Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 547 от 15.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 881/2026
Вид
Решение № 547
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Бургас, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100500881 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община Бургас – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №591/11.3.2026 г., постановено по гр. дело № 8698/2024 г., Бургаски районен съд, с което е отхвърлен иска на Община Бургас срещу А. Н. М., за признаване за за установено по отношение на ответника, че същият дължи, чрез ОП Транспорт, на Община Бургас, общо 2517,84 лева, представляваща сбор от несъбрани през периода от 01.04.2019 г. до 04.05.2023 г. приходи от почасов и абонаментен престой на автомобили фактически ползвали услугите на общински паркинг на ул. „Ген.Гурко“, гр. Бургас, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 21.5.2024г. - тъй като искът се смята за предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК до окончателното им изплащане, за което вземане сме се снабдили със Заповед за изпълнение № 1703/23.5.2024г. по ч.гр.д. № 3238/2024 год. по описа на Районен съд - Бургас.

Въззивникът излага съображения за неправилност на решението, като претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Намира, че е доказал твърденията в исковата молба. Заявява, че съобразно длъжностната характеристика, която е връчена на работника, той е следвало да 1 осъществява пропусквателния режим и контролира влизането и излизането на външни лица и МПС; да води отчетност на наличността на автомобилите и събраните суми от наеми; да отговаря за недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения от и на автомобили, а при констатиране на такива случаи, уведомява ръководството и полицейските органи по установения ред; да работи с касов апарат, при спазване на разпоредбите на Наредба Н-18; да изготвя дневни отчети за вида на събраните приходи, които предава на касиер „Паркинги и гаражи“, с отчитането на оборота.

Според въззивника, във връзка с възложената на *** работна дейност са съставяни графици, водена е присъствена книга, с които срещу подпис е отчитано работното време – присъствени дни, болнични , от които са видни присъствените дни, кой и кога е бил на смяна, болнични дни, като с това е обвързано пряко и трудовото възнаграждение. Тези доказателства изключват твърденията на ответника, които въззивникът намира за житейски нелогични, че било възможно някой друг, с риск да бъде уволнен, да е манипулирал цялата система и да е вземал негови смени.

Според въззивника, при съпоставяне на графиците, присъствената книга и датата и часа на всяка една искова претенция, се установява кога М. е бил на работа конкретен ден, час и минута; кога е пропуснал автомобил, който е имал точно засечен от системата престой, а не е внесъл в касата нужната сума за реално ползваната услуга, като е натиснал ръчен бутон free или invalid. На записите се вижда, че пари от водача се вземат и дори се връща ресто. От разследваните общо 11 работника, 8 са внесли доброволно сумите, 2-ма чрез запори и само М. не е внесъл. По силата на трудовото правоотношение и задълженията на ответника, същият има качеството на ***, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, които той е нарушил - следвало да отчита събраните от дейността на паркинга средства в касата на предприятието, а не да ги отклонява или невнася – в тази връзка въззивникът извършва анализ на записа от камерите на входа на паркинга.

Според въззивника твърденията му доказани от описани и установени и от експерта на АДФИ и от вещите лица по допуснатите и приети експертизи, както и от представеното описание на автоматизираната система за управление на паркинга, протокол за предаване и приемане на системата за управление и тарифиране на паркинга с камери за заснемане на автомобилни номера, от инструкция за реда и начина на събиране и отчитане на приходите в ОП Транспорт, ведно с цените на обект платен паркинг „Ген.Гурко“ за периода 2019 г. до 2023 г. приети с Решение на ОС Бургас, от инструкция за работа със системата, от издадени от Международната сертифицираща мрежа сертификати за качество на системата, от окончателния Доклад ДИД6-БС-19 2 0 2 3 от 22.01.2024 г. за извършена финансова инспекция на ОП „Транспорт“. И с тези доказателства намира за доказано че е било проведено обучение за работа със системата на ответника.

Въззивникът излага съображения, че финансовата инспекция е проверила 4 033 броя извлечения от системата за управление и тарифиране на паркинга на ул. Ген Гурко за периода от 01.04.2019 г. до 04.05.2023 г., съответно: за 2019 г. - 567 бр., за 2020 г. - 747 бр., за 2021 г. - 1 040 бр., за 2022 г. - 1082 бр. и за 2023 г. - 597 броя. От констатациите на доклада се откроява и заключението, че въведената система за 2 управление и тарифиране на паркинга, съхранява данни относно статус /служебен или освободен от такси автомобил, заплащане на такса за почасов престой и абонамент за паркинг и заплащане въз основа на бележка от болничните заведения в близост до паркинга/, регистрационен номер на автомобил или бележка, която се представя заверена от болничното заведение, дата и час на влизане и излизане от паркинга, дата на плащане, престой /час, минути, секунди/, дължима цена без ДДС и с ДДС, размер на ДДС, процент отстъпка /който винаги е 0 %/, вид услуга /почасово паркиране или абонамент/, уникален номер на продажба, системен номер на продажба и номер на фискалното устройство, които са част от уникалния номер на продажбата, номер на оператор, обект /паркинг Гурко/ и работно място, което винаги е номер 1. При издаване на фактура се посочват данни за номер, продавач, фирма, адрес, ЕИК и ЗДДС.

Въззивникът обсъжда подробно констатациите на доклада, за да обоснове извод, че анализът на регистрационните номера на автомобилите записани със статус „Free“ в системата, относно съответствието им с представения от предприятието списък установява, че общо 1 368 бр. записи не съответстват по вид и регистрационен номер посочен в списъка, съответно през 2019 г. - 268 бр., през 2020 г. - 172 бр., 2021 г.

- 279 бр., 2022 г. - 372 бр. и 2023 г. - 277 броя. От тях регистрационни номера на автомобили, въведени от А. М., за които са за несъбрани приходи на обща стойност /за статус „Free“/ от 932 лева, съответно сформирани в различните времеви периоди: за 2019 г. - 36 бр., 2020 г. - 42 бр., 2021 г. - 108 бр., 2022 г. - 129 бр., и 2023 г. - 41 бр.

Всички тези автомобили са ползвали услугата, не са били освободени от плащане, а приходи от тях не са отчетени.

За обосноваване на допустимостта и основателността на предявения иск, въззивникът се позовава на теорията съдебната практика /Решение № 15476 от 13.08.2025 г. на СРС по гр. д. № 19991/2024 г. и мн.други/, относно същността на производството по чл. 210, ал. 1 КТ, като извънсъдебно рекламационно за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност, а заповедта – като е изявление за прихващане на насрещни вземания - вземането на работодателя за обезщетение срещу вземането на работника за трудово възнаграждение. Излага съображения, че след излизане на доклада от АДФИ, на ответника е връчено писмо с изх. №500-1141/15.1.2024г., с което подробно е бил уведомен за констатациите от доклада, в частта касаеща отчетническата му дейност на паркинга ул. „Гурко“, а в отговор М. безусловно и категорично е отхвърлил всички констатации, допускайки, че дори да имал нещо вярно в тях, то се дължи само на инсталирания некачествен софтуерен продукт – цитира част от съображенията в отговора на ответника. При така направеното оспорване на вземането, въззивникът излага съображения, че предвидения извънсъдебен способ е неприложим и не би довел до целения правен ефект – уреждане на взаимоотношенията в рамките на двустранните договорни взаимоотношения. В тази връзка извършва анализ и подробно обосновава тезата, че когато работникът възразява срещу предявените по негов адрес претенции и отказва да плати в рамките на доброволното рекламационно производство, за работодателя остава само възможността да заведе претенцията си по съдебен ред, за разрешаване на спора със СПН. Поради характера на извършеното попадащо и в хипотезата на чл. 19 3 от ЗДФИ, са сезирани и органите на прокуратурата където към настоящия момент е налице висящо производство под №6383/2023г., по описа на РП Бургас.

Намира, че предвид противоречивите насрещни волеизявления на работодателя и работника, работодателя не може своеволно да налага санкции, т.к. това би било административен или властнически произвол базиран на неправни методи и средства за налагане на волята си спрямо служител, поради което единствения законосъобразен способ да установи действителността на претенцията си е именно подлагането й на независим съдебен контрол от единствения орган оправомощен да го извърши.

Въззивникът извършва анализ на посочените в системата записи „Invalid“ на регистрационни номера на автомобили, относно съответствието им с издадените от директора на предприятието Заповеди №11/05.02.2018 г. за безплатен престой - 4 часа и № 87/09.10.2020 г. за определени 3 часа, както и Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Бургас /отм./ и намира за че от него се установява, че общо 2893 бр. записи са с престой на паркинга повече от разрешеното, за които не е събрана такса в общ размер на 6832 лева. Регистрираните през проверявания период записи на автомобили със статус „Invalid“, които са ползвали паркинга над допустимите часове, са съответно през 2019 г. - 275 бр., през 2020 г. -467 бр., 2021 г. - 410 бр., 2022 г. - 708 бр. и 2023 г. - 1 033 броя. Съобразно служителите - отчетници, които са били на работа. При смените на М. за периода не са събрани суми в размер на 1786 лв.

В тази връзка се позовава на представените с исковата молба извлеченията от Системата за управление и тарифиране на паркинг с камери за заснемане на автомобилни номера на платен паркинг на ул. Гурко, съответстващи на размера на общо установените несъответствия от финансовия инспектор - несъбрани приходи от почасов престой със статус „Free“ и статус „Invalid“. С позоваване на констатациите на експертизата, извършени при съпоставката на данните по отчетна форма и приложените копия от тетрадката, вещото лице установява съответствие м/у данните че след отчитане на определен регистрационния номер на автомобил, се генерира началото и края на престоя му и цената, която се дължи съответна на времето което бил в паркинга. Така е установено за колко автомобили регистрирани в Система за управление и тарифиране със статус "FREE" и статус „Invalid“ са налице несъбрани приходи от конкретен ***.

Въззивникът излага съображения по направените твърдения за грешки на системата, като излага съображения, че това може да се дължи на различни фактори замърсен номер, лоша видимост поради чисто атмосферни условия като наличие на мъгла, проливен дъжд, при който се появяват отражения и може софтуера да разпознае една цифра като друга поради сходно изписване, при частично изтрити цифри, силно замърсени или при, не добро позициониране на МПС пред камерата. Заявява, че това са редки изключения от работния процес, които не следва да бъдат възприемани като фактори оказващи влияние върху цялостния работен процес. Твърди, че по делото не се са събрани доказателства за който и да е от посочените в иска номера, че е обект на именно такъв „бъг“, за да бъде изключен от предмета на претенцията.

4

Въззивникът извършва обобщение на твърденията си: ответникът е осъществявал отчетнически функции, като му е възложено да събира, съхранява и отчита заплатените суми от ползвателите на паркинга. След извършена проверка от оторизиран за това орган се е установило, че паркинга фактически е предоставял услуги, за които ответникът не е отчел платените суми, като е налице недостиг в касата на предприятието в размера на невнесеното, но дължащо се и от тази гледна точка вредата е с неустановен произход. Действията на ответника съставляват неизпълнение на възложената му работа, респ. и съзнателно причиняване на вреди на ищеца. Невнесени в касата на предприятието, но дължащи се суми съставляват вреди, настъпили по време на смените на ответника, установено от констатациите на доклада от АДФИ на извършената финансова инспекция, потвърдено и от назначените експертизи, поради което за ищеца е налице съществуващо и изискуемо вземане и искът му е доказан от правна и фактическа страна.