландия, както и адрес на негов пълномощник в България – дружеството „Кепитъл Файненшъл Партнърс“ ЕООД с посочен адрес на управление в гр.

Бургас.

Към исковата молба е приложено копие от договора за банков кредит от 8.12.2006 г., в който /т. 39/ е предвидено, че всички спорове възникнали между страните във връзка с изпълнението или тълкуването на договора се решават по взаимно съгласие, а ако такова не бъде постигнато – от компетентния български съд.

С разпореждане от 22.02.2022 г. съдът е постановил да бъде връчен препис от исковата молба на ответника чрез посочения от ищеца пълномощник „Кепитъл Файненшъл Партнърс“ ЕООД. Съобщението до същия е върнато като невръчено, тъй като представител на дружеството не е намерен на адреса.

С разпореждания от 30.05.2022 г. и 15.08.2022 г. съдът е разпоредил връчване на книжата на посочения адрес на ответника в Република Ирландия.

Според върнатото удостоверение по Регламент /ЕС/ 2020/1784 документите са били връчени на ответника М. Ф. на 7.09.2022 г., като не е постъпил отговор на исковата молба.

С определение от 12.01.2024 г. по чл. 140 ГПК делото е насрочено за първо заседание на 19.09.2024 г., като е изготвен проект за доклад.

На 19.09.2024 г. е постъпила молба от ответника М. Ф. чрез упълномощен адвокат. В същото е посочено, че ответникът случайно узнал на настоящото производство, едва когато е ангажирал адвокатско дружество „Волф Тайс“ с цел проучване на състоянието на имотите му, както и анализ дали има тежести върху тях, публични и частни задължения, както и дали има образувани граждански и/или изпълнителни дела срещу него. В хода на тази проверка адвокатите узнали на 11.09.2024 г. за настоящото дело, за което уведомили ответника.

Заявява се, че ответникът никога не бил получавал съобщения и книжа по това дело, като всички действия по връчването били нередовни, за което се излагат подробно съображения.

Заявено е и възражение за липса на международна компетентност на българските съдилища, като ответникът имал качеството „потребител“, поради което и съобразно чл. 18, пар. 2 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. компетентни са само съдилищата на държавата членка, където е неговото местожителство. Алтернативно е направено и искане по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок за отговор на исковата молба, като се излага и становище по същество на исковата претенция.

В първото заседание на 19.09.2024 г., в което са се явили представители на двете страни, не е бил даден ход на делото, а е бил връчен препис на ищеца от молбата на ответника за становище по искането по чл. 64, ал. 2 ГПК. Следващото открито заседание е насрочено за 16.01.2025 г.

За да постанови обжалваното определение от 14.10.2024 г. СГС е намерил отвода на ответника за основателен, като е приел, че липсва международна компетентност съобразно 2 чл. 18, пар. 2 от Регламент № 1215/2012 г. Приел е, че уговорената в т. 39 от процесния договор компетентност на българските съдилища няма действие съобразно чл. 25, пар. 4, доколкото ответникът има качеството „потребител“, а тази клауза не отговаря на условията по чл. 19 от регламента.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на второинстанционен контрол е определение, с което е приета липса на международна компетентност за разглеждане на сезиращия съдебен граждански спор и което подлежи на обжалване съгласно чл. 28, ал. 3 КМЧП. За международната компетентност съдът следи служебно /чл. 28, ал. 1 КМЧП и чл. 28 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012/, без значение дали за това е наведен довод от страна по делото, а последицата от липсата на такава не е препращане на делото на компетентния съд, а цялостно прекратяване на производството поради прогласена международна некомпетентност на съдилищата в Република България, след което грижа на ищеца е дали и кога ще заведе ново дело пред компетентните чуждестранни съдилища, без да може да се ползва от последиците от датата на образуване на прекратеното дело – те не се запазват, за разлика от препращането на дело при вътрешна неподсъдност /чл. 118, ал. 2, изр. 2 ГПК/. Поради това е ирелевантно дали ответникът е направил отвод за липса на компетентност в срока за отговор на исковата молба, тъй като такъв отвод не е необходим, за да прекрати съдът производството, но определено поведение на ответника може да има значението на мълчаливо учредяване на компетентност /ако са предприети действия за защита по съществото на спора при липса на изрично възражение за некомпетентност – чл. 24 КМЧП и чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012/.

Приложимата нормативна уредба за международната компетентност по отношение на настоящия исков процес се съдържа в Регламент № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 10.01.2015 г., а не в българският КМЧП. Правилата на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. се прилагат, когато: 1) ответникът има местоживеене в държава членка на ЕС, или 2) независимо от местоживеенето на страните – в случаите на изключителна компетентност /чл. 24/, при изрично /чл. 25/ или мълчаливо учредена компетентност /чл. 26/, както и при исковете на потребител /чл. 18/ или на работник /чл. 21/. Съответно – до прилагане на КМЧП се стига, когато ответникът има местоживеене в трета държава и по Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. няма изключителна компетентност, споразумение за избор на съд /изрично или мълчаливо/ и не са предявени искове на потребител или работник. В конкретния случай не са налице хипотезите на компетентност, независещи от местоживеенето на страните. Ето защо приложимият нормативен акт зависи от обстоятелството дали ответникът има местоживеене в държава членка на ЕС. Не е спорно по делото /самият ищец е посочил в исковата си молба/, че ответникът е гражданин на Република Ирландия и има адрес в тази държава, т.е. местоживеене в нея. Република Ирландия е член на ЕС, което обосновава приложимостта на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г.

Общото правило по чл. 4 от посочения регламент е, че ако друго не е предвидено в него, компетентни по дадено дело са съдилищата на държавата членка, в която ответникът има местоживеене, независимо от гражданството. За физическите лица понятието „местоживеене“ се определя според вътрешното право на съда /чл. 62/. За юридическите лица /чл. 63/ се счита, че то е идентично със: 1) седалището по устав, 2) централното управление, или 3) основно място на стопанска дейност. От това общо правило съществуват множество изключения относно определени дела, за които е приложима изключителна компетентност /чл. 24/, специална компетентност /чл. 7 – чл. 23/ или е уговорена пророгация на компетентност, вкл. и мълчаливо учредена /чл. 25 – чл. 26/. В случая не е спорно, че по 3 общата компетентност по чл. 4 настоящият исков спор не е попада в юрисдикцията на българските съдилища, доколкото ответникът е с местоживеене в Република Ирландия.

Спорно е дали е налице предвидено изключение. По този въпрос въззивният съд намира следното:

Едно от възможните изключения е специалната компетентност по чл. 7, пар. 1, предвиждаща, че по дела, свързани с договор компетентни са и съдилищата по мястото на изпълнение. Според чл. 7, пар. 1, буква „б“ местоизпълнението се определя според уговореното в договора, а ако подобна уговорка липсва, то е: 1) в случая на продажба на стоки – мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, 2) в случая на предоставяне на услуги – мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. Според установената практика на СЕС по преюдициални заключения под „продажба на стоки“ по смисъла на тази разпоредба се има предвид продажба на движими вещи, а сред договорите за предоставяне на услуги попадат и договорите за предоставяне на кредит от кредитна институция, като мястото на изпълнение на такъв договор е седалището на тази кредитна институция, ако не е уговорено друго – в този смисъл решение от 15.06.2017 г. по дело № С-249/16 на СЕС. В процесния договор за кредит от 8.12.2006 г. не е уговорено друго, а напротив – предвидено е, че кредитът се усвоява от кредитополучателя чрез разплащателна сметка с титуляр ответника, разкрита в банката – ищец /т. 7 във вр. с т. 2, буква „з“ от договора/. Следователно, местоизпълнението на процесния договор е седалището на ищцовата банка, което е в гр. София – Република България. Поради това българските съдилища биха били международно компетентни по дела, свързани с този договор, освен ако не е налице още по-специално основание за друга международна компетентност. Такава специална и спрямо чл. 7, пар. 1 компетентност за спорове, свързани с договор е предвидена по отношение на делата, свързани със застраховане /чл. 10 – 16/, с потребителски договори /чл. 17 – 19/ и с индивидуални трудови договори /чл. 20 – 23/.