Определение № 166 от 14.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Бургас, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20252100600057 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по протест на РП-Бургас против Определение № 2840/24.11.2024г. по ч.н.д.№4337/24г. по описа на РС-Бургас,с което е отменено Постановление за прекратяване на досъдебното производсво от 27.08.2024г. по ДП№431 ЗМ-246/22г. по описа на Първо РУ на МВР-Бургас.В протеста се изразява несъгласие с изложените мотиви в определението на съда,в които било възприето за даденост правото на задържане по чл.91, ал.1 от ЗЗД, упражнено от „Е. А.“ООД във връзка с вземането му за стойността на разходите за извършения от тях ремонт върху процесния автомобил м.“Шкода Кодиак“ с рег.№ А **** НС, собственост на „С. т.“ООД. Не било отчетено наличието на трета страна - „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, с която дружеството се намирало в договорни отношения за извършване на автосервизни услуги.В последствие се установило,че застрахователното дружество възстановило част от сумата на сервиза,която била неудовлетворителна за

„Е. А.“ООД. Поради тази причина същите препятствали правото на достъп до автомобила на неговия собственик,за да удовлетворят своята претенция в по-голям размер.При тези обстоятелства било поставено под съмнение съществуването на изискуемо вземане необходим елемент за упражняване на правото на задържане по чл.91, ал.1 от ЗЗД. Разрешаването на тези въпроси следвало да бъде отнесено до компетентния граждански съд и не касаели осъществяване на фактическия състав на престъплението самоуправство.Предлага се определението на РСБургас да бъде отменено, като прокурорския акт бъде потвърден.

Въззивният съд като провери правилността и обосноваността на обжалваното определение на РС-Бургас, въз основа на направените пред него 1 оплаквания и изтъкнати доводи, приема за установено следното:

Против атакуваното Определение №2840/24.11.2024г. по ч.н.д.

№4337/2024г. по описа на РС-Бургас е подаден протест в законоустановения срок,от процесуално легитимирана страна, като по съществото си същият се явява основателен по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано с Постановление на Окръжна прокуратура - Бургас от 07.03.2022 год. за това, че на 08.06.2021 год. в гр.

Бургас самоволно,не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от „Е. А.“ ООД /чрез негови представители/ свое действително право - правото да установи фактическа власт върху собствения си автомобил и случаят е немаловажен - престъпление по чл.323, ал.1 от НК. В хода на разследването няма привлечени обвиняеми лица.

За да прекрати наказателното производство, представителят на РПБургас е приел,че установената по делото въз основа на събраните доказателства фактология не субсумира състава на чл. 323, ал.1 от НК, поради което и позовавайки се на разпоредбата на чл. 243, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателното производство. За да стигне до този извод прокурора е изложил правилно фактическата обстановка по случая и на база на същата е преценил следното : Между Т. О. /в качеството й на управител на „С.Т.“ ООД/, „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и автосервиз „Е.А.“ ООД,база Бургас, е имало сключени формални и неформални договори. Първоначалното съгласие от страна на ДЗИ е било оттеглено,като застрахователят отказал да заплати ремонта на автомобила и свързаните с това разходи, поради което автосервизът имал претенции да получи същите от възложителя. Поради тази причина автомобилът е бил задържан в сервиза, докато бъде заплатена стойността на ремонта. Няколко пъти с в . Т.О. е посещавала сервиза с настояване автомобилът да й бъде върнат обратно. Същият се е намирал в двора на базата, вратата на който е била отворена и минавайки оттам, съдружникът й С. го е забелязал.

На 08.06.2021г. същият напълно безпрепятствено влязъл вътре и с притежавания от него ключ запалил двигателя на автомобила м.“Шкода Кодиак“ с рег.№ А **** НС и потеглил.

От правна страна е прието от наблюдаващия прокурор, че безусловно е налице спор кой да заплати направения ремонт по лекия автомобил – дали това да бъде застрахователната компания, собственикът на автомобила или ремонтът да остане за сметка на сервиза, като това са изцяло граждански правоотношения.Предвид големия размер на разходите за части и труд, от сервиза са отказали да го предадат на Т.О.. Посочено е също така, че ако случаят се разглежда в контекста на деянието по чл.323 от НК, то на първо място, следва да се преценят действията на представителите на „Е. A.“ ООД, които са задържали автомобила без правно основание, тъй като договорът за възлагане е без дата, без подпис и изпратен по погрешка, а договорът за поръчка с „Е.А.“ ООД е подписан от Т.М.О., но никъде в условията на този 2 договор не е посочено, че клиентът заплаща ремонта в случай на отказ от застрахователя.В заключение прокурорът е приел, че оспорваното право се отнася до разходите по ремонта и не е свързано със собствеността или владението на вещта,поради което този спор е от гражданскоправен характер и решаването му следва да бъде отнесено до съответния граждански съд.

Първоинстанционният съд в мотивите на атакуваното определение е възприел,че прокурорът правилно е извел фактическата обстановка по казуса,като се е присъединил към повечето от фактическите изводи, направени от държавното обвинение.Така направеният извод на съда е правилен,тъй като в постановлението на РП-Бургас е установена фактическа обстановка,която напълно съответства на събрания доказателствен материал.

РС-Бургас е приел,че в хода на ДП не е допуснато процесуално нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства и че не е налице непълнота на доказателствения материал, като са изпълнени изискванията за пълно,всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото.

Въззивният съд се солидализира и с този извод на първоинстанционния съд за проведено всестранно и обективно разследване.

Въз основа на анализирания доказателствен материал ,съдът обаче е достигнал до неправилен правен извод. Изложени са множество правни доводи, че „Е.А.“ ООД е упражнил правото си на задържане по см. на чл. 91, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с вземането му за стойността на разходите за извършения от тях ремонт на лек автомобил „Шкода Кодиак“, peг. № А **** НС.Следвало да се отбележи, че правото на задържане може да бъде упражнено като обезпечение на изпълнението на вземане, произтичащо както от договорна отговорност, така и от извънгодоговорна отговорност,например неоснователно обогатяване.

Въззивният съд счита,че правото на задържане като правен институт по смисъла на ЗЗД следва да се упражни в рамките на един граждански процес като защитно възражение и не следва да се вменява предварително на правните субекти какви искови производства да бъдат водени,с какви страни и на какво правно основание.Действително се касае за неуредени гражданскоправни отношения между страните, като следва да се упомене,че става въпрос за тристранни договорни отношения, които са започнали с причиняване на застрахователно събитие и въз основа сключена застраховка „Каско+“ за застрахования от „ДЗИ-Общо застраховане“ лек автомобил м.“Шкода Кодиак“ с рег.№А **** НС,собственост на „С.т.“ООД.

Впоследствие ремонта на процесния автомобил е бил възложен от страна на застрахователя на „Е.А.“ЕООД,като по-късно поръчката е била оттеглена.

Именно тези обстоятелства са убегнали на първоинстанционния съд,като той единствено е изложил правни доводи касаещи правоотношенията между сервиза и собственика на автомобила,към който „Е. А.“ЕООД е извършил задържане на автомобила до заплащане на разходите по ремонта. По делото обаче не се съдържат данни за договорни отношения между тези две страни.

3

Ето защо въззивният съд намира,че се касае за гражданскоправни отношения,които биха могли да бъдат уредени в едно исково производство между страните и това е въпрос на правна преценка и защита против кой да бъде насочено това исково производство от страна на „Е.А.“ООД. При това положение е неправилен извода на РС-Бургас,че действията на св.С. осъществяват от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.323, ал.1 от НК.

Правилно е упоменал районния съд ,че в настоящото производство съдът няма правомощия да дава указания на прокурора да внесе обвинителен акт в съда и за какво престъпление,в това число да дава указания за правната квалификация на деянието.Въззивният съд намира,че в делото не се съдържат достатъчно доказателства, които да обосноват извършването на други престъпни деяния от общ характер, каквито се претендират в жалбата,изходяща от процесуалния представител на дружествотожалбоподател.

Предвид тези съображения,въззивният съд намира,че определението на РС-Бургас,с което е отменил постановлението на РП-Бургас за прекратяване на досъдебното производство, е неправилно и като такова следва да бъде отменено,а Постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 27.08.2024г. на РП-Бургас следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.243, ал.8 от НПК,съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2840/24.11.2024г., постановено по ч.н.д. № 4337/2024г. по описа на РС - Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП-Бургас от 27.08.2024г. за прекратяване на досъдебното производство по ДП № 431 ЗМ-246/2022г. по описа на Първо РУ МВР - Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4