Решение № 15259 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15259 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110165777 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. П. П., ЕГН:

**********, срещу Г, ЕИК: **, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10225,84 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 17.05.2023г. в с. Бов, ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука – 17.05.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че се намирал с ответника в трудово правоотношение, като на 17.05.2023 г. по време на изпълнение на трудовите си задължения и във връзка с извършваната работа – след ремонт и направен оглед на трошачно-сортировъчна машина, изключил от щепсела удължител, включен в контакта, при което изключване щепсела избухнал и изгорил ръката му. Поддържа, че с разпореждане № 33127/31.05.2023г. на ТП на НОИ – София град, злополуката била приета за трудова.

Сочи, че на 18.05.2023г. е бил приет за хирургично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с диагноза термично изгаряне от трета степен на китката и дланта, като на 19.05.2023г. била извършена и операция, а на 22.05.2023г. е бил изписан от лечебното заведение и лечението продължило в домашния условия.

Ищецът навежда твърдения, че на 28.05.2023г. отново бил хоспитализиран за лечение с диагноза последици от термично и химично изгаряне, и измръзване на горен крайник, на 29.05.2023г. била осъществена и втора операция, а на 01.06.2023г. бил изписан, като лечението продължило в домашния условия. Описва, че след инцидента е настъпила промяната в начина му на живот, като се е нуждаел от чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди. Влошеното здравословно състояние се отразило тежко и на неговата психика – изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност, загуба на апетит, затворил се в себе си, страдал от безсъние, стряскал се, сънувал кошмари, трудно се концентрирал, станал разсеян, раздразнителен и самовглъбен. Допълва, че от 1 посочените увреждания и операции щели да останат загрозяващи белези по тялото му.

Счита, че в негова полза е възникнало притезание за репариране на претърпените неимуществени вреди и моли за уважаване на предявените искови претенции.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията ищецът да е претърпял неимуществени вреди под формата на описаните болки и страдания.

Твърди, че за настъпилата временна неработоспособност е било изплатено обезщетение по задължителна застраховка „Трудова злополука“, полица № 711522213000367/29.09.2022г. в размер на 181,09 лв. от Д. Сочи, че наведените фактически твърдения в исковата молба, касаещи претърпените неимуществени вреди, не кореспондират и противоречат на данните, предоставени от ищеца в досъдебното производство. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, като счита същия за прекомерен спрямо интензитета на болките и страданията, и несъответен на принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва, формулирана от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил в условията на евентуалност обратни искове с правно основание чл. 435 КЗ и чл. 429, ал. 3 и ал. 5 КЗ за заплащане на сумата в размер на 10225,84 евро – застрахователно обезщетение по договор за застраховка

„Отговорност на работодателя“, полица номер

2028232130000017/13.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука – 17.05.2023 г. до окончателното плащане, както и съдебните разноски по делото, вкл. тези, присъдените в полза на увреденото лице, при условие, че Г изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния главен иск по чл.

200 КТ. Претендира и разноски.

В законоустановения срок третото-лице помагач и ответник по обратния иск Д е депозирал отговор на исковата молба, подадена срещу него от Г, с която изразява становище за неоснователност на предявените в настоящото производство главен и обратен иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и че в изпълнение на задълженията си по него е изплатил на В. П. П. обезщетение за временна неработоспособност в размер на 181,09 лв. Възразява, че претендираните от неимуществени вреди не попадат в обхвата на застрахователното покритие по застраховката. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от В.

П. П. при доводи за допусна груба небрежност от негова страна и неспазване на изструктажа за безопасност и здраве на служителите в дружеството. Счита, че заявения от работника размер на обезщетението не отговаря на критериите за справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото относими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да възникне имуществена отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки (юридически факти): 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – претърпени болки и страдания от пострадалия и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените неимуществени вреди, тоест последните да 2 са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника.

Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства, а и като безспорно между страните, че към 17.05.2023 г. същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 47 от 08.04.2021 г., в рамките на което ищецът В. П. П. заемал длъжността „оператор на трошачно-сортировачна машина“.

Не е въведено като спорно в предмета на доказване обстоятелството, че с влязло в сила разпореждане № 33127/31.05.2023 г., издадено по реда на чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП – София град на НОИ, декларираната злополука с вх. № 5101-21-437/23.05.2023 г. от осигурителя Г, станала с В. П. П. на 17.05.2023 г., е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа – след ремонт и направен оглед на трошно-сортировъчна машина, пострадалият изключил от щепсела удължител, включен в контакт, като при изключването (издърпването) щепселът избухнал и изгорил пострадалия по ръката, вследствие на което лицето получило термично изгаряне от трета степен на китката и дланта на лявата ръка.

Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО по естеството си съставлява индивидуален административен акт, който установява факта на настъпила трудова злополука, респ. констатациите в същия обвързват съда в производство по чл. 200 КТ. Посоченото в разпореждането не подлежи на преразглеждане по съдебен ред, тъй като е акт на компетентен държавен орган, издаден по специален административен ред, регламентиран в КСО /в този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 36 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 3334/2019 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 180/05.11.2019 г. по гр. д. № 1885/2018 г. на Трето ГО на ВКС, решение 319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС и др./.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в т. ч. медицинска документация и от неоспореното заключение на СМЕ съдът приема за установено, че при процесния инцидент ищецът е получил телесни увреждания, изразяващи се в изгаряния на лява длан и пръсти обхващащи 1% от TBSA, като 0.9% изгарянето е било от I-IIAB ст., а 0.1% е било от III ст. Според експерта констатираните увреждания са настъпили в следствие на термично изгаряне, причинено от възникнал пламък от волтова дъга при изключване на кабел от контакта на ел.табло, както и че същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Установява се още, че ищецът е претърпял две оперативни интервенции през интервал от 10 дни, превързван е бил в продължение на около 40 дена, провеждано му е било антибиотично лечение, антикоагулантна профилактика и домашна рехабилитация. Първата оперативна интервенция е била извършена на 19.05.2023г. с цел първична хирургична обработка на раната, интраоперативна преценка на степента на изгаряне и подготвяне на стратегия за лечение. Втората 3 оперативна интервенция е била извършена на 29.05.2023г. като етап от лечението на изгаряния с дълбоко проникване и преодоляване на хипертрофията на епитела с цел предотвратяване на груби цикатрикси. В оперативните протоколи е била отбелязана продължителност на оперативната интервенция от 1 час. При операцията от 19.05.2023г. в оперативното време влиза поставянето на пострадалия под анестезия, премахване на умъртвения епител и освобождаване на образувалите се иехемични були /мехури/, хидропроцедура за отстраняване на чужди тела и некротични участъци, промивка с антисептици и превръзка на поразения участък с нанокристално сребро.

При втората операция от 29.05.2023г. е извършено въвеждане на пациента в анестезия, почистване на оперативното поле с антисептици, чрез хидро процедура и изтъркване с последващо измиване са били отстранени некротизиралите крусти от участъците с дълбоко дермално изгаряне. От местата на по-плътно фиксирани некротични крусти са се били оформили малки ранички, които са каутеризирани. Последвала е нова обработка с антисептици и е била поставена стерилна превръзка с бактиграс.

Експертът изяснява, че процедурите, които са били извършени по време на оперативните интервенции, не са били с повишена сложност, не са изисквали формиране на разширен оперативен екип и са представлявали етапи от стандартно лечение на изгаряния от I-II степен на малка площ от телесната повърхност. По време на лечението не са били възникнали извънредни усложнения като инфекции, тежки некрози или увреди на анатомичните структури, освен на кожата. Единствено е имало струпвания на малки некротични крусти, което наложило втората операция. Общият период за възстановяване на ищеца е бил около 2 месеца от датата на изгарянето до пълното му клинично възстановяване, през който период лявата му ръка била блокирана в превръзка за около 40 дни. Вещото лице сочи, че възстановителният период съответства на стандартния при изгаряне от установените вид, степен и площ, при спазване на медицинските стандарти за добрата медицинска практика, установени в пластично-възстановителната хирургия. Установява се още, че характерът на увреждането е пламъково изгаряне, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не са били засегнати важни анатомични структури, каквито се намират в тази част на човешкото тяло. Не са били поразени мускули, сухожилия, стави, кръвоносни съдове и нерви. По отношение на степента и силата на болките вещото лице сочи, че в момента на изгарянето и 10 дни след това те са били с голям интензитет, като страданията и неудобството в бита и професионалната адаптация са продължили около 2 месеца. При извършен за целите на експертизата личен преглед на ищеца, експертът дава заключение за пълно възстановяване на анатомичната цялост и функционална активност на лявата длан и пръсти. Не са установени никакви съдови и неврологични нарушения, като не се очаква за в бъдеще претърпените увреждания да доведат до допълнителни или отложени във времето усложнения. Единствено в основата на 4-ти пръст на лява ръка откъм дорзоулнарно има трудно забележим белег 4х1см., който не представлява козметичен дефект.