Решение № 905 от 27.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330201015 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 658 от 22.08.2023 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност „ в Община Пловдив ,упълномощен със Заповед на Кмета на Община Пловдив № 230А3278/18.12.2023 г,. с което на Т. Д. П. ЕГН********** е било наложено административно наказание, , глоба“ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 94, ал. 4 ЗДвП.

Жалбоподателят П. ,чрез пълномощника си адв.П. обжалва процесното наказателно постановление. Намира същото за неправилно и незакосъобразно, поради което иска неговата отмяна.Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована , изпраща представител , юриск.М. същата оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.Претендира разноски.

Настоящият състав на Пловдивския районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар не и на посочените в нея мотиви.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:В конкретния случай жалбоподателят П. е бил санкциониран за 1 това, че при извършена проверка на 17.05.2023г. в гр. Пловдив , на ул., “Цанко Церковски „ срещу №6 в

17:00 часа било установено, че горепосоченото лице е паркирало личния си автомобил „Форд с рег № *** в ляво по посоката на движението, за което му е съставен фиш с № 0002500163/17.05.2023г.,с който му е наложена глоба в размер на 20 лева.

Фишът бил обжалван пред началника на сектор „Обществен ред и сигурност“.

Като след това е издаден АУАН , а след това е изготвено и процесното НП.

В хода на делото беше разпитан актосъставителят Й. Х., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая, на процесния ден установил лекия автомобил, , Форд ‘, който на улица с еднопосочно движение бил паркиран в ляво по посоката на движение, като не бил установен водачът.При изготвяне на АУАН си спомня,че П. не помнил на посочената дата кой е управлявал процесния автомобил.Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Разпитан е в качеството но свидетел и С. П. ,като същи споделя в разпита си ,че именно той управлява процесното МПС.Показанията му съда възприема в цялост , тъй като въпреки ,че е заинтересован от изхода на делото , показанията му са ясни,точни ,хронологични и правдиви.Ето,защо същите се възприемат от съда.

Следва да се отбележи, че жалбоподателят чрез пълномощника си адв.П. не оспорва извършването на нарушението, а поскоро излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото му на защита.А ,именно,че не е изследван въпроса от кой реално е управляван лекия автомобил и в този смисъл не е доказ-ано авторството.

Съдът кредитира така събраните писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка се достигна до извод, че има извършено нарушение от процесния лек автомобил, като същото неправилно е подведено под нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП , респективно на жалбоподателката неправилно е било наложено наказание глоба на основание чл. 185 ЗДвП.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото проверката е извършена в отсъствието на водача, тоест не е установено действителното лице, което е паркирало процесното МПС, изцяло законосъобразно за извършеното нарушение на основание чл. 188 ЗДвП е наказан собственика на МПС. В случая предвид установената фактическа обстановка безспорно е било налице паркиране, поради което чл. 94, ал. 3 ЗДвП се явява изцяло неотносима, като дори и в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че изпълнителното деяние се изразява в паркиране.

Същевременно именно чл. 94, ал. 3 ЗДвП урежда предпоставките за законосъобразно паркиране, а именно възможно най-вдясно на платното за 2 движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, независимо дали пътя е еднопосочен или двупосочен. Респективно с вмененото паркиране в ляво на пътното платно по еднопосочна улица, жалбоподателят е нарушил именно чл. 94, ал. 3 ЗДвП .

Също така в случая деецът е наказан на основание чл. 185 ЗДВП .

Видно от текста на тази норма тя е субсидиарна и намира приложение само при отсъствие на специална санкционна норма.

В случая такава специална санкционна норма е налице и поконкретно сочената в жалбата чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП , според която се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.В действителност в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 районният съд разполага с правомощия да преквалифицира извършеното като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение щом в санкционния акт са надлежно изложени фактите, по които деецът е осъществил защитата си.

Настоящият съдебен състав намира, че не би могло да се стигне до преквалифициране на деянието, доколкото става въпрос за друга материална норма, друга санкционна норма въз основа на която жалбоподателя е бил наказан и на най-силно основание, че нарушителят не се е защитавал по фактите по които би могъл да носи административно-наказателна отговорност, доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва коректно описание на нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП . Липсва посочване, че не е спрял превозното средство възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

Поначало жалбоподателят би могъл да носи административнонаказателна отговорност, ако в описанието на нарушението бяха посочено коректните факти срещу, които той да се защитава и по този начин би се достигнало до преквалифициране на деянието.Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените и води до самостоятелна отмяна на атакуваното наказателно постановление.В случай, че се приеме, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, то административно-наказателната отговорност е подведена под коректна правна норма, като и размерът на наложеното наказание съответства на границите предвидени в нормативния акт.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се 3 възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОБЩИНА-ПЛОВДИВ.

Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за правна защита и съдействие е приложен , отразено е плащане в брой.В този смисъл претендирания размер от 400 лева е съобразен и с нормативната уредба,както и с това ,че делото е протекло в четири съдебни заседания,събирани са доказателства и са изслушвани свидетели. По изложените съображения, в полза на жалбоподателя срещу Община-Пловдив поражда право на разноски в размер на 400 лева.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд,ХVІІ н.с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 658 от 22.08.2023 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност „ в Община Пловдив ,упълномощен със Заповед на Кмета на Община Пловдив № 230А3278/18.12.2023 г,. с което на Т. Д. П. ЕГН********** е било наложено административно наказание, , глоба“ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 94, ал. 4 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред АС -Пловдив по реда на гл.

XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4