Решение № 824 от 11.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Перник, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720100735 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация Перник” АД срещу М. Б. Н., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация Перник” АД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град *****, при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не e заплатил дължимата цена в претендирания размер. Поддържа, че съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за плащане на дължимата главница, се дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Твърди, че в същите е предвидено и че купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат цената й в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Срокът за плащане е края на текущия месец, следващ месеца на доставката. Сочи, че претендираните суми не са платени. С оглед изложеното е направено искане да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответника му дължи следните суми:

2049,52 лв. – главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *****“ – ****, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 363,77 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 14.09.2023 г., начислена върху претендираната главница, за които суми е издадена 1

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3236/08.12.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5673/2023 г. по описа на Районен съд - Перник. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва наличието на облигационни правоотношения с ищеца по повод доставката на топлинна енергия в процесния имот за посочения в исковата молба период. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 5673/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, и срещу лице, депозирало възражение в срок по реда на чл. 414 ГПК. Исковата молба е депозирана в едномесечения срок от получаване на съобщението.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

За основателността на обсъжданата искова претенция в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно, доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията.

По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл. 150, ал. 1 ЗЕ/.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр.

54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 2

Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Не се установява, обаче, ответника да има качеството „клиент“ на топлинна енергия за процесния период по повод ползването на недвижимия имот, за който е начислена топлинната енергия, предмет на установителната искова претенция. От представените по делото доказателства в тази насока не се установява нито да е собственик, нито да е титуляр на облигационно право или на ограниченото вещно право на ползване за същия.

За доказване на качеството на ответника на клиент на топлинна енергия от ищеца е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на вещното право на ползване № 80, том 22, дело № 5441/1997 г. на нотариус Н.З. /л. 5 и сл./ от делото, с който ответника М. Б. Н. и съпруга й Н.Х.Н., са прехвърлили собствеността върху различен от процесния недвижим имот на дъщеря си Н.Н.Л. и са запазили пожизненото право на ползване върху същия, докато са живи. Съществено е, че представения нотариален акт касае прехвърлянето на различен имот – апартамент № 16, находящ се на адрес: град ******“, а сумите, предмет на делото, касаят апартамент № 18, находящ се на адрес: гр. *****“. Безспорно двата апартамента се намират в един жилищен блок и в един вход, но съставляват различни недвижими имот. Извод в тази насока следва от обстоятелството, че не се твърди и не се установява двата апартамента да съставляват един и същ недвижим имот, т.е. не се установява да е променяна номерацията на апартаментите, като не са представени доказателства в тази насока /например удостоверение за идентичност на адреси/. Извод в тази насока не следва и от представеното Писмо от Дирекция „Местни приходи и такси“ към Община Перник от 2016 г. /л. 7/, в което е посочено, че като ползватели на **** са заявени М. Б. Н. и Н.Х.Н.. От една страна, по убеждение на настоящия съдебен състав, посоченото писмо не е годен документ, въз основа на който да може да бъде прието за установено, че ответника е титуляр на облигационно право или на ограниченото вещно право на ползване за имота, а от друга страна, данните в обсъжданото писмо би трябвало да са актуални към 2016 г., т.е. въз основа на него не може да бъде направен извод относно действителното правно положение между страните към процесния период. Освен това, видно от данните в представеното по делото удостоверение за наследници от 19.08.2015 г. /л. 8/, Н.Х.Н. е починал на 3

27.09.2014 г., т.е. данните в писмото от Дирекция „Местни приходи и такси“ към Община Перник /л. 7/ от 2016 г. не са актуални.

Предвид липсата на ангажирани доказателства от ищеца ответника да има качеството „клиент“ на топлинна енергия за процесния период по повод ползването на недвижимия имот, посочен в петитума на исковата молба и издадената заповед за изпълнение от чл. 410 ГПК – апартамент № 18, за който е начислена топлинната енергия, както и с оглед изрично заявеното оспорване от ответника в тази насока в депозирания писмен отговор, следва да се приеме, че по делото не е доказано, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника. С оглед липсата на първата предпоставка за основателност на предявения иск, обсъждането на останалите такива е безпредметно. За пълнота следва да се посочи, че съдът кредитира приетите по делото неоспорени от страните заключение на съдебно-техническа експертиза и заключение на съдебно-икономическа експертиза, като компетентни и обективно изготвени, относно количеството и цената на реално доставената в посочения в исковата молба имот топлинна енергия.

Предвид изложеното, предявения положителен установителен иск срещу ответника, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

С оглед неоснователността на главната искова претенция, неоснователна е и предявената искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за начислена мораторна лихва върху претендираната главница за посочения в исковата молба период.

В обобщение, по изложените съображения, предявените срещу ответника искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на адвокат М. Г., предоставил безплатна правна помощ на ответника, следва да се присъди адвокатско възнаграждение. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение. При определяне на размер на възнаграждението следва да се държи сметка за това каква защита е предоставена, броя заседания, обема събрани доказателства, правната и фактическа сложност на дело. В конкретния случай делото не се характеризира с правна и фактическа сложност и е приключило в едно отрито съдебно заседание. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.