Решение № 244 от 03.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към решение по НЧД № 1737/2024 г. на СГС – НО, 6-ти състав Производството е по реда на чл. 44 от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Същото е инициирано по искане на Софийска градска прокуратура (СГП), във връзка с изпълнение на постъпила от МВР – Д „МОС“, по реда на чл. 38а, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА, а именно чрез Шенгенската информационна система (ШИС), Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 04.03.2024 г., издадена от съдия/съдия - следовател Енглих при Районен съд Бамберг, по дело № 3 Gs 318/24 на Районен съд Бамберг, въз основа на акт за задържане – заповед за арест, от 04.03.2024 г., по дело № 3 Gs 318/24 на Районен съд Бамберг, с която се иска задържане и предаване за провеждане на наказателно преследване на българския гражданин Пламен Р. А. . Наказателното преследване срещу исканото лице е за евентуално извършено от него престъпление/я „измама, организирана в престъпна група (банда) със стопанска цел в 465 казуса, извършени в реална съвкупност“ по §§ 263, ал. 1, ал. 3, изр. 2, № 1; ал. 5, § 25, ал. 2, § 53 от Наказателния кодекс (НК) на Федерална Република Германия (ФРГ).

В съдебно заседание, прокурорът изразява становище за основателност на ЕЗА.

Изтъква, че исканото лице е обявено за международно издирване въз основа на процесната ЕЗА, издадена на 04.03.2024 г. от съда в гр. Бамберг, ФРГ, за провеждане на наказателно производство за участие в престъпна организация, компютърни престъпления и особено тежък случай на измама. Сочи, че за евентуално извършените от него престъпления е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 10 години. Обсъжда липсата на отрицателните предпоставки за предаване. По-специално се спира на неизтекла погасителна давност за наказателно преследване на визираното/ите в ЕЗА престъпление/я, на установеното, че срещу исканото лице не се води наказателно производство за престъплението/ята, за което/които е издадена ЕЗА, че същото не е конституирано в процесуалното качество на обвиняем по досъдебно производство в Р. България и не търпи наказание за описаните в ЕЗА престъпления в друга държава – членка на Европейския съюз (ЕС). Ангажира доводи, че за така визираното/ите в ЕЗА престъпление/я не се изисква двойна наказуемост, тъй като те фигурират в каталога на престъпленията, изброени в разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕА, по-точно в т. 1, т. 11 и т. 20. Независим от това, сочи, че същите имат аналог и в българския НК - в чл. 321 и чл. 211, вр. чл. 26 от НК на Р.

България. Застъпва, че макар престъпната деятелност частично да е осъществена на територията на Р. България, доколкото във ФРГ вече е образувано и се води наказателно производство срещу за същата, която е довършена именно там и от която пострадали са немски граждани, цялостната престъпна дейност на исканото лице е в значителна степен свързана с издаващата държава. Набляга, че хипотетично провеждане на наказателно производство в Р. България не е основание да бъде постановен отказ за предаване на българския гражданин на немските власти. Сочи и предоставената от ФРГ гаранция по чл.

41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, респективно по чл. 5, § 3 от Рамковото решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. (по-надолу за краткост само „Рамково/то решение“). Желае и предаване на вещите, иззети съгласно направеното изрично искане за това в настоящата ЕЗА. В заключение пледира за предаване на исканото лице на съдебните власти на ФРГ, въз основа на издадената ЕЗА, с цел провеждане на наказателно преследване, както и за определяне спрямо същото на мярка за неотклонение (МН) „задържане под стража“, до фактическото му предаване.

Упълномощеният защитник на исканото лице – адв. С.С., САК, намира, че не са налице основания за предаване на българския гражданин на компетентните власти на ФРГ.

Обобщено, изтъква, че престъплението/ята, за които се иска предаване, не съответстват на 1 престъпните състави по българския НК. По-конкретно, претендира липсата на твърдяната в ЕЗА организирана престъпна група (ОПГ), тъй като в ЕЗА са описани само две лица, а по българския материален наказателен закон за съществуването на такова специфично престъпно обединение са необходими най-малко трима – чл. 93, т. 20 от НК. Сочи, че исканият П. А. не се укривал и никога не е търсен, нито на постоянния си, нито на актуалния си адрес. Изразява съмнение във връзката на визирания в ЕЗА „псевдоним“ с подзащитния му. Акцентира, че независимо, че евентуалната престъпна деятелност, инкриминирана по разследването на компетентните немски власти, е довършена на територията на ФРГ, липсват доказателства за съпричастността на исканото лице към нея.

Не намира пречка и българската държава да възбуди и проведе наказателно производство за евентуално извършени престъпления от български граждани спрямо чужди такива.

Възразява срещу възприетата от прокуратурата материалноправна квалификация на деятелността, посочена в ЕЗА, в частност по чл. 321, вр. чл. 211 от НК. Сочи, че в българския НК няма текстове, инкриминиращи „мошеничество“ и „компютърни престъпния“ от типа, твърдян от немския компетентен орган. Заключава, че въпреки дадената гаранция от германската държава, не се изпълнени всички изисквания на ЗЕЕЗА. В тази насока коментира извършването на престъплението изцяло извън територията на искащата държава, като тълкува фактическата обстановка, описана в ЕЗА, като довършено престъпление на територията на Р. България. Взима отношение и по искането на прокуратурата за взимане на МН „задържане под стража“ спрямо исканото лице, до фактическото му предаване, като възразява срещу същото. Изтъква, че искания А. никога не се е укривал, нито е оказвал каквато да е съпротива. В заключение, желае да не се предава на компетентните власти на ФРГ подзащитния му.

Исканото лице, в правото си на лична защита и на последна дума, описва работата си в компанията, спомената в ЕЗА. Твърди, че е нямал представа каква е била дейността , като той е отговарял единствено за технически и логистични въпроси – дали служители идват навреме на работа, дали спазват почивките си, дали има проблем с интернет и/или мрежите и ако има такъв – да се свърже с доставчика на интернет и да го уведоми за проблема.

Напуснал компанията, след като бил потърсен от органите на МВР, тъй като бил много уплашен и бил в шок. Претендира, че не е съпричастен към деятелността, описана като инкриминирана в ЕЗА. Желае да не бъде предаван.

В изпълнение на процедурата по чл. 44, ал. 3 от ЗЕЕЗА съдът разясни на исканото лице възможността по чл. 45, ал. 1 от ЗЕЕЗА за изразяване на съгласие от него за предаване или за отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА. Българският гражданин не изрази съгласие за прилагане на тази процедура, както и не се отказа от принципа на особеността.

Съдът, като съобрази становищата и доводите на страните, доказателствата по делото и приложимите разпоредби на закона, намери, в мнозинството си, че са налице всички изисквания на българския закон – ЗЕЕЗА, както и на Рамковото решение, поради което искането на германските власти следва да бъде уважено и българският гражданин П. А. да бъде предадена за провеждане на наказателно преследване на компетентните германски органи.

Българският гражданин П.Р.А. е роден на **** г., в гр. Хасково, българин, български гражданин, висше образование, специалност „Финанси“, неосъждан, неженен, работи в „Д.Е.С.Т.Б.“ ЕООД, като младши „front-end“ разработчик, с постоянен адрес в гр. Хасково, ***, с адрес по местоживеене в гр. София, кв. „Манастирски ливади“, ул.

****, ЕГН **********.

В постъпилата в СГС ЕЗА от 04.03.2024 г., издадена от съдия/съдия - следовател при Районен съд Бамберг, по дело № 3 Gs 318/24 на Районен съд Бамберг, въз основа на заповед за задържане под стража от 04.03.2024 г., по дело № 3 Gs 318/24 на Районен съд Бамберг, с 2 искане за задържане и предаване за провеждане на наказателно преследване на българския гражданин П.Р.А., са налични всички необходими, съгласно чл. 37 от ЗЕЕЗА, респективно чл. 8 от Рамковото решение, реквизити, досежно формата и съдържанието, предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на ЕЗА.

Исканото лице е с индивидуализирана самоличност и гражданство.

Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на ФРГ – съдия/съдия - следовател при Районен съд Бамберг.

Същата, съобразно императивната разпоредба на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА, е придружена и с превод на български език.

В ЕЗА са посочени ясно наименованието, адреса, включително и електронния такъв, и телекомуникационните възможности за връзка с издаващия орган.

Посочен е и акта за задържане, постановен спрямо исканото лице – българския гражданин П. А. – заповед за задържане под стража от 04.03.2024 г., по дело № 3 Gs 318/24 на Районен съд Бамберг.

В ЕЗА достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на точно време, място и начин на участие в евентуалните инкриминирани деяния на исканото лице, са изложени обстоятелствата, при което твърдяното престъпление/я са извършени от българския гражданин, както и приложимите за деянието материални наказателно – правни норми и съответстващите им наказания.

Според описанието на обстоятелствата, при които евентуално е/са консумирано/и престъпното/ите деяние/я, исканото лице е заподозряно, че за периода най-късно от м. май 2019 г. до края на 2021 г., е било част от организирана престъпна група (престъпна групировка/банда), обединила се да извършва съзнателно, умишлено и съвместно, измами с продължителен характер, под формата на т. нар. „кибертрейдинг“. Това тя е правила, като е представяла в интернет различни платформи за трейдинг, които се обръщат на немски език само към заинтересовани лица във ФРГ, уж предлагайки търговия с различни финансови инструменти, преди всичко CFD’s, Forex и криптовалути. Групировката е осъществявала телефонен контакт с неустановен към момента брой лица от ФРГ и други страни, но не помалко от 465 случая, като вследствие дейността , и в частност тази на исканото лице, са причинени общи щети в размер на 3 658 506.78 евро. За целта е бил създаден и използван колцентър, първоначално в Р. България, впоследствие преместен в Република Северна Македония. В този колцентър исканото лице е ръководило първоначално отдел „Конверсия“, а след преместването на колцентъра в Р. Северна Македония – станало ръководител на целия колцентър. В дейността си в него, която обхващала чрез отдел „Конверсия“ убеждаване на клиентите да направят първоначален/първи депозит, т. е. е била от ключово значение за хода на измамната схема, исканото лице неизменно се е представяло с чуждо име, а именно „Т.Г.“. Исканият П. А. е отговарял освен за всички въпроси, свързани с отдел „Конверсия“, в която са работили 20 – 30 служителя, а и за обучението на нови такива в областта на конверсията. Целта на работещите в този отдел, в частност и на исканото лице, е било да убедят клиентите да инвестират парите си в предлаганите от тях финансови инструменти. В действителност обаче изобщо не е съществувало намерение за такава реална инвестиция, а единствено за присвояване на привлечените парични средства, възползвайки се от съзнанието в клиентите за високорисковия характер на този вид финансова дейност, която уж е щяла да бъде извършвана. Групировката, и преди всичко исканият П. А., са знаели, че спечелените от тях, респективно от него, клиенти не биха превели средства по банковите сметки на инкриминираните дружества/платформи, ако са знаели какво действително се случва с парите им – че същите въобще не се използват за реална търговска дейност, и че в момента, в който извършат банковия превод, ги губят.

Исканото лице е съзнавал напълно, че участва в измамна схема и съвместно с другите свои съучастници се е събрал, за да извършва постоянно престъпления, свързани с измами, с 3 намерение за получаване от тях на постоянен доход.

Така посочените обстоятелства са квалифицирани като престъпление/я, подведени под материалноправната квалификация - „измама, организирана в престъпна група (банда) със стопанска цел в 465 казуса, извършени в реална съвкупност“ по §§ 263, ал. 1, ал. 3, изр.

2, № 1; ал. 5, § 25, ал. 2, § 53 от НК на ФРГ. Същото/ите е/са наказуемо/и, съгласно приложимото германско законодателство, с наказание „лишаване от свобода” до десет години. С това е удовлетворено и изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА ЕЗА да е издадена за деяние/я, наказуемо/и, съгласно правото на издаващата държава, с наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една година.