Решение № 16671 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16671 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110109313 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., чрез юрк. Ф.И., против Т. А. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/, против Е. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/ и против Т. М. З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 33767 по описа на съда за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответниците за установяване дължимостта на следните суми: по отношение на Т. А. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/, - сумата от 14,54 лв. (четиринадесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода от месец април 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден 1 имот, находящ се в /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, от която а) 11,85 лв.

(единадесет лева и осемдесет и пет стотинки) - главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец април 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 04.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 2,69 лв. (два лева и шестдесет и девет стотинки) – лихва за периода от 15.06.2021 г. до 20.05.2024 г., по отношение на Е. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/ - сумата от 14,55 лв. (четиринадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода от месец април 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, от която а) 11,86 лв. (единадесет лева и осемдесет и шест стотинки) - главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец април 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 04.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 2,69 лв. (два лева и шестдесет и девет стотинки) – лихва за периода от 15.06.2021 г. до 20.05.2024 г. и по отношение на Т. М. З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/ - сумата от 14,53 лв. (четиринадесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода от месец април 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, от която а) 11,85 лв. (единадесет лева и осемдесет и пет стотинки) - главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец април 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 04.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 2,68 лв. (два лева и шестдесет и осем стотинки) – лихва за периода от 15.06.2021 г. до 20.05.2024 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Т.С.“ ЕООД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Иска да бъде приложено по настоящето дело частно гражданско дело № 18290 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител, депозират отговор, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се в отговора, че ищецът не представя доказателства тримата ответници да са собственици или вещни ползватели на топлоснадения имот, респ. потребители на топлинна енергия.

Особеният представител оспорва предоставянето на услугата за дялово разпределение, както и правилното извършване на дяловото разпределение. Твърди, че ищецът не представя доказателства за публикуването на Общите условия, поради което същите не могат да бъдат противопоставени на ответниците. Оспорва размера и основанието на акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва, като твърди, че тя е неправилно изчислена и до ответниците не е отправена покана за плащане, поради което те не са изпаднали в забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора особеният представител на ответниците се противопоставя на доказателствените искания на ищците за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи. Моли да бъде задължен ищеца да представи надлежни счетоводни извлечения за коректността на изчислените суми за главница и лихва, както и 2 началния момент на забавата, както и доказателства за публикуването на общите условия от 2016 г. в централен и местен ежедневник. Иска да бъде задължено „Т.С.“ ЕООД да представи всички относими за периода и имота документи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен Протокол от проведено на Общо събрание (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от топлопреносното предприятие – „Т.С.“ ЕАД, като на съда му е служебно известно, че това дружество притежава лиценз за осъществяване на такава дейност. Въз основа на горното е сключен договор за извършване на услуга топлинно счетоводство между собствениците в етажната собственост и „Т.С. ЕООД. Не е представен договор между ищеца и Т.С. ЕООД договор, който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според действащата норма на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, съгласно който на 28.11.1990 г. М. М. и Т. М. са закупили имот на адрес /адрес/.

С оглед на горното доказана се явява единствено облигационното отношение между ищеца и Т. М., като по отношение на останалите наследници не установява да са собственици или ползватели на апартамента.

Спорно е също дали начислената топлоенергия за имота е правилно определена, 3 съответно коректно остойностена. За изясняване на тези обстоятелства са били допуснати съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Съгласно заключението по СТЕ сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на просрочените задължения възлизат на търсените с исковата молба суми: 35,57лева – дялово разпределение и 8,06 лева - лихвата за забава върху незаплатените суми за дялово разпределение.

Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл.