Решение № 4326 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4326 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100506259 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „БПЛ Груп“ ЕООД срещу решение № 3625/28.02.2024 г. по гр. д. № 7315/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 164 състав, с което жалбоподателят – ответник е осъден да заплати на ищеца „Слатина Булгарплод“ ООД на основание чл. 79, ал. 1, вр. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД следните суми: 1./ 11358,47 лв., дължима по договор № 155 от 16.08.2021 г. за наем на складови помещения с врати № 24 и № 25, с площ 391 кв.м, от която: сумата от 5894,10 лв., представляваща наемна цена за месец юни, юли, август и септември 2022 г.; сумата от 540 лв., представляваща такса за охрана за месец юни, юли, август и септември 2022 г.; сумата от 270 лв., представляваща такса за сметоизвозване за месец юни, юли, август и септември 2022 г.; сумата от 4291 лв., представляваща разходи за електрическа енергия за месец юни, юли, август и септември 2022 г.; сумата от 177,83 лв., представляваща такса за отчитане и контрол върху отчитането на консумираната електрическа енергия за месец юни, юли, август и септември 2022 г.; сумата от 65,54 лв., представляваща разходи за ВиК за месец юни, юли, август и септември 2022 г.; сумата от 120 лв., представляваща разходи за телефон за месец юни, юли, август и септември 2022 г.; 2./ сумата от 2153,07 лв., дължима по договор № 99 от 21.06.2022 г. за наем на допълнителна търговска площ, представляваща стая № 608, с площ от 44 кв.м, от която: сумата от 1295,30 лв., представляваща наемна цена за месец юли и август 2022 1 г.; сумата от 108 лв., представляваща такса за охрана за месец юли и август 2022 г.; сумата от 48 лв., представляваща такса за сметоизвозване за месец юли и август 2022 г.; сумата от 688 лв., представляваща разходи за електрическа енергия за месец юли, август и септември 2022 г.; сумата от 13,77 лв., представляваща такса за отчитане и контрол върху отчитането на консумираната електрическа енергия за месец юли, август и септември 2022 г.; 3./ сумата от 360 лв., представляваща наемна цена за месец септември 2022 г. по договор № 100 то 24.06.2022 г. за наем на обект-терен за паркинг на 3 броя товарни автомобили, ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.02.2023 г., до окончателното им изплащане.

Решението се обжалва и в частта, с която жалбоподателят-ответник е осъден да заплати разноски по делото, съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.

8 ГПК в размер на 634,86 лв.

Решението е постановено при участието на „Софтранс Логистик“ ЕООД - трето лице-помагач на страната на ответника.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилна преценка от първата инстанция на събраните по делото доказателства.

Счита се, че по делото са представени достатъчно писмени и гласни доказателства, които обосновават извод за основателност на заявеното възражение за прихващане. С изложените доводи въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него - постановяване на друго, с което заявеното от него възражение за прихващане да бъде уважено и като последица от това – предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Слатина-Булгарплод“ ООД, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

На етапа на въззивното производство не се спори, че са възникнали задължения за въззивника-ответник за заплащане на посочените в диспозитива на първоинстанционното решение суми въз основа на договор № 155 от 16.08.2021 г. за наем на складови помещения с врати № 24 и № 25, изменен с допълнително споразумение № 1 от 30.03.2022 г., договор № 99 от 21.06.2022 г. за наем на допълнителна търговска площ, представляваща стая № 608, и договор № 100 от 24.06.2022 г. за наем на обект - терен за паркинг на 3 броя товарни автомобили, като за претендираните от ищеца суми във връзка с посочените договори са издадени фактури, приети от ответника. Не се спори още, че на 01.10.2022 г. складови помещения с врати 2

№ 24 и № 25 и стая № 608 са били освободени от ответното дружество.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно основателността на релевираното от „БПЛ Груп“ ЕООД възражение за прихващане.

Възражението за прихващане е процесуално средство за защита срещу първоначално предявения иск, като целта е отхвърляне на този иск поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с вземането на ответника.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК, институтът на прихващането изисква да са осъществени следните необходими предпоставки: наличие на насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи; вземането на прихващащия /активното вземане/ да е изискуемо; достатъчно е задължението на прихващащия /пасивното вземане/ да е изпълняемо, като същото може да не е изискуемо; активното вземане следва да е ликвидно, т. е. да е определено по основание и размер – да е безспорно /установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение/ или да не е оспорено от длъжника, срещу когото се прихваща. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер.

Когато изявлението за прихващане е извършено в процеса, т. нар. „съдебно прихващане“, съдът трябва да установи вземането по иска и осъщественото право на прихващане.

Видно от материалите по делото, в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е оспорил, че издадените от ищеца фактури са били приети от него и не оспорва съществуванията на вземанията по тях. Релевирал е обаче възражение за прихващане за погасяване на вземанията на ищеца с насрещно вземане на ответника за сумата от размер на 12 264 лв. по фактура № 705/08.12.2022 г. за СМР, касаещи основен ремонт в офис № 608, находящ се в гр. София, бул. „Професор *********, собственост на „Слатина-Булгарплод“ ООД. Сочи се, че в периода 01.07.2020 г. – 01.07.2022 г. офис № 608 е ползван под наем от „Софтранс Логистик“ ЕООД, едноличен собственик и управител на което дружество бил Г.И.С., както и че в периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. в офиса са извършени СМР от „Софтранс Логистик“ ЕООД, изразяващи се в ремонт на стени, таван, настилки, изграждане на преградна стена, поставяне на нови алуминиеви щори, климатици, триместен диван, три броя интериорни врати, като ищецът-наемодател е одобрил извършването им. Били заплатени и съответните такси към „Слатина-Булгарплод“ ООД за извозване на строителните отпадъци. На 01.07.2022 г. процесният офис № 608 бил предаден за ползване под наем на „БЛП Груп“ ЕООД, също с едноличен собственик на капитала и управител Г.И.С., като посочените дружества-наематели се явявали свързани лица по смисъла на ТЗ. Затова и във 3 въводния протокол била направена констатация от наемодателя, че наемателят е направил основен ремонт на офис № 608 със собствени сили и средства, а „Софтранс Логистик“ ЕООД издало фактура за извършените СМР към „БЛП ГРУП“ ЕООД.

Поддържа се, че между „Софтранс Логистик“ ЕООД, „БЛП ГРУП“ ЕООД и „СлатинаБулгарплод“ ООД било постигнато съгласие, че цената за направения основен ремонт и оборудването, което остава в собственост на наемодателя, общо в размер на 12 264 лв. ще бъде прихваната с „БПЛ Груп“ ЕООД при приключване на наемните правоотношения. Въз основа на тези договорености от ответното дружество била издадена фактура № 705/08.12.2022 г.

С разпореждане от 30.12.2024 г. въззивният съд е дал възможност на въззивникаответник изрично да уточни дали поддържа твърдението, че той е извършил процесните СМР или СМР са извършени от трето лице, но по силата на споразумение между него, третото лице и ищеца е постигнато съгласие тези суми да бъдат прихванати срещу насрещното задължение на ответника за наемна цена.

С молба от 05.02.2025 г. въззивникът „БПЛ Груп“ ЕООД отново излага твърдения, че в офис № 608 е извършен основен ремонт от „Софтранс Логистик“ ЕООД, което дружество се явява на основание пар. 1, т. 6 от ДР на ТЗ свързано лице с „БПЛ Груп“ ЕООД, тъй като управител и едноличен собственик на капитала на двете дружества е едно и също лице – Г.И.С.. Сочи се още, че офисът е ползван от „Софтранс Логистик“ ЕООД по силата на договор за наем, след прекратяването на който е нает от „БПЛ Груп“ ЕООД, като не е извършвана промяна на фактическото положение във връзка с изнасяне и внасяне на ново имущество в офиса, тъй като и двете свързани дружества били управлявани и обслужвани административно от управителя Стоянов и неговите служители, чието работно място било там. Излагат се твърдения, че за период от 10 години офисът е ползван от свързани юридически лица, поради което възникналите въпроси във връзка с наемните правоотношения са се решавали въз основа на устна договорка. Счита се, че тези твърдения се доказват от вписаното в приемо-предавателния протокол от 01.07.2022 г. към договора за наем изявление, че в офиса е направен основен ремонт от наемателя „БПЛ Груп“ ЕООД, както и от издадената фактура № 1316/07.02.2022 г. от „Софтранс Логистик“ ЕООД на „БПЛ Груп“ ЕООД и издадената фактура № 705/08.12.2022 г. от „БПЛ Груп“ ЕООД на „Слатина-Булгарплод“ ООД.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че в случая въззивникътответник релевира възражение за съдебно прихващане, основаващо се на твърденията му за наличие на устна договорка между „Софтранс Логистик“ ЕООД, „БЛП ГРУП“ ЕООД и „Слатина- Булгарплод“ ООД, че цената за направения основен ремонт ще бъде прихваната с дължимите от „БПЛ Груп“ ЕООД суми по сключените между него и ищеца договори за наем. Така направеното възражение обаче остава недоказано по следните съображения:

4

В случая по делото не се установява, че „Софтранс Логистик“ ЕООД е извършило ремонт на процесния офис, доколкото от представените от ответника фактури и касови бонове за извършени услуги и закупени материали през 2019 г. не може да се направи категоричен извод, че същите касаят СМР, извършени в офис № 608. Данни в тази насока не се съдържат и в обясненията по чл. 176 ГПК, дадени от управителя на дружеството-ищец С. Д..

На следващо място, дори да се приеме, че „Софтранс Логистик“ ЕООД има вземане срещу „Слатина-Булгарплод“ ООД за стойността на извършени в офиса СМР, то не се установява да е постигнато споразумение за прехвърляне от страна на „Софтранс Логистик“ ЕООД на вземания за извършените ремонти работи в офис № 608 на „БЛП Груп“ ЕООД, доколкото поддържаните от въззивника-ответник твърдения в тази насока не намират опора в доказателствения материал по делото. Макар и „Софтранс Логистик“ ЕООД и „БПЛ Груп“ ЕООД да имат един и същи управител и собственик на капитала, то тези дружества са самостоятелни юридически лица, които влизат в правоотношения с трети лица и участват самостоятелно в гражданския оборот, поради което не може да се приеме, че „БПЛ Груп“ ЕООД е титуляр на вземане срещу „Слатина-Булгарплод“ ООД за стойността на извършени в имота СМР.

Наличието на издадената от „Софтранс Логистик“ ЕООД на „БПЛ Груп“ ЕООД фактура № 1316/07.02.2022 г. за СМР на стойност 12 264 лв. не е достатъчно убедително доказателство, годно да установи релевантния факт, доколкото с отбелязването, че е издадена за извършени СМР, не може да се направи извод, че става въпрос за прехвърляне на вземанията на издателя на фактурата за ремонт на процесния офис. В тази връзка следва да се отчете и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което въззивната инстанция кредитира като обективно и компетентно изготвено, според което издадената впоследствие от „БПЛ Груп“ ЕООД на „Слатина-Булгарплод“ ООД фактура № 705/08.12.2022 г. не е отразена в счетоводството на ищеца.