Решение № 3931 от 28.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3931 гр. София, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110112656 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно съединени устаноителни искове с правно осноание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за устанояване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно:

3 342 евро /равностойност на 6 536,38 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 220,43 евро /равностойност на 431,12 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 20.02.2024 г., сумата от 17,78 евро /равностойност на 34,78 лева/ – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 2,54 евро /равностойност на 4,97 лева/, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2022г. до 20.02.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16467/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.

№ ноно, находящ се в гр. ноно/, е възникнало облигационно отношение, въз осноа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за устаноено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва исковете като неосноателни. Заявява, че ответникът не е ползвал топлоенергия и БГВ пред исковия период. Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните по спора. Оспорва твърдението на ищеца, че през исковия период е доставял до топлоснабдения имот топлинна енергия в посоченото 1 количество и на претендираната стойност. Оспорва като недължима претендираната сума за начислена мораторна лихва върху главницата за цена на предоставена топлинна енергия и излага доводи за недоказаност на факта на изпадане на ответника в забава. Посочва, че от приложените към исковата молба протоколи от ОС на ЕС се устаноява, че в топлоснабденият имот не се ползва отопление. Оспорва размера на претендираните суми, като допълва, че в общопретендираната сума са включени задължения за предходни периоди извън исковия.

Ответникът релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху процесните вземания. Посочва, че през исковия период липса законосъобразно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. Въз осноа на така изложените доводи моли за отхвърляне на исковете като неосноателни и недоказани.

Софийски районен съд, след като взе предвид станоищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за устаноено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 16467/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, се устаноява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните суми: 6 536,38 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 431,12 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 20.02.2024 г., сумата от 34,78 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 4,97 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2022г. до 20.02.2024г.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно осноание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представен нотариален акт за замяна на недвижим имоти №50, дело №22616/1992г. от 20.12.1992г., по силата на който И.К.Т. и Р. Й. Т. са придобили в собственост следния недвижим имот: апартамент №64, находящ се в гр. ноно/.

От представеното удостоверение за наследници на лицето И.К.Т. се устаноява, че същият е починал на 18.06.2014г. и е оставил като законни наследници Р. Й. Т. – съпруга, И.

И. М. и Р. И. Т. – дъщери.

От приложения към исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот №67, том V, рег.№14477, нот. дело №816/2018г. по описа на нотариус Мариела Калояноа, с рег. №200 при НК, се устаноява, че на 19.11.2018г. Р. Й. Т. и И. И. М. са дарили на ответницата Р. И. Р. съответно собствените им 4/6 ид. части и 1/6 ид. части от следния съсобственик недвижим имот – ап. 64, находящ се в гр. ноно//. Страните по договора да предвидили, че Р. Й. Т. запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота, а с извършване на дарението Р. Р. придобИ. качеството на единствен собственик на целия недвижим имот.

С депозирано заявление-декларация от 24.09.2019г. ответницата Р. Р. е заявила пред ищцовото дружество, че желае партидата, открита за топлоснабден имот, находящ се в гр. ноно/, с аб. № ноно, да бъде променена на нейно име, като е представила документи, удостоверяващи правото на собственост.

Съгласно сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.12.2023г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №23, том IX, рег. №12082, дело №1175/2023г. по описа на нотариус И. И.но, рег. №но// при НК, ответницата Р. И. Р. е прехвърлила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот в полза на П.А. и Б.П.. При сключване на прехвърлителната сделка е представена нотариално заверена декларация за отказ от право на ползване от Р. Й. Т., ЕГН: **********, вписана в Служба по вписванията – гр. София на 27.11.2023г.

Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. ///////, в който е обективирано взето решение за упълномощаване на представител на ЕС, които да сключи договор с „Бруната България“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е представен Договор №1945/18.09.2002г., сключен между „Бруната България“ ООД и представител на ЕС, находяща се на адрес гр. ///////, с предмет извършване 2 на услугата т“оплинно счетоводство“.

По делото са приети общи условия на "ТС" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач „Далсия“ ООД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз осноа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Далсия“ ООД. За процесния период уредите са отчитани от ФДР, с изключение на периода 2022г. – 2023г., когато ответницата не е осигурила достъп на ФДР до имота, поради което за периода е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 НТ и са попълнени протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в имота има монтирани четири отоплителни тела и три топлоразпределители, един неработещ уред, за който е начислен служебен разход, щранг за лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга съгласно НТ. В имота се ползва топла вода, има два водомера, като разходът поради липса на отчет за процесния период е изчислен служебно за ½ потребител. За процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по формула съгласно чл. 61, т. 6.1.1 НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела и ТЕ за загряване на топла вода. От заключението на съдебно–техническата експертиза се устаноява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 7 963,92 лева. Вещото лице е устаноило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.

От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се устаноява, че стойността на дължимата главница за топлинна енергия и дялово разпределение за исковия период е в размер на 6 571.16 лева, които са останали незаплатени.

По исковете с правно осноание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 200 ЗЗД в тежест на ищеца е да устанои възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При устанояване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното 3 дружество, но не се презумира с устанояване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.