Решение № 7169 от 26.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7169 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100505667 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С протоколно решение № 4463 от 22.02.2024г., постановено по гр.д. № 7250/2022г. по описа на СРС, 34-ти състав, са отхвърлени изцяло поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Авако“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 198,44лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2018г. до м.04.2019г., както и законната лихва в размер на 49,88лв. за периода от 31.12.2018г. до 08.10.2021г., сумата от 11,12лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от м.09.2018г. до м.04.2019г., както и сумата от 2,89лв. - законна лихва върху сумите за дялово разпределение за периода от 31.10.2018г. до 08.10.2021г. за топлоснабден имот с абонатен № ******** находящ се в гр.София, бул.“********, офис.

Със същото решение е признато за установено, че „Авако“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 0,87 лева, представляваща законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 18.10.2021г. до 26.04.2022г. С решението „Авако“ ЕООД е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 175 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е признато за установено, че „Авако“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 0,87 лева, представляваща законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 18.10.2021г. до 26.04.2022г. е подадена в срок въззивна жалба от ответника „Авако“ ЕООД, в която са развити съображения за неправилност на решението в тази част. Жалбоподателят поддържа, че бил плащал задълженията си към „Топлофикация София“ ЕАД и нямал други задължения 1 за предишни периоди, като бил действал коректно и се интересувал да заплати всичко дължимо. Счита поведението на „Топлофикация София“ ЕАД по завеждане на делото за недобросъвестно и развива съображения, че не бил дал повод за неговото образуване. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли искането за присъждане на законна лихва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Далсия“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

В частта, с която е установено възникването на вземанията за главници и исковете са отхвърлени поради плащане в хода на процеса, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. С оглед на така установените обстоятелства, въззивната инстанция приема, че вземането за цена на топлинна енергия в размер на 198,44 лева, върху което се начислява процесната законна лихва, е валидно възникнало и е било погасено от жалбоподателя чрез плащане в хода на процеса на 26.04.2022г. Относно задължението за заплащане на законната лихва, съдът приема следното.

Съгласно нормата на чл. 214, ал. 2 ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

Както е изяснено в съдебната практика /решение № 7/16.08.2022 г. по т. д. № 1556/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 125/27.06.2017 г. по т. д. № 2542/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 10/12.02.2021 г. по гр. д. № 1298/2020 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 36/12.05.2014 г. по т. д. № 1065/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о, решение № 14/14.02.2022 г. по т. д.

№ 1293/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 133/17.07.2020 г. по т. д. № 2897/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., и др./, прибавянето на законната лихва след завеждане на исковата молба не представлява самостоятелен иск, а правна последица от предявяването на иска в случай, че същият бъде признат за основателен.

Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Следователно в хипотезата на вземания по издадена заповед за изпълнение, законната последица по чл. 214, ал. 2 ГПК се зачита от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, от който момент ищецът-заявител има право на законна лихва върху претендираните от него главници до тяхното окончателно изплащане. Именно в същия смисъл е и разрешението, дадено с т. 4а от Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 18.10.2021г., а видно от приетото от СРС платежно нареждане, плащането на претендираната главница е извършено от жалбоподателя на 26.04.2022г.

Следователно ищецът-заявител „Топлофикация София“ ЕАД има право на законната лихва 2 върху главницата от 198,44 лева за периода от 18.10.2021г. /датата на заявлението/ до 26.04.2022г. /датата на плащането/, като законна последица от обстоятелството, че претенцията му за главница е била изцяло основателна. При извършена от въззивния съд проверка чрез електронен лихвен калкулатор съдът установи, че размерът на законната лихва върху така посочената главница за процесния период е 10,52 лева и тази сума надхвърля посочената от процесуалния представител на „Топлофикация София“ ЕАД пред СРС сума от 0,87 лева, която му е била присъдена с обжалваното решение. При това положение и при липса на съответна жалба от страна на „Топлофикация София“ ЕАД, въззивният съд намира, че размерът на лихвата е определен правилно.

Развитите от жалбоподателя съображения, че бил редовен платец на задълженията си и не бил дал повод за завеждане на делото, са неоснователни. Видно от материалите по делото, въззивникът „Авако“ ЕООД е платил дълга си едва след образуването на исковото производство, като включително е подал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че не дължи сумите, които впоследствие е признал и платил. Ето защо същият е дал повод за образуване на делото и отговаря за законните последици от него, включително изтеклата до момента на плащането законна лихва.

Предвид съвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която е признато за установено, че „Авако“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 0,87 лева, представляваща законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 18.10.2021г. до 26.04.2022г. В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение № 4463 от 22.02.2024г., постановено по гр.д. № 7250/2022г. по описа на СРС, 34-ти състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Далсия“ ООД като трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3