Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13237 от 18.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3154/2026
Вид
Определение № 13237
Подписан
18.06.2026
Състав
Милена Богданова, Весела Трайкова Живкова Офицерска, Илиана Станкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13237 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

В. Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от В. Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20261100503154 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по две части жалби, подадени от „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК 130244812 - първата срещу Определение № 37485/09.09.2025 г. по гр.д. № 8607/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, с което е прекратено производството по делото по отношение на един от двамата ответници М.И.П., а втората - срещу Определение № 51601/18.12.2025 г. по гр.д. № 8607/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, с което е увеличена цената на иска, прекратено е производството по делото и то е изпратено по подсъдност на СГС.

Оплакванията в първата са, че предвид наведените и поддържани основания по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на изпълняемото право поради нищожност на договора за цесия, по силата на който в хода на изпълнителното производство процесните вземания са прехвърлени от първоначалния взискател М.И.П. на втория ответник и впоследствие конституиран взискател „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД, тези две лица, като страни по договора за цесия, са задължителни необходими другари, поради което неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото спрямо първия ответник М.И.П. поради недопустимост на иска срещу нея.

По втората частна жалба оплакванията са, че цената на иска за нищожност или отмяна на договор за цесия с основание продажба е договорената цена на прехвърлянето и доколкото ответниците не представят анекса, в който е посочена тя, за цена на иска следвало да се приеме посочената от ищеца като обичайно договаряна цена при договорите за цесия.

Иска се отмяна на обжалваните определения и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия срещу двамата ответници.

Насрещната страна М.И.П. е на становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени в писмен отговор съображения.

Насрещната страна „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД е на становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени в писмен отговор съображения.

Софийският градски съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото по реда на чл.278 ГПК, намира частните жалби за процесуално допустими като депозирани в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.

Разгледани по същество, настоящият състав на СГС намира следното:

1

Производството по гр.д. № 8607/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, е образувано по искова молба на „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД против М.И.П. и „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД. В исковата молба са изложени твърдения, че срещу „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД е образувано и висящо изп.д. № 20218410405875 по описа на ЧСИ Н.М., за принудително събиране на вземания по 3 броя изпълнителни листове.

Първоначален взискател в изпълнителното производство била М.И.П., а след като същата прехвърлила вземанията си, предмет на принудително събиране, в изпълнителното производство ЧСИ конституирал с Постановление от 27.06.2023 г. като взискател цесионерът „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД и прекратил делото по отношение на първоначалния взискател М.И.П.. Като излага съображения за нищожност на договора за цесия, по силата на който М.И.П. е прехвърлила на „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД изпълняемото материално право поради противоречие със закона – чл. 46 от ЗА, ищецът е формулирал искания да бъде прогласена нищожността на договора за цесия от 24.04.2023 г. и да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД вземанията по нищожния договор. Като цена на иска в титулната част на исковата молба ищецът е посочил сумата от 18 136.10 лева, която в уточнителна молба е пояснил, че представлява 10% от стойността на прехвърлените вземания. Сочи се, че при образуване на изпълнителното дело общия размер на вземанията е 181 361 лева.

На няколко пъти исковата молба е оставяна без движение за отстраняване на констатирани от първоинстанционния съд нередовности. Въз основа на уточненията на ищеца, с определението по чл. 140 ГПК – Определение № 37485/09.09.2025 г., предмет на частичното обжалване, съдът е изготвил проект за доклад по делото, с който е приел, че е предявен един иск, който съобразно изложените твърдения и формулирания петитум следва да се квалифицира като такъв по чл. 439 ГПК. Приел е, че с оглед наведените в исковата молба основания за недължимост на вземанията – нищожност на договор за цесия, сключен след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като наличието на този факт се поддържа да има за последица отричане правото на принудително изпълнение на взискателя против длъжника-ищеца, предявеният срещу взискателя „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД иск се явява допустим.

Приел е, че по отношение на другия ответник М.И.П. искът е недопустим, тъй като тя няма качеството на взискател по изпълнителното дело, поради което ищецът няма правен интерес от провеждане на иска по чл. 439 ГПК, чиято цел е да отрече правото на принудително изпълнение спрямо длъжника. При тези мотиви с обжалваната част от определението съдът е прекратил производството по отношение на ответника М.И.П..

В насроченото първо открито заседание на 22.10.2025 г. ход на делото не е даден, като съдът е указал на ищеца да уточни цената на иска.

С последваща уточнителна молба от 05.11.2025 г. ищецът отново е заявил, че предявява единствено иск с правно основание чл. 439 ГПК, чиято цена поддържа в първоначално посочения в иттулната част на исковата молба размер.

С обжалваното второ Определение № 51601/18.12.2025 г. първоинстанционният съд е определил цена на иска по чл. 439 ГПК в размер на 181 361 лева, колкото е сборът на вземанията, предмет на изпълнителните листове, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, прекратил е производството пред себе си поради родова неподсъдност на делото и го е изпратил за разглеждане на СГС.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

По частната жалба срещу Определение № 37485/09.09.2025 г.:

Макар да са налице разминавания и недостатъчна категоричност в твърденията и исканията на ищеца в исковата молба и уточнителните такива, видно е, че той се домогва да получи защита чрез отричане правото на принудително изпълнение за вземанията, предмет на посочените изпълнителни листове, поради което предявеният иск съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулираното искане съдът да признае за установена недължимост на тези вземания, следва да се квалифицира като такъв по чл. 439 ГПК.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Както многократно е разяснявано в съдебната практика, искът за оспорване на изпълнението, уреден е в чл. 439 ГПК, е отрицателен установителен, който има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право и по правната си същност е извънредно средство за защита на длъжника в изпълнителното производство. Надлежни страни по това оспорване са носителите на оспорваното материално право (длъжник и взискател), като чрез иска по чл. 439 ГПК защита срещу действия на съдебния изпълнител е недопустимо да бъде получена (в този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 313/25.03.2011 г. по ч.т.д. № 157/2011 г., II т. о., по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК; Определение № 28/23.01.2012 г. по ч.т.д. № 497/2011 г., I г. о., по чл. 274, ал. 3 ГПК и др.). Предпоставка за допустимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и които факти са в състояние да обусловят при установяването им недължимост на изпълняемото материално право – в случая парични вземания.

Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че надлежен ответник по отрицателния установителен иск, с който се отрича изпълняемото право в изпълнителния процес, е единствено взискателят по същото изпълнително дело, поради което и правилно производството по отношение на първоначалния взискател М.И.П. е прекратено.

Независимо, че новонастъпилият факт, на който се основава иска по чл. 439 ГПК, е нищожност на договора за цесия, при липсата на предявен самостоятелен иск за нищожност прехвърлителят – цедент на вземанията не е задължителен необходим другар с приобретателя на правото. Цитираната от жалбоподателя практика на ВКС е неотносима, доколкото е постановена в производства по искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, какъвто настоящият не е.

На самостоятелно основание според настоящия състав предявеният иск е недопустим не само срещу ответницата М.И.П., а изцяло. Специалният установителен иск по чл. 439 ГПК представлява предоставена от закона възможност за защита на длъжника в изпълнителния процес срещу изпълнение без материалноправно основание, когато след приключване на съдебното дирене в процеса, в който е издадено изпълнителното основание, са настъпили обстоятелства, които имат погасителен ефект по отношение на вземането, предмет на изпълнението. Следователно надлежни твърдения по иска по чл. 439 ГПК са такива за несъществуване и съответно - недължимост на изпълняемото материално право.

Твърденията, че съществуващо и непогасено, подлежащо на изпълнение материално право, не принадлежи на взискателя – цесионер на вземанията поради това, че не му е прехвърлено валидно, не съставляват надлежни твърдения на иск по чл. 439 ГПК, като тази констатация е относима към допустимостта, а не към основателността на предявения иск. Както безпротиворечиво се приема в съдебната практика, обективирана напр. в Решение № 209/28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т.о., при частно правоприемство, каквото се поражда при сключен договор за цесия, валидността и основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол по реда на обжалване постановлението за конституиране на цесионера като взискател и респ. прекратяване на изпълнителното производство срещу първоначалния взискател – цедент, както и по реда на ангажиране отговорността му по чл. 74 ЗЧСИ.

Промяната в страните в изпълнителното производство не заличава изпълняемото право, то продължава да съществува и да е обект на принудително изпълнение, предмет на образуваното изпълнително дело, поради което дори да се установи невалидност на придобивното основание на новоконституирания взискател, това е без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК. С твърденията, че ищецът не дължи изпълнение на този взискател, тъй като договорът, по силата на който той е придобил вземанията и е конституиран в изпълнителното производство, е нищожен, не се отрича съществуването на изпълняемото материално право. Тези факти не рефлектират върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния 3 изпълнител, като не освобождават длъжника от отговорност за погасяването му. Преценката дали по същество твърдените от ищеца обстоятелства представляват твърдения за наличие на нововъзникнал факт от естество да освободи длъжника от отговорност за погасяване на вземането, предмет на изпълнителното дело, е въпрос по допустимостта на иска по чл. 439 ГПК, защото при липса на надлежни твърдения, които да сочат на основателност на иска, би се допуснало образуването на съдебни производства, в които извършването на процесуални действия, разноски и т.н. е лишено от смисъл. В този случай даването на указания за поправяне нередовностите на исковата молба не би могло да доведе до промяна на крайния извод за недопустимост на иска, поради което е ненужно, в какъвто смисъл е напр.