Решение № 118 от 18.03.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Костинброд, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от С. М. Стойков Гражданско дело № 20221850100287 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – ЗК „Л.“ АД, с която се иска да бъде осъден ответника – Агенция „П.И.“ да му заплати сумата от 2 929.44 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-18-205146, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на ИМ – 25.11.2021 г. до окончателното изплащане.

Ищецът претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че на 19.06.2018 г., около 19.00 часа по време на движение по ВП 81 с посока от гр. М. към гр. С. предна дясна гума на л.а. БМВ с рег. № *** е попаднала в необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/, при което е разкъсана предна дясна гума и са деформирани предна и задна джанти.

Твърди, че пред него, по застраховка „Каско“ на МПС полица № 93001710065747 със срок на действие от 02.08.2017 г. до 01.08.2018 г. е образувана щета № 0000-1261-18-205146, като при извършения оглед на автомобила БМВ са установени щети по опис, което след експертиза и оценка са определени в размер на 2 909.44 лева , която сума е изплатена на водача на автомобила – В. И. И. на 11.10.2018 г.

Позовава се на встъпване в правата на увреденото лице, като претендира освен изплатената сума и сумата от 20 лева за ликвидационни разходи.

Твърди, че произшествието е настъпило на път от републиканската пътна мрежа, за 1 който дейността по изграждане, ремонт и поддържане е възложена на ответника с разпоредби от Закона за пътищата.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител.

Представя писмени доказателства с ИМ. Събрани са други писмени по негово искане.

Разпитан е свидетел при призоваване и е допуснато извършване на авто-техническа и оценителна експертиза.

Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът подава отговор в срока за това, като оспорва предявената претенция.

Твърди, че представения от ищеца протокол за ПТП е в противоречие с чл. 172, ал. 2, вр. чл.

183 от ГПК и иска изключването му от доказателствата, като счита, че има противоречие в отразените в протокола обстоятелства и заявената щета.

Твърди, че протокола е съставен на 19.06.2018 г. и е неизвестно дали е посетено местопроизшествието.

Твърди липса на доказателствена сила, относно механизма на ПТП. Изтъква липсата на снимки, както и липсата на подпис на ответника при съставяне на протокола.

Твърди непълнота в протокола, изразяваща се в липса на размери на препятствието /дупка/, както и липса на размери на деформациите. Счита, че ако посоченото в протокола „препятствие“ съответства на посоченото „предвидимо препятствие“ в уведомлението за щета не става ясно как същото е повлияло в посока реализация на ПТП.

Твърди непълнота в застрахователния договор що се отнася до „покрити рискове“ и съответно недоказан застрахователен риск на ПТП. Позовава се на липсващи доказателства, че при ПТП водача не е бил под въздействие на алкохол.

Твърди непълноти в документацията при ищеца по заведената щита – липса на реквизити, становище и подпис на юрист, както и несъбиране на доказателства за евентуални основания за отказ за изплащане на обезщетение от застрахователя.

Счита, че представената полица не удостоверява основание за изплащане на обезщетение.

В едно от съдебните заседания ответникът се представлява от упълномощен представител. Писмено е поискано гледане на делото в негово отсъствие.

Иска отхвърляне на предявената претенция. Претендира разноски по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Прави възражение за прекомерност.

След преценка на събраните доказателства съдът намира следното от правна и фактическа страна.

Исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена поради следното:

На основание чл. 410., ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е 2 било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите

Според съда са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, след като са осъществени предпоставките по посочената разпоредба от КЗ.

Ищецът е страна по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС полица № 93001710065747 със срок на действие от 02.08.2017 г. до 01.08.2018 г., със застрахован лек автомобил марка/модел БМВ с рег. № ***, който към момента на увреждането е собственост на свидетеля В. И. И..

На 19.06.2018 г. около 19.00 часа свидетеля В. И. И. е управлявал притежаваният към този момент от него автомобил БМВ с рег. № *** по второкласен път II-81 с посока на движение от гр. М. към гр. С.. Автомобилът се е движил в дясната лента по пътя в района на 27-ми км, като в района пътя е с по една лента за движение във всяка посока. Времето е било сухо, като към този момент в района са се извършвали ремонтни дейности по пътната настилка и при ниска интензивност на трафик и насрещно движение автомобилът, управлявания от свидетеля автомобил е преминал с десните гуми през необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност – дупка по платното за движение, при което са повредени десните джанти на автомобила, както и предна дясна гума, вследствие на което автомобила е спрял на място. Свидетелят И. е уведомил за произшествието на тел 112, като на място е пристигнал автопатрул при РУ Костинброд, като от Ивайло Пенев – автоконтрольор, е бил съставен протокол за ПТП № 1574697/19.06.2018 г., на схемата от който е отразена неравността по платното за движение, през която е преминал автомобила на св. И. при движението си.

Като собственик на увреденото МПС по цитираната имуществена застраховка св. И. е завел претенция пред ищеца, като е образувана преписка - щета № 0000-1261-18-205146.

По заведената щета е са изготвени опис, доклад и експертиза, като с платежно нареждане 11.10.2018 г. на В. И. е изплатена сумата от 2 909.44 лева, в което число ищецът е оценил повредите по увреденият при произшествието автомобил – оценката е на база нови две джанти и една гума. Щетите са били отстранени от св. И. незабавно след произшествието за да ползва автомобила си и впоследствие е изплатена цитираната сума.

Според заключението на вещото лице необходимата сума за отстраняване на повредите е в размер на сумата от 2 885.46 лева, което е малко под оценката на ищеца, като следва да бъде присъдена именно тази сума ведно с ликвидационните разходи от 20 лева.

Няма съмнение за наличието на причинна връзка между произшествието и настъпилата повреда по застрахованото МПС, в каквато насока заключението на Вл е еднозначно за наличието на такава връзка и възможността за увреждане и при наличието на извършваните в този момент по пътя ремонтни дейности.

Неоснователни са възраженията на ответника по отношение на КП, след като няма твърдените от него противоречия. Произшествието е било посетено незабавно след сигнала на св. И. и служителят на МВР е отразил наличието на неравност по пътя и повредените по 3 автомобила. Налице са и снимки, които обаче са само за увреденото МПС.

При тези факти, установени несъмнено от приложените писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза съдът намира че предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена в размер на сумата от 2 905.46 лева, представляваща обезщетение за заплатените от ищеца суми в размер на 2 885.46 лева за нанесените повреди по автомобила, собственост на В. И. и сумата от 20 лева за ликвидационни разноски.

Следва да бъде присъдена и законна лихва върху тази сума от подаване на ИМ – 25.11.2021 г. /първоначално пред СРС/.

При тези факти съдът намира, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба от КЗ, след като са налице предпоставките за това – налично застрахователно правоотношение, причиняване на вреда при използване на застрахованото имущество – автомобил, и изплащане на обезщетение за тази вреда, а от друга страна е налице отговорност на ответника като лице, на която е възложено управлението и поддържането на конкретния пътен участък.

Произшествието е настъпило по време на движение по ВП 81, който е част от републиканската пътна мрежа, след като е включен в списък на републиканските пътища, приет с Решение № 945 от 1 декември 2004 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП определя ответника като лицето което поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В този смисъл именно ответника, като лицето, на което е възложено поддържането на път ВП 81 е отговорно за вредите, настъпили от недостатъци на пътя.

Основно за ангажиране отговорността на ответника е наличието на причинно следствена връзка между настъпилите повреди по цитираното МПС и неравността по пътя, вследствие на която са причинени вредите при преминаване на автомобила, собственост и управляван от св. И.. Налице са доказателства за наличието на такава връзка, в каквато насока съдът се позовава на заключението на вещото лице, че без съмнение повредите са причинени от неравност дупка.

Поради това претенцията на ищеца за главница следва да бъде уважена в размера, определен от ВЛ и бъде отхвърлена за разликата над тази сума.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, като са налице доказателства за направените разноски по списъка, както следва: сумата от 117.20 лева за заплатена ДТ, сумата от 400 лева за възнагр. на ВЛ по допуснатата САТЕ, депозит за възнагр. на свидетел в размер на 50 лева и според съда минималното възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК – 100 лева.

Поради това в полза на ищеца следва да бъде присъдена общата сума от 667.20 лева, като минималната част на отхвърлителната част – под 1% от претенцията дава основание да не се присъжда възнагр. на ответника, както и да се намаляват съразмерно разноските за ищеца.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА - АГЕНЦИЯ “П.И.“, ЕИК ****, гр. С., пл. „М.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА - “Л.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул.”С.” № 67А, сумата от 2 905.46 (две хиляди деветстотин и пет лева и 4 четиридесет и шест стотинки) лева, представляваща главница - изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-18-205146, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ – 25.11.2021, до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ОСЪЖДАНЕ НА

ОТВЕТНИКА да заплати и разликата над сумата от 2 905.46 лева до пълния размер на претенцията от 2 929.44 лева.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “П.И.“, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ НА “Л.” АД, ЕИК **** , сумата от 667.20 /шестстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева за направени разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от получаването му пред Софийски окръжен съд.

Препис от решението да се изпрати на страните чрез техните процесуални представители.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5