Решение № 5697 от 29.08.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 29.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 15243 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 185100 от 02.08.2017 г., постановено по гр. д. № 81240/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, е осъден ответникът Сдружение Спортен клуб „Б.“, юридическо лице с нестопанска цел, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.

„*******, да заплати на К.Е., ЕГН **********, чрез законния му представител К.Х.К.-Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9, на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 11 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, уплаха, стрес, негативни емоционални изживявания, чувство на напрегнатост и тревожност, нарушаване на душевния мир, вследствие на счупване на тибията на левия крак, настъпило при падане от ски по време на ски училище на 31.01.2015 г. С решението е отхвърлен предявения от К.Е., чрез законния му представител К.Х.К.-Е., срещу Сдружение Спортен клуб „Б.“, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за горницата над 11 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, уплаха, стрес, негативни емоционални изживявания, чувство на напрегнатост и тревожност, нарушаване на душевния мир, вследствие на счупване на тибията на левия крак, настъпило при падане от ски по време на ски училище на 31.01.2015 г. С решението е осъден ответникът Сдружение Спортен клуб „Б.“ да заплати на К.Е., чрез законния му представител К.Х.К.-Е., на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 140, 35 лева имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и рехабилитация, на сина ѝ К.Е., който получил счупване на тибията на левия крак вследствие на падане от ски по време на ски училище на 31.01.2015 г., като е отхвърлен предявения иск за горницата над 140, 35 лева до пълния предявен размер от 806 лева. Също така с решението Сдружение Спортен клуб „Б.“ е осъдено да заплати на К.Е., чрез законния му представител К.Х.К.-Е. на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК сумата от 1177 лева- разноски по делото, както и е осъдена К.Х.К.-Е. лично и като законен представител на К.Е. да заплати на Сдружение Спортен клуб „Б.“, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 555, 77 лева- разноски по делото.

Срещу решението, в частта, в която е осъден ответникът е подадена въззивна жалба от Сдружение Спортен клуб „Б.“, чрез адв. Й.С. като са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност, немотивираност и недопустимост на решението. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд без основание бил приел, че служителите на ответника не са взели мерки за ограничаване на вредоносните последици при настъпилата травма и неправилно бил приел още, че поради бездействието на ответника били настъпили вреди. Посочва се, че нямало бездействие от страна на ответника, като счупването на тибията на левия крак на К.Е. се дължало на неспазване от негова страна на инструкциите на обучаващите учители, а именно да не кръстосвали ските и особено на равно място, тъй като без скорост автоматите не можели да се откачат. Били взети всички мерки за безпроблемно протичане на обучението включвайки избор на правилна екипировка , избор на терен за обучението, провеждане на два инструктажа, осигуряване на храна и почивка. При първоначалното постъпване в болница „Токуда“ не била извършена операция, а само закрито наместване, което говорело за това, че кракът не се бил разместил докато висял на пейката. Второто наместване се наложило след 15 дни, но не могла да се извърши операция, тъй като детето било болно от шарка, тогава тибията била толкова разместена, че се налагала операция.

Не се доказвало вредите да са причинени в резултат на действията на служители на жалбоподателя. Не бил доказан фактическия състав по чл. 45 ЗЗД. Поддържа също, че първоинстанционното решение било недопустимо, защото обезщетението за неимуществени вреди било присъдено на К.Е., а не на законния му представител К.Х.К.-Е., както било посочено в уточнението на исковата молба. Пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и претендира за присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К.Е. чрез законния му представител и от К.Х.К.-Е., чрез адв. С.А., като се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Посочва се, че имало наличие на противоправно бездействие на служителите на жалбоподателя в продължение на час и половина, без да се обърне внимание на последиците от падането на детето. Не му била оказана първа помощ, не било заведено в медицинско заведение, майката на детето била уведомена със закъснение. Твърди се, че като ищец по иска за неимуществени вреди в уточнителната молба е посочена К.Х.К.-Е., но като законен представител на К.Е., т. е. ищец се явява последния. Пред въззивната инстанция, процесуалния представител на въззиваемите страни, поддържа подадения отговор на въззивна жалба и претендира разноски, за което представят списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на Сдружение

Спортен клуб „Б.“е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частични основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.

49 от ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с които се претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от К.Е., вследствие на счупване на тибията на левия крак, настъпило при падане от ски по време на ски училище на 31.01.2015 г., както и имуществени вреди от К.Х.К.-Е., изразяващи се в разходи за лечение и рехабилитация, на сина ѝ К.Е., който получил счупване на тибията на левия крак вследствие на падане от ски по време на ски училище на 31.01.2015 г.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 49 състав, решение за валидно, допустимо. В тази връзка неоснователни се явяват твърденията в исковата молба за недопустимост на постановеното решение в частта, в която обезщетението за неимуществени вреди било присъдено на К.Е., а не на законния му представител К.Х.К.-Е., както било посочено в уточнението на исковата молба. С определение от 18.08.2016 г. постановено по гр. д. № 81240/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, районният съд е оставил без движение исковата молба, като е дал възможност да бъдат уточнени ищците по всеки от исковете – за имуществени и неимуществени вреди. В уточнителна молба от 20.09.2016 г. е посочено, по отношение на иска за претърпени неимуществени вреди, че същият е подаден от законният представител на К.Е., което е сторено във връзка с разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ГПК, съгласно която малолетните се представляват от законните си представители - родители или настойници. Въпреки непрецизната формулировка от страна на процесуалният представител на ищците в уточнителна молба от 20.09.2016 г., правилно районният съд в проведеното на 02.11.2016 г. първо по делото заседание е стигнал до извода, че ищец по предевяния иск за заплащане на неимуществени вреди се явява К.Е., действащ чрез законния си представител К.Х.К.-Е.. С оглед на което неоснователно се явява възражението за недопустимост на решението, в частта по отношение иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Във връзка с правилността на решението настоящият състав намира следното:

По делото са представени два броя епикризи във връзка с проведеното лечение на К.Е., а именно епикриза от 31.01.2015 г., от МБАЛ „Т.Б.С.“ ЕАД и епикриза от 22.02.2015 г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Представени са три броя болнични листа, от които е видно, че К.Х.К.-Е. е била в отпуск поради временна неработоспособност, тъй като е придружавала и гледала дете до 18-годишна възраст за периода от 02.20.2015 г. до 16.04.2015 г. По делото са представени и 23 броя фактури с фискални бонове за направени разходи за медикаменти.

По делото е представено писмо с изх. №

АО-25-985/14.12.2016 г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД към което писмо е приложена цялата медицинска документация за лечението на К.Е..

По делото е представено писмо с изх. №

1113/01.12.2016 г. от МБАЛ „Т.Б.С.“ ЕАД към което писмо е приложена цялата медицинска документация за лечението на К.Е..

По делото е разпитан свидетеля Х.К., поради обстоятелството, че същият е баща на К.Х.К.-Е. и дядо на К.Е. на основание чл. 172 от ГПК, въззивният съд подходи с особена критичност към показанията на свидетеля. Свидетелят посочва, че на процесната дата към 11 часа видял К.Е. да се пързаля, като в 12 го потърсил, но му казали, че децата обядват. След което се обадила дъщеря му, като му казала, че детето било неспокойно и да проверял какво прави. Когато отишъл на място децата били в малката стая, а внукът му бил обут на пейката и плачел. Качил го в лични си автомобил с помощта на един човек и след което го завел в „Токуда“, като детето плачело и го молило да кара бавно. Свидетелят посочва, че възстановяването е продължило 6 месеца, като К.Е. бил неподвижен, поради което закупили инвалидна количка и повече от три месеца бил в гипс.

По делото е разпитвана и свидетелката А.М., която посочва, че познавала К.Х.К. повече от 4 години и била запозната с инцидента. Свидетелката посочва, че К.Е. бил непоседливо дете, палаво и това, че трябвало да стои на едно място било много трудно за него, като ги видяла за пръв път бил кисел и изнервен. През цялото време бил мрънкащ, станал плах и несигурен, отделил се от неговите приятели, като преди инцидента често си играел с деца. Преди да му махнат гипса бил с инвалидна количка и не излизал, като изисквал постоянни грижи, тъй като с количката е трябвало да бъде воден навсякъде и му било забранено да стъпва на крака. След свалянето на гипса се наложила рехабилитация, която продължила до тръгването на ищеца на училище в първи клас, като по време на рехабилитацията също бил плах, въпреки че нямало шина.

По делото е разпитвана и свидетелката Т.М., в качеството си на ски учител при ответника. Свидетелката посочва, се си спомняла за процесния случай. Твърди, че били провеждани инструктаж за безопастност и дисциплина.

Посочва, че видяла как се е случил инцидентът - ищецът кръстосал ските, докато бил на равното и паднал. Посочва, че са откопчали ските и заедно с колегата го отнесли ищеца до пейката, като се опитала да му свали обувките, но същият започнал да пищи, като ищецът не дал да му свалят обувките и да го пипат.

Колегата на свидетеката бил се обадил на майката на ищеца, за да пита дали да го заведат на лекар, но майка му отказала, като казала, че баща ѝ живеел наблизо, като твърди, че се били обадили не повече от 10 минути след инцидента. След което заедно с колегата си занесли детето в механата, където ищецът бил спокоен и позволил да му свалят обувките след което обядвал. Свидетелката посочва, че имала обучение за указване на първа помощ, но не били вдигали крака, за да го гледат, тъй като не са искали да пипат крака ако нещо се било случило.

Разпитван е и свидетелят Б.К.в качеството на собственик на сдружението. Същият посочва, че си спомнял за инцидента, но тъй като имал проблеми с кръста останал да гледа децата, а детето било пренесено от учителките. Свидетелят посочва, че не си спомнял дали ски обувките били свалени, но в ресторанта вече бил без, като не помнел и кой ги е свалил. Свидетелят твърде, че К.Е. плачел и не давал да му пипат крака. Ищецът се хранел с другите деца след което гледал филмче, а свидетелят останал с него, за да чака пристигането на дядо му. Свидетелят натоварил К.Е. в колата на дядо му, като в колата бил без чорапи. Имали кола като обмисляли да закарат К.Е., но им казали да чакат докато дойде дядото на момчето.