Решение № 40 от 28.02.2026, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Административно наказателно дело 388/2025
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 28.02.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- Грета Иванова Денчева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 663 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Елин Пелин, 28.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно наказателно дело № 20251820200388 по описа за 2025 година Производството е по глава III, раздел V чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на "Топалов Транспорт" ООД, ЕИК ******** адрес за получаване на книжа и призовки: област София-град, с. *****, ул.
„******“ № **, представлявано от управителя С. К. П., чрез процесуален представител адв. Й. Л., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата № 8506152384, с който на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2500, 00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Моли, съда да отмени обжалвания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Моли за отмяна на обжалвания електронен фиш, като претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Агенция "Пътна инфраструктура", редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който моли за потвърждаване на оспорения електронен фиш. Счита, че същият е издаден при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Съдът, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваният акт, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 25.02.2023 г. в 08:49 часа е установено нарушение № F5BF1DFC63426294E053011F160ACBFC, с ППС ВЛЕКАЧ МЕРЦЕДЕС АКТРОС, регистрационен номер ******, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Елин Пелин, за движение по път А-2 км 27+024, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство № 10041, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 27+024. Посочен е собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател: "ТОПАЛОВ ТРАНСПОРТ" ООД, със законен представител К. С. П..
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на жалбоподатяля, се налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
Независимо от налагането на това административно наказание, жалбоподатяля дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от него, пътно превозно средство в размер на 119.00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: Електронен фиш (ЕФ) № 8506152384 заверено копие; Доклад от Електронната система за събира ЗДвП извлечение; Статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство (ППС) с рег. № ******* - 2 бр. снимки - извлечение;
Справка за собственост на МПС с peг. № ******- 1 стр. - извлечение; Известие за доставяне на електронен фиш № 8506152384 - заверено копие; Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление, ведно с таблица с данните за движение на ППС;
Протокол № 28765/21 от заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“; Заповед № РД-11- 983/13.09.2021 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“; Заповед № РД-114/23.01.2020 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“; Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г.; Извлечение от Електронната система, от което е видно местоположението и географските координати на техническо устройство № 10041; Извлечение от географска карта, от което е видно местоположението и географските координати на техническо устройство № 10041; Извлечение от електронната система за събиране на пътни такси, съдържащо история на обработка на процесното нарушение; Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление, ведно с таблица с данните за движение на ППС; Пълномощно per. № П137/14.05.2024г. от инж. Й. В., председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозирането й, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) при наличие на правен 2 интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд- Елин Пелин.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш на жалбоподателя срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, от надлежно процесуално легитимирана страна - наказаното лице.
Жалбата съдържа всички изискуеми реквизити.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира, че жалба е основателна.
Съдът счита, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш, тъй като не е спазен принципа за пропорционалност, като това е въпрос по приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав на съда съобрази Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С61/2023 г.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия. С оглед изложеното и при съобразяване на обстоятелството наложеното наказание противоречи и с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, следва да се има предвид и дело С-61/2023 г.
В Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание "глоба" във фиксиран размер от 2500, 00 лв., противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която норма, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система 3 от наказания, приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби.
Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 663 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от ППС за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. Решенията на СЕС са задължителни за националните съдилища, разглеждащи идентични казуси, с казуса, по който е постановено решението на СЕС за тълкуване нормите на Европейското право.
В случая е налице идентичност на спорното правоотношение, по което е постановено цитираното решение на СЕС, със настоящия спор. От всичко изложено следва, че налагането на имуществена санкция във фиксиран размер от 2500 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, а противоречието с принципа за съразмерност обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ. Ето защо въззивната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, и следва да бъде отменен само на това основание, без да бъдат коментирани другите наведени във въззивната жалба доводи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. чл.
63 д ал. 1 от ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски е основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и се явява доказано от представените договор за правна помощ и съдействие,от която е видно, че е заплатил на пълномощника си уговорената сума в размер на 550 лв. за адвокатско възнаграждение.
Възражение на въззиваемата страна за неговата прекомерност е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила към заплащане на адвокатското възнаграждение в случая, при наложена административна санкция и респ. интерес от 1000. 00 лв. до 10. 000 лв., /2500 лв. в казуса/, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400. 00 лв. плюс 10% от горницата над 1000. 00 лв. или в казуса минималното адвокатско възнаграждението е в размер на 550. 00 лв.
Разпечатката съдържа 37 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d614953-cb4f-415f-816c-4ffd731894fb