Решение № 68 от 04.06.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Ямбол, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600279 по описа за 2023 година Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по депозиран от Ямболската районна прокуратура протест срещу Присъда ******, постановена по НОХД №*****г. по описа на Елховския районен съд .

С оспорваната присъда въззиваемият - подсъдим А. Д. М. от гр.Е. е признат за невиновен в осъществено престъпление по чл.129, ал.1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му и поддържано от страна на РП-Ямбол обвинение. С оспорваната присъда подс. М. е признат за невиновен в това, че на ***** г., около 13.00ч. в гр.Е., обл.Ямбол, пред дом № ***, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на носа на Ж. Ц. Ц. е и причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на носните костици с изкривяване на носната пирамида, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднение на носното дишане.

В депозираният въззивен протест на РП-Ямбол и в допълнителните бележки към същия, изготвени от прокурор С. С.а, се навеждат доводи за 1 незаконосъобразност и необоснованост на постановената оправдателна присъда, както и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т. к. събраните и проверени доказателствени източници не са съобразени и оценени в тяхната съвкупност. Твърди се , че атакуваният съдебен акт се базира единствено на възприетото от съда заключение на назначената и изготвена повторна СМЕ, изготвена от съдебния лекар д-р Ч., която експертиза се оспорва от държавното обвинение като неправилна и необективна, предвид липсата на извършен от вещото лице личен преглед на пострадалата. Твърди се, че решаващият съд е направил едностранчив и незадърбочен анализ на доказателствените източници като липсата на пълно и всестранно изследване е довело до фрагментарно обсъждане на отделни доказателства, което пък води до достигане на непълни и необосновани изводи както по фактите, така и по правото. Оспорва се изготвената в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебно-медицинска експертиза като се поддържа заключението на вещото лице, изготвило назначената в хода на ДП единична СМЕ. Прави се искане за отмяна на оспорваната оправдателна присъда на ЕРС и постановяване на нова такава от страна на проверяващата инстанция, с която въззиваемия- подсъдим А. М. да бъде признат за виновен за осъщественото от него престъпление с правна квалификация по чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на Ямболската окръжна прокуратура не поддържа депозирания от РП-Ямбол протест срещу оправдателната присъда. Пледира да се потвърди атакуваната присъда на РС- Е. като законосъобразна, правилна и обоснована като се позовава на заключението на вещите лица по назначената и изготвена в хода на въззивното съдебно следствие тройна съдебно-медицинска експертиза.

Според представителят на ОП-Ямбол, получените от Ж. Ц. травматични увреждания, не представляват средна или тежка повреда по смисъла на чл.128 и чл.129 от НК, а се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата, което покрива критериите за лека телесна повреда по смисъла на закона.

В съдебно заседание въззиваемият-подсъдим А. М. се явява лично и с упълномощен защитник – адвокат И.Ч. от ЯАК. Лично и чрез защитата се пледира за оставяне без уважение като неоснователен протеста на РП2 Ямбол против постановената от РС-Е. оправдателна присъда. Навеждат се доводи, че изслушаната в хода на въззивното производство тройна СМЕ категорично установява липсата на увреждания, които да се характеризират като средна или тежка телесна повреда по смисъла на чл128, ал.1 и чл.129, ал.1 от НК, което пък потвърждава становището на съдебния лекар д-р Ч., изготвил назначената в хода на първоинстанционното производство СМЕ.

Защитата навежда твърдения за липсата на нови обстоятелства, които да доведат по промяна в правната квалификация на деянието, респективно сочат на законосъобразност и правилност на атакуваната присъда.

Съдът, след като се запозна с изложеното в протеста на Ямболската районна прокуратура и допълнението към него, с доводите на страните и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1, вр. чл.313 и следващите от НПК, констатира следното:

Протестът е ДОПУСТИМ като подаден от надлежно легитимирано лице с правен интерес и в сроковете по чл. 319 , ал.1 от НПК, а разгледан по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛЕН предвид следното:

Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд, са правилни и се подкрепят от събраните и проверени по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, контролираният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи касателно липсата на осъществено от обективна и субективна страна на престъпно деяние по чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК като изводите на първостепеннният съд по фактите не се разколебават от събраните и проверени в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени източници. В този смисъл и предвид липсата на оспорване в депозирания протест на РП-Ямбол и в допълнителните бележки към него на приетото за установено от фактическа страна в първоинстанциононто производство, то проверяващата инстанция намира за ненужно да повтаря приетото за несъмнено от фактическа страна, което на свой ред споделя изцяло.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

3

Както обосновано и правилно приема първостепенният съд в оспорвания съдебен акт не се спори между страните досежно обстоятелството, че към инкриминираната дата *****г., подс. М. и пострадалата свидетелка Ж. Ц. Ц. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод , а от брака си имат едно общо дете - свид. Д. А.ов М.. Няма спор между страните и досежно обстоятелството ,че към инкриминираната дата свид. Д. М., роден на *****г. живее заедно с баща си и свидетелите С. М.а и Д. М., негови баба и дядо по бащина линия в дома им на ****** в гр. Е..

Не се спори между страните, че на ***** г. свид. Ц. е посетила училището в гр. Е., в което учи сина и за да осъществи личен контакт с него, а по- късно двамата с личния автомобил на Ц. пристигат пред дома на сем. М.и на ****** в гр. Е. с цел детето да покаже на майка си новото колело , което е получило като подарък от баща си.

Спорно е обстоятелството дали подс.М. е нанесъл удар с ръка по лицето на свид. Ц., докато тя седи зад волана на паркирания на улицата лек автомобил и наблюдава сина си, който управлява в същото време новия си велосипед както и дали в резултат на такъв нанесен и удар свид. Ц. е получила нараняване на носа с кръвотечение и е загубила падналите в резултат на този удар слънчеви очила. Спорна остава по делото и причинно- следствената връзка между получените от пострадалата увреждания- фрактури по носните костици, констатирани при прегледа в отделение по УНГ в МБАЛ“Бургас мед“- гр. Бургас с последващо наместване на разместените костици на носа под местна анестезия от една страна и от друга- поведението и действията на подс.М. на инкриминираната дата.

Проверяващата инстанция споделя изводите на решаващия съд досежно доказателствените източници като кредитира на свой ред като обективно, компетентно и съответно на доказателствената съвкупност писменото заключение на вещото лице д-р Тома Ч. по назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие повторна единична СМЕ.

Споделят се изцяло изводите, с които не се възприема от ЕРС становището на съдебния лекар д-р К.Я., според който оперативната намеса за коригиране на разместените костици на носа на пострадалата Ц. следва да се квалифицира като травма, водеща до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота - касае се в затрудняване на носното дишане на базата на 4 фрактурата на носните костици с изкривяване на носната преграда. Вещото лице д-р Я., за разлика от съдебния лекар д-р Ч. изключва изцяло възможността фрактурата на носа на пострадалата да е в резултат от удар на лицето и във волана на лек автомобил.

Въззивната инстанция, споделяйки становището на решаващия съд, намира за обосновано и правилно заключението на вещото лице д-р Тома Ч. в набора от медицински документи от МБАЛ “Бургас мед“- гр.Бургас, приложени по делото, вещото лице – съдебен лекар не намира ренгенови снимки на носа на пострадалата, които да установяват какво точно е състоянието му преди медицинската интервенция, наложила се за „наместване“ на разместени носни костици. Предвид липсата на оплаквания за настъпили усложнения и на удостоверителни документи в тази връзка, то проверяващата инстанция кредитира изцяло констатациите на съдебния лекар д-р Т.Ч., че се касае за получени от пострадалата Ц. увреждания, които са извън случаите на чл.128, ал.1 и чл.129, ал.1от НК - на пострадалата / според СМЕ/ е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което при обичаен ход на оздравителните процеси отшумява след 14 дни. Въззивният съд кредитира това заключение на повторната единична СМЕ, изготвено от съдебния лекар д-р Ч., т. к. същото е обосновано - по делото несъмнено липсват медицински документи, които да сочат на счупване на носните костици с настъпили усложнения – стесняване на носните ходове, което да създаде предпоставки за стесняване на дихателните пътища в носа до такава степен, че да настъпи хронична дихателна недостатъчност, респективно на такова състояние, което да се квалифицира като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Въззивната инстанция намира на свой ред за компетентно и обосновано именно заключението, изготвено от съдебния лекар д-р Т.Ч., т. к. в хода на първоинстанционното съдебно следствие при допълнителните обяснения по реда на чл. 282, ал.1 от НПК, вещото лице е категорично, че по делото липсват данни и доказателства за обилно кръвотечение преди оперативната интервенция, липсват данни за други наранявания на и около носа на пострадалата, липсват данни тя да е изпадала в безсъзнание или кома както и данни и доказателства за последващи усложнения във връзка със затруднения в дишането и. Изложеното в съвкупност дава аргументи на проверяващата инстанция да сподели становището на контролирания съд, че 5 следва да се възприеме и кредитира заключението на вещото лице д-р Ч. по назначената и изготвена повторна единична СМЕ.

За пълнота на доказателствената съвкупност, в хода на въззивното съдебно следствие проверяващата инстанция назначи тройна повторна комплексна СМЕ, в състава на която включи лекар-специалист по УНТ, съдебен лекар и стоматолог-специалист по лицево-челюстна хирургия.

Видно от заключението на вещите лица д-р А., д-р Б. и д-р Х., защитено от вещите лица в хода на въззивното съдебно следствие, нараняването на пострадалата Ц. в областта на носа е с „класически“ механизъм - получено е в резултат на удар с юмрук в областта на лицето. Полученото увреждане, вещите лица квалифицират като счупване на част от носния скелет, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изводите си тримата експерти се базират на наличната медицинска документация, която сочи на оперативна интервенция за наместване на костите под местна анестезия с изписване на пациента в рамките на деня, без данни за усложнения от анатомичен, функционален или естетичен характер или такива, сочещи на затруднения в степента на обонятелната способност.

Вещите лица са категорични, че по делото липсват данни за продължително лечение на пострадалата Ц., поради което приемат, че пълното и възстановяване е настъпило от 14 до 28 дни след инкриминираната дата. Тримата експерти извеждат заключение, че се касае за травма, довело до временно разстройство на здравето на пострадалата, неопасно за живота и, което следва да се квалифицира извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Заключението на вещите лица, изготвили в хода на въззивнтото производство назначената тройна повторна комплексна СМЕ като обективно, компетентно, изчерпателно и неоспорено от страните, се кредитира изцяло от страна на въззивния съд.

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d5c3aa1-901d-4370-8e55-69f4895b21fe