Решение № 1995 от 22.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1995 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20221100505250 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 538, във вр. чл. 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 83665/27.04.2022 г., подадена от А.

А. Л., действаща като майка и законен представител на малолетната Т. Т. Ц., срещу Решение № 3626 от 19.04.2022 г., постановено по гр.д. № 15765 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 86-ти състав, с което е била оставена без уважение молбата на Т. Т. Ц., подадена чрез нейната майка и законен представител А. Л., с която е било поискано разрешение за теглене на суми от детски влог на малолетното дете в размер на 1200,00 лева.

В постъпилата частна жалба се посочва, че решението е немотивирано, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с представените данни и доказателства, като при постановяване на същото били допуснати процесуални нарушения, довели до незаконосъобразност и неправилност на изводите на съда. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде издадено исканото разрешение. В процесния случай не ставало въпрос за детски влог, а за определена, дарена и внесена по банкова сметка на името на малолетното дете сума за изрично посочена цел – рехабилитация, и след провеждане на процедурата по избор на бенефициенти съгласно Правилата за набиране и разпределение на средствата от благотворителната инициатива „Българската Коледа” към Президентството на Република България. Сумата от 1200,00 лева не можела да се използва за нищо, различно от определената от дарителя цел (т. 4.1. от Правилата). Самата цел била рехабилитация на малолетното дете с поставена диагноза „аутизъм” и с издадени медицински препоръки за провеждането на различно терапевтични и рехабилитационни дейности, 1 описани в Епикриза и други писмени доказателства. Тази цел не можела да не е в интерес на детето. Посочва се, че по делото били представени актуални доказателства от различни специалисти, напълно кореспондиращи със заявеното искане. Съдът не бил изложил мотив защо приема, че искането противоречи на интересите на детето да се разходва сумата в размер на 1200,00 лева, която била дарена на детето за лечебна цел и която дейност държавата не заплащала по НЗОК. Посочва се, че дарената сума от 1200,00 лева не можела да постъпи в патримониума на малолетното дете, освен чрез използването за посочената от дарителя цел, като изразходването на сумата подлежало на контрол от дарителя и за нейното разходване се дължало отчет чрез изрично посочените счетоводни документи в Писмо с изх. № 94-06-35/1 от 21.03.2022 г. СРС не бил дал указания за посочването и предоставянето на доказателства за цени и конкретни доставчици на услугите за рехабилитация.

Посочва се, че бащата на детето бил уведомен писмено от майка му за подаденото заявление, за номера на делото и съда, пред който се разглежда то, но по неустановени причини той не е депозирал становище. Пред първоинстанционния съд е било поискано съдът да изисква становище от другия родител, като е бил посочен адресът му, или да се изиска доклад/становище от АСП – ДСП при СО – район „Лозенец”, по които искания съдът не бил взел отношение. Същите искания са били направени в жалбата и пред настоящия съд. Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, вместо който да бъде издадено исканото разрешение.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Частната жалба се явява допустима - подадена е от страна, имаща право на жалба (доколкото е била депозирана чрез майката и законен представител на малолетното лице - молител в първоинстанционното производство), в законоустановения за това срок и срещу обжалваем акт, като са изпълнени изискванията на закона за редовност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за разрешение за теглене на сума от влог на малолетно дете в размер на 1200,00 лева, което по същността си представлява искане за разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 от СК.

В настоящия случай става въпрос за разпореждане със средства, постъпили в банков влог на малолетно дете. Видно от изложените пред районния и пред настоящия съд твърдения и представените доказателства – извлечение на банкова сметка на Т. Т. Ц., писмо с изх. № 94-06-35/1 от 21.03.2022 г., сумата от 1200,00 лева е постъпила от наредителя Българска национална телевизия по инициативата „Българската коледа” по сметка на малолетното дете, която съставлява именно спестовен влог в лева.

Извършването на действия на разпореждане от страна на родители с влогове, принадлежащи на дете, търпи известни ограничения и се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. В този смисъл неоснователно е възражението в жалбата, че в случая не ставало въпрос за „детски влог”.

За да откаже предоставянето на разрешение по смисъла на чл. 130, ал. 3 от СК, районният съд се е позовал на непредоставянето на становище на другия родител във връзка с направеното искане и на това, че искането противоречи на интересите на детето, тъй като не били установени нуждите на детето от посочената терапия или стойността . Контролиращият съд не се 2 съгласява с посочените мотиви на районния съд.

Видно от съдържанието на молбата, с която СРС е бил сезиран, като нужда от изтегляне на сумата е било посочено „терапии за лечение на детски аутизъм (ерго-терапия и abа-терапия). От представените по делото писмени доказателства – Експертно решение на ТЕЛК № 0609 от 02.03.2022 г., амбулаторен лист № 000025 от 10.01.2022 г., Етапна епикриза № 000025, Диагностика на психичното развитие от 28.02.2022 г., Логопедично становище от 28.02.2022 г., Психолого-педагогическа характеристика от 24.02.2022 г., Предварителна оценка на потребностите на дете/родител от социални услуги от 21.03.2022 г., Епикриза с изх. № 79/4044 от 01.04.2022 г., датиращи в непосредствена близост до датата на сезиране на районния съд с процесната молба, се установява, че малолетната Т. Т. Ц. страда от детски аутизъм. Като направление на лицето са били предписани препоръки за започване на терапии с ерготерапевт, логопед, педагог, психолог и психиатър.

В предварителна оценка на потребностите на дете/родител от социални услуги от 21.03.2022 г. като преценка за потребностите на детето изрично са посочени ерготерапевт и аba-терапевт, в Етапна епикриза № 000025 е била предписана също работа с AБА-терапия, а в амбулаторен лист № 000025 от 10.01.2022 г. – работа с ерготерапевт. Предвид това следва да се приеме, че нуждите на детето от посочените терапии са надлежно установени.

Въззивният съд не се съгласява и с мотива за отказ по отношение неустановяване стойността на услугите. В единствените дадени от СРС указания с Определение № 8451 от 01.04.2022 г. не е било указано на молителя да приведе искането си в изправност с оглед подобно изискване.

Отделно от това, въззивният съд счита, че това не е необходимо с оглед доказване основателността на искането. От писмо с изх. № 94-06-35/1 от 21.03.2022 г. се установява, че средствата в размер на 1200,00 лева са били отпуснати с цел „рехабилитация”. С оглед установената диагноза на малолетното дете въззивният съд счита, че използваният в случая термин „рехабилитация” следва да тълкува разширително и като обхващащ като понятие в себе си и дейности като „терапии”. От съдържанието на писмото и от служебно известните на съда Правилата за набиране и разпределение на средствата от благотворителната инициатива „Българската Коледа”, достъпни на интернет страницата на инициативата, се установява, че като изискване за бенефициентите на средства е заложено в срок до 12 месеца след получаване на дарението да предоставят на благотворителната инициатива отчетни финансови и медицински документи, а неизразходваните целеви средства подлежат на възстановяване от получилото дарение лице по банковата сметка на инициативата. В този смисъл, въззивният съд не счита, че като изискване за разрешение по чл. 130, ал. 3 от СК следва да се постави това да бъде посочена изрично стойността на посочените терапии, още повече че законът не поставя такова изискване и видно от конкретните обстоятелства тепърва ще бъде организирано провеждането на терапиите и ще се установи стойността им, като неразходваните средства следва да бъдат върнати на благотворителната инициатива.

Що се отнася до доводите касателно съгласието на другия родител по направеното искане, въззивният съд отбелязва, че в действителност съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЛС вместо малолетните лица от тяхно име правни действия се извършват от техните законни представители - родители или настойници. Едновременно с това, разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от СК предвижда, че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Извършените от единия родител действия по упражняването на родителските права са валидни и не е 3 необходимо те да бъдат извършени съвместно с другия родител, за да породят правно действие, освен ако законът не предвижда това изрично, каквото изискване не е налице в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК.

Според правилото на чл. 130, ал. 3 от СК, извършването на действия на разпореждане с влог, принадлежащ на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Цитираната норма не изисква представителството да се осъществява от двамата родители заедно, напротив – дава се възможност всеки от тях да представлява детето. Освен това нормите не предвиждат задължение на съда за изискване на съгласие от другия родител или за отказ при липса на такова - съдът дава или не разрешението като извършва преценка за целесъобразност дали разпореждането не противоречи на интересите на самото дете. В този смисъл неправилни са били разсъжденията на първостепенния съд касателно необходимостта от предоставянето на становище на другия родител.

Разпореждане с влог на дете може да бъде разрешено, ако сумата е необходима за удовлетворяване на преките нужди на лицето или за изпълнение на поети от него или от негово име задължения, за изпълнение на задължения за заплащане на данъци и такси, както и за други плащания в негов интерес. Въззивният съд счита, че в настоящия случай се установяват успешно предпоставките за предоставяне на такова разрешение – установяват се диагностицирано заболяване на детето и преките му нужди от провеждане на терапии, за заплащането на които е била и предоставена сумата в размер на 1200,00 лева от благотворителната инициатива „Българската коледа”.

Предвид това обжалваното решение следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено разрешение за разпореждане с горепосочената сума.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3626 от 19.04.2022 г., постановено по гр.д. № 15765 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 86-ти състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

РАЗРЕШАВА на основание чл. 130, ал. 3 от СК на малолетната Т. Т. Ц., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител А.

Л., ЕГН **********, да ИЗТЕГЛИ налична сума в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева по превод с наредител Българска национална телевизия по инициативата „Българската коледа” от банкова сметка **** в „Юробанк България” АД, която сума да бъде използвана за покриване на разходи на малолетната Т. Т. Ц. за провеждане на рехабилитация – терапии за лечение на детски аутизъм.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5