Решение № 15466 от 09.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15466 гр. София, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221110146109 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за незаконно и отмяна уволнението на В. Т. Т., обективирано в Заповед № ***022г. на управителя на работодателя „***“ ЕООД, за осъждане на последното да заплати на В. Т. Т. сумата от 1868.70 лева (след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска чрез намаляване на размера му), представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 07.07.2022г. до 11.08.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 26.08.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетeние за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат от незаконното уволнение, изразяващи се в изживян стрес, негативни емоции и изживявания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор № 89/21.01.2020г., по силата на което заемала длъжността „***“ в „***“ ЕООД и което било прекратено с връчване на служителя на 06.07.2022г. на Заповед № ***022г. на управителя на работодателя на основание чл. 328, ал.

1, т. 5 КТ- поради липса на необходимите за длъжността качества. Счита уволнението на посоченото основание за незаконосъобразно поради немотивираност на оспорената заповед, в която не били посочени нито конкретни знания, умения или навици, които липсват на служителя, нито конкретни факти, обосноваващи трайно неизпълнение на трудовите задължения в количествено, качествено и времево отношение. Оспорва наред с това да й липсват качества за изпълнение на длъжността, като подчертава в тази връзка, че сам работодателят преди сключване на процесния трудов договор изразил положителна оценка за работата й, като издал служебна бележка в този смисъл във връзка с проведен в ответното дружество бакалавърски стаж въз основа на сключен между страните граждански договор, а освен това по време на съществуването на процесното трудово правоотношение на два пъти увеличавал трудовото й възнаграждение. Ищцата твърди, че след уволнението- за периода от 07.07.2022г. до 11.08.2022г., останала без работа, поради което претендира да й бъде заплатено обезщетение за това, възлизащо на едно месечено брутно трудово възнаграждение 1 в размер на 2000.00 лева. Поддържа, че прекратяването на трудовоправната връзка, което счита за незаконно, й причинило неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, негативни емоции и изживявания, поради което претендира обезщетение и за това в размер на 1500.00 лева, както и разноски за настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК. Такъв е постъпил на 12.12.2023г.- ден преди първото по делото открито съдебно заседание, като в същия са изложени подробни фактически и правни съображения за мотивираност на процесната уволнителна заповед, както и за липса у ищцата на подробно описаните в заповедта качества, необходими за ефективно изпълнение на задълженията й като „***“. С оглед на това ответникът счита предявения конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловения от него иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за неоснователни, а в условията на евентуалност оспорва последния по размер, поддържайки, че от обезщетението за оставане без работа следва да бъде приспаднато обезщетението за безработица, получавано от ищцата от държавното обществено осигуряване през исковия период. Опсорва и иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, поддържайки, че стресът и безпокойството за ищцата от оставенато й без работа в случая са в намалени обем и интензитет, доколкото същата е получавала обезщетение за безработица, а и доколкото до нея е било отправено и спазено едномесечено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че доколкото с подадения след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът не заявява нови обстоятелства, различни от включените в предмета на доказване с оглед конкретните доводи за незаконност на процесното уволнение, заявените за установяване на тези обстоятелства доказателствени искания не са преклудирани, още повече, че същите са релевирани преди първото по делото открито съдебно заседание, в което е изготвен окончателният доклад по делото, до приключването на което съобразно процесуалния закон страните следва да ангажират доказателства за установяване на твърденията си съобразно разпределената доказателствена тежест.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи: 1/ какви относими към изпълнението на трудовата функция за конкретната длъжност качества са необходими и следва да притежава служителят, който я заема; 2/ издаването на мотивирана писмена заповед, в която е посочил конкретни знания, умения или навици, които липсват на конкретния служител и/или в какво се състои трайното неефективно изпълнение на възложената на служителя работа; 3/ конкретните фактически обстоятелства, посочени в заповедта, обосновали извода му за липса на качества у служителя за изпълнение на възложените му трудови функции.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е 2 базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.

1 ГПК.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените с исковата молба трудов договор № 00089/31.01.2020г., допълнителни споразумения от 01.07.2020г. и от 01.09.2021г. към него, както и заповед № ***022г. на управителя на ответното дружество, че в периода от 31.01.2020г. до 06.07.2022г. помежду им е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „***“ в „***“ ЕООД, както и че същото е прекратено по силата на процесната уволнителна заповед на основание нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ- поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 07.07.2022г.- деня, следващ изтичането на отправеното до ищцата едномесечно предизвестие, връчено й на 06.06.2022г.- арг. разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на *** по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК, „субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата.

Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл.

328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие- „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.

Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или 3 служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на договора.

За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита.“

А съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г., ***, IV г. о. и решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г., ***, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 179/07.11.2016 г. по гр. д. № 1237/2016 г., ***, III г. о., „доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати.“