Решение № 80 от 07.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500349 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№261914/22.05.2024 г., подадена от А. И. А. и Е. С. А., чрез адв. Ж. Ж., против Решение №260005/19.04.2024 г. по гр.д.№2709/2020 г. на ОС – Пловдив, с което са уважени изцяло предявените от К и за отнемане на незаконно придобитото имущество, понастоящем с наименование К, против жалбоподателите, обективно и субективно съединени искове по чл.153, ал.2 от ЗПК, за отнемане в полза на държавата:

1. На основание чл.142, ал.2, т.2 във вр. чл.141 от ЗПК:

- от А. И. А. и от съпругата му Е. С. А. - 70/100 идеални части от жилище – апартамент с площ 105,310 кв.м. с идентификатор *********, ведно с избено помещение №4 с площ от 13,17 кв.м. и 6,96 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор *******, и използваема тераса със слънцезащитно устройство, цялата с площ от 73,60 кв.м., и 3,046% идеални части от поземления имот УПИ ********** по плана на В. – гр.Пловдив, с площ от 798 кв.м., с идентификатор *********, с адрес на жилището: гр. *******************“;

- От А. И. А. – Мотопед марка „***********;

- От Е. С. А. – Лек автомобил марка „**********;

2. На основание чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.1 във вр. чл.142, ал.2, т.1, във вр.чл.141 от ЗОНПИ, от А. И. А. – сумата от 947,73 лева, представляваща налично към края на 1 проверявания период салдо по сметка № **********, открита в „Ю“АД;

3. На основание чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.4 във вр. чл.141 от ЗОНПИ, от Е. С. А. – сумата от 282,47 лв., представляваща налично към края на проверявания период салдо по сметка № *******, открита в „Ю“АД.

Решението се обжалва с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост.

Производството е образувано при действието на нормативна уредба, която понастоящем е променена. С ТР №4/2016 г. на ОСГК на ВКС, прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, извън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. В случая е налице именно такава хипотеза – наказателното производство срещу ответника е приключило с оправдателна присъда по отношение на обвинението, по повод на което е образувано производството пред КПК, поради което не са налице предпоставките за продължаване на производството и само на това основание следва решението на първостепенния съд да се отмени и да се отхвърли исковата претенция. Неправилен е извода на съда, че е нелице значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ЗПК – след направения в хода на производството частичен отказ от предявените искови претенции, предмет на делото остават претенции за отнемане на имущество на обща стойност 133 687,04 лв., който размер е по-малък от минималния размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, поради което на това основание исковата претенция е следвало да се отхвърли. Обжалваното решение е постановено в противоречие с разрешението, дадено с ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС, като неправилно е извършена преценка за наличие на несъответствие в имуществото на ответниците въз основа на заключението на приетата в последното съдебно заседание СИЕ, без съда да съобрази, че в същото заключение не се прилагат възприетите в посоченото тълкувателно решение разрешения. По делото са приети оценителни експертизи на превозните средства, без да е изследвано състоянието на конкретните МПС, като е прието, че същите са били в добро техническо състояние. Същевременно от показанията на св.М се установява, че първият ответник е купувал МПС, претърпени катастрофа, или такива, които не са в движение, поправял ги е, и ги е продавал, поради което стойността на придобиването им е значително по-ниска от посочената от вещото лице. Приети са оценителни експертизи на недвижимия имот, в които не е отразено обстоятелството, че плащането на продажната цена е било разсрочено, и платената част от цената е само тази, посочена в нотариалния акт, а останалата част от цената е останала неплатена. Приети са първоначална и последваща СИЕ.

Първоначалната СИЕ установява разлика между доходите и имуществото в исковия период в размер под 80 000 лева, като взема предвид и приходите от хазартна дейност на първия ответник, както и установените със свидетелски показания на св. Траева приходи на ответниците от обичайни дарения на сватбата им. В последващите две заключения на СИЕ се приема все по-голяма разлика между доходите и имуществото през проверявания период, 2 като се игнорира все по-голяма част от доказателствата по делото с мотива, че по този начин са поставените от ищеца въпроси към експертизата. Последното заключение на СИЕ приема разлика между доходите и имуществото в размер, който четири пъти надхвърля претенцията. Съдът необосновано е възприел именно това заключение на СИЕ, без да изложи мотиви защо не кредитира първоначалната СИЕ, и без да анализира от какво произтича тази разлика в двете заключение. Ако бе подложил на анализ заключенията на СИЕ, съдът би стигнал до извод, че заключението на втората СИЕ не е съобразено с доказателствата по делото, а следва само доказателствата, посочени от ищеца, изключвайки доказателствата, които установяват приходи на ответниците през проверявания период.

Наред с това, приетият от вещото лице средно-месечен доход от над 9000 лв. за тричленното семейство на ответниците не кореспондира нито с икономическите данни, нито с конкретните данни по делото. Умножен по месеците на целия период, необосновано приетият средно-месечен доход изкуствено завишава разминаването между доходи и имущество, и то в изключително големи размери. Съдът е направил неправилен анализ и оценка на доказателствата по делото, в резултат от който е достигнал до неправилни крайни изводи относно размера на несъответствието през проверявания период. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и отхвърляне на предявените искови претенции изцяло.

Заявява се претенция за присъждане на всички разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни с правен интерес, отговаря на изискванията н ачл.260 и чл.262 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№262299/02.07.2024 г., подаден от К /К/, чрез процесуален представител Н Н, надлежно упълномощена. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. За да приеме предявените искове за допустими и основателни, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и изготвените и приети по делото експертизи, и е обосновал подробно изводите си за основателност на предявените искове. Изложените аргументи във въззивната жалба са несъстоятелни.

Проверката срещу ответника А. А. е започнала по реда на ЗПК /отм./, въз основа на получено на осн. Чл.110, ал.1 от същия закон уведомление от Специализиратана прокуратура, за привличането на същия в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 във вр. с ал.2 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 от ЗПК /отм./, което от своя страна е предпоставка за образуване на проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на А.. При проверката е установено, че е налице значително несъответствие в имуществото му, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПК /отм./, като според направения финансов анализ, несъответствието е в размер на 377 946,34 лв., представляващо разликата между нетния доход и придобитото имущество в проверявания период от А. А. и съпругата му Е А.. С Решение №*********** г. на К е внесено мотивирано искане в ОС – Пловдив за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото, 3 предмет на бъдещия иск. С Решение №2134/04.11.2020 г. е внесен иск с вх.

№268164/05.11.2020 г. за отнемане на незаконно придобитото имущество в ОС – Пловдив, срещу А. А. и съпругата му Е. А., въз основа на който е образувано гр.д.№2709/2020 г. на ОС – Пловдив. Оправдателната присъда №2****** г., постановена по НОХД №********* г. на СГС, е влязла в сила на 22.06.2021 г. Съгласно Решение №13/13.10.2012 г. по конст.д.

№6/2012 г. на Конституционния съд на РБ, наказателното производство срещу проверяваното лице, трябва да е налице към момента на образуване на производството пред К, но не и до приключването му. Гражданската конфискация на имуществото, за което не е установен законен източник, не е обвързана с развитието на наказателния процес и приключването му с влязла в сила присъда. Необосновано е съждението, че след частичният отказ от иска, цената на обективно съединените искове е станала по-ниска от изискуемия минимум на несъответствието, за да бъде квалифицирано като „значително“, поради което съдът е следвало да отхвърли иска само на това основание – необосновано е отъждествяването на цената на иска с размера на несъответствието. Цената на иска се формира от сбора на предявените обективно съединени искове, за отнемане на активи, които са придобити през проверявания период и са налични в края му, за които не е установен законен източник на средства. Във въззивната жалба са изложени доводи относно невъзможността да бъде предмет на отнемане равностойността на имущество, преминало през патримониума на ответниците, което не е налично в края на изследвания период – именно с оглед на така даденото разрешение с ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС, ищецът е оттеглил исковете на обща стойност 286 264,35 лв., с оглед на което постановеното решение не е в противоречие с така даденото разрешение. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е мотивирал кои от тях кредитира и кои не. Задачите, формулирани от ищеца към експертизата, приета на 26.03.2024 г. напълно са съобразени с разрешенията, дадени в ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС и разпоредбите на ЗОНПИ в §1 на ДР в т.2, т.9, т.8, т.4 и т.3. В резултат от приетото експертно заключение е установено значително несъответствие по смисъла на закона в имуществото на ответниците и техния нетен доход. Правилно съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за установяване на източника на средствата, послужили за придобиването на активите, налични към края на проверявания период, чието отнемане се претендира. В годината на придобиване на всеки от активите е установено различно по размер несъответствие, което доказва, че имуществото е придобито с неустановен източник на средства. Настоява се за оставяне без уважение на въззивната жалба, като неоснователна, и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, като направеното от въззивника доказателствено искане за допускане на повторна СИЕ, е оставено без уважение, поради липса на предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК за допускането му.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановено по допустимо искане на процесуално легитимирана страна, срещу процесуално легитимирани 4 ответници, поради което е допустим. По правилността на съдебния акт съдът се произнася в рамките на релевираните оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.

На основание чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№268264/05.11.2020 г., подадена от КПК, с която са предявени обективно съединени искове по чл.153, ал.2 от ЗПК против ответниците А. И. А. и съпругата му Е. С. А.. В същата се сочи, че ответникът А. И. А. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП№****** г. на ГДБОП –МВР, пр.пр.вх.№********** г. на СпП за извършено в периода от началото на 2019 г. до 04.07.2019 г. престъпление по 321, ал.3, т.2 във вр.ал.2 от НК, като е участвал в ОПГ – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления,за които е предвидено лишаване от свобода повече от 3 години, като групата е създадена с користна цел /Постановление за привличане на обвиняем на л.142 от делото на ПОС/. Престъплението попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 от ЗПК, и въз основа на постъпило уведомление от Специализираната прокуратура вх.№*********. /на л.141 от делото на ПОС/, с Протокол №********** г. /на л.139 от делото на ПОС/ е започнала проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника А.. Извършена е проверка на периода от 07.08.2009 г. до 07.08.2019 г., при която е установено несъответствие между имуществото на лицето и членовете на неговото семейство, и получените през проверявания период от тях нетни доходи, в размер на 377 946,34 лв., което е значително по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПК. С Решение №*********** г. на КПК е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, и е внесено в съда искане за допускане на обезпечение на бъдещия иск на КПК срещу А. И. А. и съпругата му Е. С. А., чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрана върху притежаваните в СИО от двамата ответници 70/100 идеални части от недвижим имот – жилище, представляващо СОС с идентификатор *********, находящо се в гр. П, ул. Я*********, ет.7, запор върху две МПС, придобити в СИО от двамата ответници – мотопед марка „П., м. ********, регистриран на името на А. А., и л.а. „******“, с рег.№********, регистриран на Е. А., както и запор върху банкова сметка № **********, открита в „Ю“АД, с титуляр А. И. А., и запор върху банкова сметка № *******, открита в „Ю“АД, с титуляр Е. С. А.. С Определение №1277/06.08.2020 г. по ч.гр.д.№1707/2020 г. на ПОС обезпечението е допуснато, и са наложени исканите обезпечителни мерки. Въз основа на Решение №2134/04.11.2020 г. /на л.26 от делото на ПОС/ е внесена в съда Исковата молба вх.