Решение № 47 от 08.07.2022, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Гражданско дело 88/2022
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 08.07.2022
- В сила
- 16.09.2022
- Състав
- Минчо Танев Танев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Царево, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20222180100088 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от КР. ЮР. С., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Г.С.- БАК, с адрес на кантората и съдебен адрес: **, против: Прокуратурата на Република България, **, представлявана от главния прокурор на Република България, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да плати на ищеца сумата в размер на 2000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални страдания, причинени от силен стрес, тревога и притеснение в резултат от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, за което е било образувано ДП № ** г. по описа на РП- Бургас, ТО- Царево, 154,00 лв. имуществени вреди, представляваща сумата за назначената в хода на ДП химикотоксикохимична експертиза, заплатена от ищеца 29,45 лв. лихва върху главницата от 2000,00 лв. за периода 15.01.2022 г. (влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП) до датата на подаване на настоящата искова молба- 08.03.2022 г. ведно със законната лихва за забава върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на гласни такива.
1
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
С исковата молба се твърди, че ищецът е бил спрян в гр. Приморско, обл. Бургаска, от полицейски служители, за извършване на проверка при управление на МПС, като му била извършена проверка за алкохол и наркотични вещества. Алкохолната проба е била отрицателна, но наркотичната е отчела наличие на метамфетамин. Твърди се, че ищеца е бил задържан със заповед за задържане за срок от 24 часа в поделение на МВР, бил му съставен АУАН, с който му били иззети контролния талон, свидетелството за правоуправление на МПС части 1 и 2, както и са били снети регистрационните табели на автомобила. Сочи се, че против ищеца е били издадени още ЗППАМ, с която е временно отнето свидетелството за управление на МПС, ЗППАМ, с която е била прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, както и е било образувано БП за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Сочи се, че впоследствие, с постановление на РПБургас, ТО- Царево, досъдебното производство било прекратено поради липса на извършено престъпление, като в постановлението на прокуратурата е посочено, че назначената и проведена химикотоксикологична експертиза на ВМА- София не е открила наличие на алкохол, упойващи или наркотични вещества в кръвта на ищеца.
В отговора на исковата молба ответника твърди, че образуването на БП в случая е било задължително, тъй като само със способите на НПК е могло да се установи дали ищеца е следвало да носи наказателна отговорностизпробването му с техническо средство е отчело наличието на наркотични вещества в организма на ищеца. Според ответника, БП е било образувано за извършеното деяние, а не срещу конкретното лице, т.е. не персонално срещу ищеца. Според ответника, от датата на започване на наказателното производство, личното участие на ищеца в извършваните действия и засягащите го административноправни и наказателноправни процедури е било съвсем ограничено- същия е бил задържан за по малко от 4 часа в РУПриморско. Сочи се, че връчените на ищеца ЗППАМ, не са били обжалвани 2 от него, въпреки че в тях изрично е упомената възможността да бъдат те обжалвани в 14- дневен срок по административен ред пред по- горестоящия административен орган и АС. Според ответника, ДП е проведено и приключено в законоустановения срок, като причина за продължителността му е забавянето на назначената съдебно- химична експертиза. Твърди се, че никакви процесуални ограничения не са налагани на ищеца- на същия не е предявявано обвинение, не е вземана мярка за неотклонение.
В съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца поддържа иска на изложените основания.
Ответника в съдебно заседание, чрез процесуалния представител оспорва иска на изложените основания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното :
Правното основание на иска е в чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Няма спор по делото, че на 30.09.2021 год. около 14:20 часа, ищецът е бил спрян в гр. Приморско, обл. Бургаска, от полицейски служители на РУПриморско, за да му бъде извършена проверка при управление на лек автомобил **, peг. № **. Не се спори, че му е била извършена проверка за наличие на алкохол и наркотични вещества, като алкохолната проба е била отрицателна, но наркотичната- извършена с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000, с фабричен № **- е отчела наличие на метамфетамин. Няма спор, че на ищеца е бил съставен АУАН, с който му били иззети контролния талон, свидетелството за правоуправление на МПС части 1 и 2, както и са били отнети регистрационните табели на автомобила. Не се спори, че против ищеца са били издадени ЗППАМ № ** на полицейски служител към ОДМВРБургас, РУ- Приморско, с която е било временно отнето свидетелството за управление на МПС, както и ЗППАМ № ** г. на полицейски служител към ОДМВР- Бургас, РУ- Приморско, с която е била прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, считано от 27.12.2020 г. Няма спор, че ищеца не е приел показанията на техническото средство, поради което му е бил издаден талон за изследване и същият е съпроводен до медицинско заведение, за да даде кръвна проба за анализ. Не се спори, че ищеца е бил задържан за срок от 3
24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , за което е издадена съответната Заповед за задържане на лице. При задържането, на ищеца е бил извършен личен обиск, за което е издаден протокол за личен обиск на лице от същата дата, с опис на намерените в него вещи. Още с първото действие по разследването, а именно задържането на ищеца за 24 часа, е било образувано БП ** г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като по същото обаче, ищеца не е бил привлечен като обвиняем, по отношение на него не са били взимани мерки за процесуална принуда.
Няма спор, че с постановление изх. № ** г. на РП- Бургас, ТО- Царево от 07.01.2022 г. досъдебното производство било прекратено поради липса на извършено престъпление. От констатациите на прокурора е видно, че по делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице. От Постановлението се установява също, че от извършената в хода на разследването токсикохимична експертиза, в кръвната проба на ищеца не се установява наличие на наркотични вещества. Досъдебното производство е прекратено с мотив, че деянието не е престъпление. След влизане в сила на Постановлението, СУМПС е върнато на ищеца. Видно от материалите по делото, общият период на воденото против ищеца наказателно производство е от 30.09.2021 г. до 07.01.2022 г.
По делото ищецът е ангажирал и гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел се установява, че след случилото се ищеца не излизал често от къщи, затворил се в себе си и не се чувствал в обичайното си състояние. Притеснявал се от това какъв ще бъде резултатът от кръвната проба и бил разочарован от случилото му се. Влошили се и отношения между ищеца и околните, като според свидетеля, хора коментирали, че ищеца е наркоман, убиец на пътя.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
В тежест на ищеца в настоящия процес е, да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , а именно: обвинение в извършване на престъпление, респективно прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление;
4 настъпване на твърдените имуществени и неимуществени вреди и причинноследствена връзка между вредите и незаконното обвинение.
В конкретния казус съдът намира, че са налице тези предпоставки по тази разпоредба и ищецът има основанието да претендира и да получи обезщетение за причинените вреди. Този извод се налага от обстоятелството, че по делото безспорно се установи правнорелевантното обстоятелство, а именно, че е било образувано и водено досъдебно производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това, че е управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества. Също е безспорно, че ищецът не е привличан като обвиняем по досъдебното производство и не му е била взета мярка за неотклонение. Наказателното производство било прекратено с постановление на Бургаска районна прокуратура, ТО- Царево.
Не е спорно още, че след проверката с тестов дрегер ищецът е дал кръв за медицинско изследване
Установи се по делото, че ищецът е бил задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице и временно му е отнето свидетелството за правоуправление на МПС, като от данните по делото се установява, че същото му е върнато след приключване на ДП. С оглед на изложеното съдът приема за установено, че в конкретния случай Държавата е повдигнала и поддържала незаконно обвинение срещу ищеца, тъй като в периода от 30.09.2021 г. до 07.01.2022 г. срещу него е било образувано досъдебно производство, което е било прекратено, като това изцяло покрива фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ .
В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, свързани с обстоятелството, че ищецът не е бил привличан като обвиняем, респ. не е притежавал качеството "обвиняем" по смисъла на НПК, нито му е взимана мярка за неотклонение. Действително това е така, но следва да се посочи, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по- широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. Когато има образувано наказателното производство, което се води срещу определено лице /както е в случая/, а впоследствие производството бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, няма как да не е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ . В този случай лицето, срещу 5 което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Така и в практика на върховната съдебна инстанция се приема, че е без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е извършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение - решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III- то ГО на ВКС. Лицето, срещу което е водено наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, преди да му е повдигано обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство – а не формалното му привличане в качеството на обвиняем / чл.
54 НПК/ по реда на НПК. Затова когато досъдебното производство е водено срещу конкретно лице, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяване на досъдебното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление, то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ . Абсолютно идентичен казус на настоящия е разгледан и по гр. дело № 880/2020 г. на III- то ГО на ВКС, по което е постановено определение № 277/09.04.2020 г.
Разпечатката съдържа 28 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d5e7c14-2f8c-41fd-af26-475657669961