Решение № 75 от 15.06.2026, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 421/2026
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 17.07.2026
- Състав
- Борислав Методиев Методиев
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Оряхово, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100421 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на С. В. И., с ЕГН:********** с адрес: с. Липница, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Георги Димитров“ №18, чрез адв. Л. Б. от САК, със съдебен адрес гр. София ул.
„Триадица” №5Б, ет.3, офис 311, с която е предявил против „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Оборище ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца С. В. И., с ЕГН:**********, че не дължи на ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780 гр.
София вземането му, произтичащо от Договор за паричен заем № 3791493 от 10.03.2020г., поради това, че същото е погасено по давност, тъй като е изтекла 5-годишната погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД, като на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД са погасени по давност и вземанията за лихви.
В условията на евентуалност, ако съдът не признае за установено, че вземането е погасено по давност, се моли на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да се прогласи за НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № 3791493 от 10.03.2020 г., сключен между С. И. и „Изи Асет Мениджмънт“, поради противоречието му с добрите нрави.
Претендират се и разноски по делото.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 3791493 от 10.03.2020г., сключен с „Изи Асет Минджмънт” АД, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 1500 лева при фиксиран ГЛП 40℅ и ГПР 49.03℅ или общо да върне сумата в размер на 1844,52 лева.
Релевира се, че ГЛП 40℅ е прекомерен и само на това основание договорът следва да бъде обявен за нищожен.
Според ищеца за неравноправния характер на договора за 1 потребителски кредит съдът следи служебно, като се сочи, че на 09.08.2023 на основание чл. 99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на „цедент” и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в качеството му на „цесионер”, е сключен договор за цесия, по силата на който вземането е прехвърлено на АКПЗ ООД.
Излагат се доводи, че видно от Договор за паричен заем № 3791493 от 10.03.2020 г., същият е следвало да се изплати на 12 месечни вноски, последната от която с падеж 04.03.2021 г.
Твърди се, че вземанията на ответното дружество към ищеца представляват вноски по кредит и нямат характер на периодични плащания, тъй като съставляват частични плащания по едно единно задължение, а не няколко на брой задължения с повтарящо се изпълнение, поради което спрямо тях, се прилага общата давност по чл. 110 ЗЗД.
Поради тази причина се сочи, че от падежа на последната вноска по кредита 04.03.2021 г. до настоящия момент петгодишната погасителна давност е изтекла.
Релевира се, че въпреки това ответникът претендира заплащане на сумите по договора, като задължението е отразено като актуално в справка от ЦКР на ищеца.
Моли се, съдът да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК да признае за установено по отношение на С. В. И., с ЕГН:********** с адрес: с. Липница, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Георги Димитров“ №18, че не дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК:
207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Оборище ул.
„Панайот Волов” № 29, ет.3 вземането му, произтичащо от Договор за паричен заем № 3791493 от 10.03.2020г., поради това, че същото е погасено по давност, тъй като е изтекла 5-годишната погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД, като на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД са погасени по давност и вземанията за лихви.
В условията на евентуалност, ако съдът не признае за установено, че вземането е погасено по давност, се моли на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да се прогласи за НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № 3791493 от 10.03.2020 г., сключен между С. И. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради противоречието му с добрите нрави.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът признава предявения иск, като допустим и основателен.
Признава се фактът, че вземането на ответното дружество по Договор за паричен заем № 3791493 от 10.03.2020г. е погасено, поради изтичане на 5годишната погасителна давност.
На следващо място се излагат съображения, че на основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени на ищеца, поради факта, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, доколкото не е изпращало покани за доброволно изпълнение.
Моли се съдът да постанови решение при признание на иска.
2
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 280 евро.
С молба вх. №2747 от 09.04.2026г. ищецът е поискал от съда постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК, като ответникът бъде осъден да заплати на процесуалния му представител възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено:
За да бъде постановено решение при признание на иска, съгласно чл.237 от ГПК, трябва да са налице кумулативно следните предпоставки:
На първо място ответникът да е признал иска.
На второ място е необходимо ищецът да е поискал от съда да постанови решение при признание на иска.
На следващо място признатото право не трябва да противоречи на закона или на добрите нрави, както и да не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
По настоящето дело, съдът намира, че са налице кумулативно всички гореизброени изисквания и следва да бъде постановено решение при признание на исковете.
Ответникът с отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК е признал предявения от ищеца осъдителен иск.
Ищецът от своя страна е поискал от съда да постанови решение при признание на иска.
Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, които го изключват, поради което съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.
По разноските:
Предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Това е така, тъй като ответното дружество е дало повод за предявяване на настоящия иск, доколкото в действителност задължението на ищеца е отразено като активно в кредитната му история към ЦКР. Това обстоятелство от своя страна е от значение за кредитния статус на ищеца, досежно неговата кредитоспособност при кандидатстване и отпускане на кредити.
На процесуалния представител на ищеца, адв. Л. К. Б. от САК, следва да бъде присъдено възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по делото, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съдът не е обвързан от предвидените ограничения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради въвеждането на други правила за процедиране при определяне на адвокатско възнаграждение и не следва да се ограничава правото на съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. В 3 този смисъл следва да се посочи, че е и практиката на СЕС - Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С- 428/2016 и Решение от 28.07.2016 г. по дело C -57/2015 на СЕС може и следва да бъде тълкувана в този смисъл.
При изложените съображения и като взе предвид посочената практика на СЕС, която е източник на правото на ЕС съдът намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на съответното право.
При горните съображения, според настоящия съдебен състав, на процесуалния представител на ищеца, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.
По горните съображения и на основание чл.237, ал.1-3 от ГПК, съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на С. В. И., с ЕГН:********** с адрес: с. Липница, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Георги Димитров“ №18, че НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Оборище ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, вземането й, произтичащо от Договор за паричен заем № 3791493 от 10.03.2020г., поради това, че същото е погасено по давност, тъй като е изтекла 5-годишната погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД, като на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД са погасени по давност и вземанията за лихви.
ОСЪЖДА на основание чл. 32, ал.1, т.2 от ЗА „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Оборище ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б. от САК, със съдебен адрес гр. София ул.
„Триадица” №5Б, ет.3, офис 311 възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца С. В. И. от с. Липница, общ. Мизия, обл. Враца в размер на 250,00 евро /двеста и петдесет евро/.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Враца.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________ 4