Решение № 262707 от 28.10.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262707/28.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка

Иванова разгледа докладваното гр. дело № 209 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.124 ГПК с искане съдът да постанови решение с което ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А. П. не дължи на "В.И К." ООД с ЕИК **** сумата в размер на 1082,27 лв.

(хиляда осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) начислена за абонатен номер 1196375 за периода 13.05.2020 г. - 05.06.2020 г. по фктура № **********/05.06.2020 г., като ответникът й заплати разноски за производството.

Твърденията в молбата са, че по партида с абонатен № ***, открита за имот, находящ се в с. ***, общ. Аксаково е издадена фактура от ответното дружество за ВиК услуги, които фигурират по партидата на имота по абонатен №1196375, с титуляр ищцата А.П.. Тя е оспорила тези претенции на монополиста, но служителите на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД са заявили, че ако не се издължи, сумата ще бъде събрана със съдия-изпълнител. Според твърденията на служители на ответника към м. юни 2020 г. за същия имот му се дължи сумата от общо 1082,27 лв. за периода от 13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. по партида с абонатен №1196375 за процесния имот, находящ се в с. Раднево, общ. Аксаково, като сумата представлявала „задължения към „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД". Процесната сума в размер на 1082,27 лв. за периода от 13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. по партида с абонатен №1196375. След отправено от страна на абоната искане за издаване на справка по кои фактури как точно е формирана тази сума, тъй като е абсурдно да бъде начислена за един месец, ответникът й е издал сметка към Фактура №**********/05.06.2020 г., като й е било обяснено, че водоснабдителното дружество не е длъжно й да издава и предоставя фактури.

Ищцата твърди, че не са налице основанията за начисляване на процесната сума - на първо място поради липса на валидно облигационно правоотношение между страните, а на следващо - тъй като при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес, ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсва основанието за начисляване на суми в посочения размер за периода от 13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. Отчитането на водомерите следва да се извършва, като се прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Не било поставяно съобщение кога ще се отчитат водомерите. Не е правен и регулярен отчет.

Отделно от гореизложеното, ответното дружество е нарушило и собствените си общи условия (ОУ) съгласно които показанията на водомерите се отчитат за период, не по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитане на общия водомер. В междинните периоди между двата отчета операторът ежемесечно начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление, както и че датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено уведомление .... в срок не по-кратък от 3 работни дни.

Оспорва данните, въз основа на които са начислени процесиите суми, като формирани по показания на несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ)-водомер, който не отговаря на изискванията на ЗИзм. Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението за процесния период. Счита, че е начислено произволно посочено, а не реално потребено количество вода, чието количество е невъзможно да бъде потребено, а стойността й е неправилно изчислена. Ответното дружество като доставчик на В и К услуги следва да следи за правилното и точното отчитане на доставената вода и отговаря за изправността на СТИ, което е негова собственост - общия водомер, по който са начислени и процесиите суми.

Евентуално съществуващо в общите условия на ответника правило, обосноваващо отговорността на ищеца, е нищожно поради противоречие с императивни правни норми относно разпределението на риска при родово определени вещи.

Счита, че освен, че ответното дружество е в нарушение на собствените си ОУ и нормативната уредба при отчитане на СТИ, ищцата не му дължи претендираните суми, тъй като няма качеството „потребител на В и К услуги" по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно §1, т. 2, б.

„б" от ЗРВКУ, потребители на В и К услуги по смисъла на закона са физическите и юридическите лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост и съответно - между него и ответника не съществува валидно облигационно правоотношение. Посоченото може да бъде извлечено и от разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за реда и условията за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, в която се сочи, че потребителите са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти и сгради - етажна собственост.

Следователно в хипотезата на имот - жилище или нежилищен имот, качеството на потребител на В и К услуги зависи от правото на собственост или правото на ползване върху имота, а не от реалното му ползване и обитаване. Оспорва твърденията, че е потребител на ответното дружество.

Претенциите на ответното дружество в размер на 1082,27 лв., фактурирани за периода от 13.05.2020 г. до 05.06.2020 г., не се дължат, защото същите са погасени по давност. Счита, че ответникът е префактурирал стари, погасени по давност вземания във Фактура №**********/05.06.2020 г., което е нерядка практика на ВиК дружеството поради нередовното отчитане на водомерите. Вземанията за ВиК услуги стават изискуеми не от момента на фактурирането им, а от момента на възникване на месечните задължения за реалната им доставка. Фактурираната от „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД сума в размер на 1082,27 лв. включва задължения, чийто падеж е преди предвидения в закона срок за погасителна давност.

Вземанията на монополиста са свързани с предоставяне на ВиК услуги и представляват вземания за периодични плщания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и се погасяват с тригодишна погасителна давност /в същия смисъл е и константната практика на ВКС, Решение № 168 от 22.12.2009 год./.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от TP № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК, всяко решение на ВКС постановено по реда на чл. 290 ТПК /т.е. след допускане на касационно обжалване/ е задължително за съда /"... Изоставянето на съдебната практика, съдържаща трайно, съвпадащо тълкуване на едни и същи разпоредби, формирана по еднородни правни спорове, както и на имащата задължителен характер за съдилищата съдебна практика, създадена от решения на ВКС по чл. 290 ТПК „... В практиката по конкретни дела, както и в задължителната практика по чл. 290 ТПК и по чл. 124 ЗСВ, съществуващите в правната уредба непълнота, неяснота или противоречия се преодоляват чрез тълкувателната дейност, с която се установява точния смисъл на закона /чл. 5 ГПК/". Тези актове на ВКС по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С Определение № 260 от 25.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 915/2009 г., I т.о., ТК е прието, че не следва да се допуска до касационно обжалване въззивно решение досежно приетата от съда кратка 3 г. погасителна давност за месечните доставки на топлофикационното дружество, тъй като точно въпросът дали вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на кратката или общата погасителна давност е бил разрешен със задължителна практика /т.2 ТРОСГТК №1/2009 г. -Решение № 168/ 22.12.2009 г. по т.д. 608/09 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Във връзка с гореизложеното, прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, по отношение на претендиралите към ищцата суми в размер на 1082,27 лв. {хиляда осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) по абонатен номер 1196375 за периода от 13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. с Фактура №**********/05.06.2020 г., защото същите, дори и да са дължими поради наличие на облигационно правоотношение и доставка, което оспорваме, касаят погасен по давност период.

Относно коментираната по-горе давност трябва да се отбележи също, че съгласно Тълкувателно решение на ВКС, относно т.нар. „периодични плащания", образувано по искане на Омбудсмана на Република България, Общото събрание на Гражданска колегия и на Търговска колегия на ВКС постановява, че: „... Понятието „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. " -(Решение от 11.04.2012 г. на ОСГКТК на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.). В цитираното по-горе тълкувателно решение общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд приема, че вземанията на толпофикационните предприятия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.

Следва да се приеме, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания", поради което по смисъла на чл. 111,6. "в" от ЗЗД за тях се прилага тригодишна давност.

Задълженията, начислявани от водоснабдителното дружество за ВиК услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -договор /какъвто оспорваме да е налице в настоящия случай/, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

С оглед на гореизложеното, начислените суми в размер на 1082,27 лв. (хиляда осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) по абонатен номер 1196375 за периода ОТ 13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. с Фактура №**********/05.06.2020 г., претендирани от ответното дружество са изцяло недължими поради липса на облигационно правоотношение и/или реална доставка на ВиК услуги до процесния имот на фактурираната стойност, както и евентуално - погасени по давност.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е представило отговор на молбата с който изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва същия изцяло по основание. Относно обстоятелствата, на които се основава искът:

Исковата молба съдържа множество неверни твърдения:

Невярно е посоченото в исковата молба, че „След отправено от страна на доверителката ми искане за издаване на справка по кои фактури как точно е формирана тази сума, ... ответникът й е издал сметка към Фактура № ********** от 05.06.2020г...." Приложената към исковата молба сметка към фактура е разпечатана от сайта на Дружеството www.vikvama.com (който е общодостъпен) и представлява подробна информация относно задължението по посочения платежен документ.