Присъда № 20 от 28.10.2024, Районен съд - Сливница

Мотиви към присъда № 20 от 28.10.2024 г. по н.о.х.д. № 359/2024 г., Районен съд – С.

Районна прокуратура – Костинброд, ТО-С. е внесла обвинителен акт по д.п. № 2/2024 г. по описа на РУ-С., пр. пр. № 35/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Костинброд, ТО-С. срещу подсъдимия Л.И.К. за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, за това че на 22.12.2023 г., около 18:30 ч. в гр. С., обл.

С., извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно В.Л.К. (родена на 22.04.2011 г.), като я опивал с ръце в областта на гърдите и между краката .

В съдебно заседание прокурорът от Районна прокуратура - С. поддържа обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства обвинението се доказва по безспорен и несъмнен начин и може да се направи сигурен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Според прокурора доказани по делото са времето, мястото и начина, по които подсъдимият е извършил престъпното деяние при форма на вина пряк умисъл. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи предвиденото в закона наказание.

Повереникът на пострадалата В.Л.К. – адв. А. също пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено справедливо наказание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. Н. моли съдът да определи минимално наказание. В съдебното заседание подсъдимият се присъединява към казаното от защитника си. Признава се за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума моли за по-леко наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Л.И.К., ЕГН: ********** е роден на ** г. в гр. С.. Той е с постоянен адрес в гр. С., обл. С., ул. „*****“ № 15 и е българин, с българско гражданство, неосъждан, с основно образование, неженен, работещ в дружество „***“ ЕООД на длъжност товарач.

През 2010 г., подсъдимият се запознал със свидетелката А.М.В..

Двамата заживели заедно в дома на А. В., която забременяла от обвиняемия.

Впоследствие докато В. била бременна в седми месец подсъдимият К. я напуснал.

На 22.04.2011 г. се р од и л а пострадалата В.Л.К.. През 2016 г., подсъдимият припознал пострадалата В. К.а за своя дъщеря. След известно време подсъдимият започнал да взима пострадалата в дома си в гр. С. , ул.

„*****“ № 15. От този момент до 22.12.2023 г. пострадалата В. К.а посещавала дома на баща си поне веднъж на месец. В останалото време тя 1 живеела при баба си – В.Р.В. и вуйчо си – В. В.ов на адрес в гр. С., обл. С., ул.

„***“ № 2.

През декември 2023 г. Виктория К.а била на дванадесет години и учела в IV клас в СУ „***“ в гр. С.. Тя продължавала да живее при баба си и вуйчо си.

По това време майка живеела в гр. С. и я взимала през уикендите. За пострадалата се грижила главно баба .

Сутринта на 22.12.2023 г., В иктория К.а била в гр. С., обл. С., на ул.

„***“ № 2 при баба си и вуйчо си. Тя се чула с баща си – подсъдимия ЛЛ К., и изразила желание да го посети. Подсъдимият отишъл да вземе дъщеря си и двамата се прибрали в дома му на ул. „*****“ № 15. Той обитавал само първия етаж от жилищната сграда намираща се на този адрес. На втория етаж живеел брат му – свидетелите Й. И. К. и съпругата му М. П. К.а. Първият етаж се състоял от коридор и четири стаи. Стаите били разположени по следния начин спрямо единствения вход от двора към първия етаж: първата стая в ляво от входа била стая отредена за Виктория К.а; първата стая в дясно от входа била използвана като кухня; втората стая в дясно се ползвала като баня с тоалетна, стаята срещу входа се ползвала за спалня и в нея имало легло, телевизор и други мебели.

Около обяд на същата дата, подсъдимият и пострадалата влезли в жилището на ул. „*****“. След това двамата излезли и посетили различни магазини в гр. С.. От един от магазините подсъдимият купил дрехи на дъщеря си. След това двамата се прибрали на ул. „*****“. Подсъдимият купил сандвичи и двамата седнали да ядат в кухнята на жилището. Докато се хранили, подсъдимият употребил алкохол. Около 18.00 ч., след като се нахранила, пострадалата казала на баща си, че си ляга и тръгнала към стаята намиращ се срещу входа към жилището. Тъй като единствено в тази стая имало легло, подсъдимият и дъщеря му спели заедно на него, когато тя го посещавала. Подсъдимият последвал дъщеря си и влязъл в стаята след нея. В един момент той започнал да опипва с ръце тялото на детето в областта на гърдите и между краката . Същевременно подсъдимият казал на дъщеря си, че иска да спи с нея и тя да му прави свирки. Той понечил да целуне дъщеря си с език, но тя го отблъснала и се отдръпнала от него. Пострадалата му казала, че му е дъщеря и отказала исканията на баща си. Последният опитал да съблече дъщеря си, но тя избутала ръцете му и той се отказал. След това подсъдимият си легнал да спи. Пострадалата К.а останала в същото легло и също заспала.

На следващия ден – 23.12.2023 г., пострадалата се събудила и видяла, че баща спи до нея без дрехи. Тя станала, събудила баща си и му казала, че иска да се прибере при баба си, а той отказал да я заведе. Тогава тя казала, че ще си тръгне сама. Подсъдимият станал, облякъл се и завел дъщеря си до дома на баба . Свидетелката В. забелязала, че внучка е по-мълчалива от преди.

На свидетелката В. се сторило, че детето е притеснено. В. попитала внучка си какво има, но тя не казала нищо. По-късно през деня, свидетелката В. посетила гр. С. и взела дъщеря си с нея в гр. С..

На 02.01.2024 г. А. В. прибрала дъщеря си в дома на баба . Тогава В.

2 разказала на майка си и баба си за случилото се с баща си от 22.12.2023 г. На същата дата А. В. подала сигнал за случилото се в РУ-С. и било образувано наказателно производство срещу подсъдимия.

Видно от назначената по делото съдебно-психологична и психиатрична експертиза по отношение на подсъдимият се установява, че:

•

При него НЕ се откриват симптоми на тежко психично заболяване, което да му пречи да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

•

При подсъдимия е налице лека умствена изостаналост F70-МКБ10. Интелектуалните му дефицити са свързани с редукция в активното му внимание, с нарушение в непосредственото запомняне и възпроизвеждане (краткосрочна памет). По тези причини при подсъдимия се наблюдават грешки при вербалната флуидност, която оценява достъпа до семантичната памет и повлиява и може да повлияе на екзекутивните функции. В този контекст обвиняемият може да прави грешки и да допуска неточности при възпроизеждане на дати и минали събития.

•

На фона на лекия интелектуален дефицит у подсъдимия, са налице и данни за социална инфантилност, водеща до неспособност за справяне с изискванията за семейно съжителство и за отглеждане на дете.

•

При подсъдимия НЕ са установени отклонение от нормалното сексуално развитие или сексуални девиации. Инкриминираните действия са се проявили на терен от социален инфантилизъм – несъответстващо на личността и възрастта му поведение, като същият е бил улеснен към инкриминираната дата и от употребеният от него алкохол. Приемът на алкохол може да доведе до сексуална дезинхибация и лош контрол върху импулсите, особено при терен от лека умствена изостаналост, поради което обвиняемият е бил улеснен по време на инкриминираното деяние както от лекия си интелектуален дефицит, така и от употребения алкохол, но НЕ е бил лишен от годност да разбира свойството и значението на това, което извършва/е извършил и да ръководи постъпките си.

•

Подсъдимия е със запазени базисни психически годности да възприема, да разбира, и да отговаря на въпроси, свързани с водените процесуални действия. Няма данни за психична болест в тесния и широкия смисъл на думата по НК. Леката умствена изостаналост НЕ се приравнява на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Той е със запазена годност да участва във всички фази на наказателното производство.

•

Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, но е бил улеснен в поведението си от леката си умствена изостаналост, социална инфантилност и употребен алкохол към инкриминираната дата.

Видно от назначената по делото съдебно-психологична и психиатрична експертиза по отношение на пострадалата се установява, че:

•

В.Л.К. НЕ страда от същинско психично заболяване краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. При същата се 3 констатират когнитивни дефицити – дефицити на вниманието или т.нар. селективно невнимание. Констатираните проблеми се отнасят до волевото внимание на В. К.а. При детето се установява, че паметта е от механичен тип, нелогична, т.е. тя запомня информация за предмети и явления, при които няма причинно-следствена връзка. Тези когнитивни затруднения обуславят граничен интелект към лека умствена изостаналост.

•

В личностен план развитието на В. К.а съответства на периода „пубертет“. Същата е на видима възраст, съответстваща на календарната, но с данни за по-изпреварващо биологично развитие, преди етапа на достигане на емоционална зрялост. Това несъответствие води до прояви на по-висока доверителност и наивитет. Въпреки това В. К.а е в състояние правилно да възприема имащите значение за делото обстоятелства, съобразно малолетната си възраст, но е лесно манипулируема.

•

При В. К.а не се констатират афективни състояния и настроения, а именно няма данни тя да е уплашена във връзка със ситуацията, неуверена и/или тъжна.

•

Личностната структура на В. К.а предполага улесненост в поведението

, проявила се на фона на когнитивни дефицити, които определят наличие на импулсивност, несъобразяване с определени училищни правила и норми, както и прояви на наивитет и манипулируемост от повъзрастни от нея хора. Същата е лесно внушаема личност.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съкратеното съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване и експертизи а именно: гласни доказателства - показанията на свидетелите В.Л.К., В. В. В., А.М.В., В. М. В.ов, Й. И. К., М. П. К.а; писмени доказателства: протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и изземване, ведно с албум, протоколи за оглед на ВД, ведно с албуми; експертизи: заключение по съдебно-психологична и психиатрична експертиза на Л. К., заключение по съдебно-психологична и психиатрична експертиза на В. К.а.

Възприетата фактическа обстановка се установява в пълнота от показанията на разпитаните по делото свидетели – пострадалата В. Л.ова К. В.

В. В., А.М.В., В. М. В.ов, Й. И. К., М. П. К.а. Показанията им са логични, непротиворечиви, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани от настоящият съдебен състав.

Съдът отчете и съобрази обстоятелството, че свидетелите А.В. В. В. и В.

В.ов са роднини на постарадалат, съответно нейни майка, баба и вуйчо.

Въпреки родствената им връзка с пострадалата и вероятната им заинтересованост от изхода на делото, настоящият състав намери показанията на свидетелите за истинни и последователни, поради което не намира основание техните показанията да останат извън фактическите констатации на съда. Свидетелите не са преки очевидци на деянието, но показанията им дават достатъчна информация, която допринася за цялостното изясняване на 4 обстоятелствата по делото. Отделно от това следва и да се отчете и характера на инкриминираното деяние, което най-често се реализира когато деецът и пострадалата са сами и рядко има други преки очевидци.

На следващо място съдът извърши внимателен и критичен анализ на показанията на свидетелката В.Л.К., която се явява и пострадала от престъплението. Въпреки това, съдът напълно дава вяра на нейните показания, тъй като същите са конкретни, последователни, непротиворечиви, а и тя е била пряк очевидец на деянието. При анализа на показанията съдът съобрази, че същите са дадени от 12-годишно момиче и взе предвид психическото и психологично развитие, съответно за възрастта й.