Решение № 18449 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18449 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110100641 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба на „ТравелРефънд АпС“ срещу „България Еър“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 5, § 1, б. „в“ във връзка с чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетение и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна, или голямо закъснение на полети, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро с равностойност 488,96 лева, представляваща обезщетение за отмяна на полет AZ-7178 от 30.11.2024 г. с направление Рим, Фиумичино – София, дължимо на пътника И*** Ц***, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 21.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.11.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 21,41 евро с равностойност 41,88 лева – мораторна лихва за периода 26.02.2025 г. – 31.10.2025 г., за които суми по ч.гр.д. № 3336/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Кюстендил е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че И*** Ц*** е сключила с ответника договор за въздушен превоз, с регистрирана резервация 2ХВWZS за полет AZ-7178 по направление Рим – София, който е трябвало да бъде осъществен на 30.11.2024 г.

Излага твърдения, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения и полетът е бил отменен, а разстоянието между двете летища е под 1500 километра, поради което на И*** Ц*** се дължи обезщетение в размер на 250 евро, и същата на 21.01.2025 г. прехвърлила вземането си от ответника на ищеца. На 28.01.2025 г. ищецът поканил ответника да му заплати обезщетение в срок от 28 дни, но плащане не последвало. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „България Еър“, с който оспорва предявените искове. Навежда доводи, че не е страна по процесния договор за превоз, тъй като бордната карта е издадена от друг превозвач – Alitalia – Societa Aerea Italiana S.p.A с правоприемник 1

Italia Transporto Aereo S.p.A. Поддържа, че не носи отговорност за уведомяването на пътника за отмяна на полета, тъй като договорът за превоз е сключен през интернет платформа, която е поела отговорност да уведоми пътниците за последващи промени.

Навежда доводи, че по делото не е доказано, че пътникът се явил навреме за регистрация. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение за заповедното и за исковото производство.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

Установява се от електронната партида на ч.гр.д. № 3336/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Кюстендил, че по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.11.2025 г., против „България Ер“ АД за исковите суми. С разпореждане от 29.12.2025 г., като е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, съдът е дал указания на ищеца за възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск относно вземането си по заповедта по чл.410 ГПК. В указания срок ищецът е предявил настоящите установителни искове, с предмет установяване съществуване на вземанията, идентични с вземанията по издадената заповед. Предвид изложеното съдът приема, че предявените искове са допустими.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между И*** Ц*** и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на 30.11.2024 г. по релация Рим – София, който е бил отменен, размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг; сключването на договор за цесия, по силата на който И*** Ц*** валидно е прехвърлила на ищеца вземането си от ответника, произтичащо от отмяната на процесния полет; че ответникът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне; изпадането на ответника в забава.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от които произтичат възраженията му, както и да проведе обратно доказване и да установи, че ищецът не се е явил навреме за съответния полет.

С окончателния доклад по делото, приет в проведеното открито съдебно заседание, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните: че полет AZ-7178 от 30.11.2024 г. с направление Рим, Фиумичино – София е отменен, както и че разстоянието между летище Рим и летище София е до 1500 км.

Първият спо*** между страните въпрос е относно отговорността на ответника за изплащане на обезщетение, с оглед доводите на последния, че не е страна по процесния договор за превоз, тъй като бордната карта е издадена от друг превозвач – Alitalia – Societa Aerea Italiana S.p.A с правоприемник Italia Transporto Aereo S.p.A.

Съдът приема, че относно процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия.

В Регламент (ЕО) № 261/2004 са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин.

Несъмнено е, че ответникът се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има наме***ие да изпълнява полет съгласно договор с пътник 2 или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Съгласно чл. 3, пар. 5 от Регламента, същият се прилага за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от § 1 и 2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник.

В тази връзка настоящият съдебен състав съобразява и практиката на СЕС във връзка с т.нар. Code-share и преотстъпени полети (така например Решение по дело C532/17 (Wolfgang Wirth v Thomson Airways), Решение по дело C-561/20 (United Airlines), какъвто е и настоящият случай. Видно от представения по делото електронен билет изрично като „опериращ оператор“ за процесния полет е посочено ответното дружество, макар и договорът за въздушен превоз с праводателя на ищеца И*** Ц*** да не е сключен с „България Еър“ АД, а с Alitalia – Societa Aerea Italiana S.p.A с правоприемник Italia Transporto Aereo S.p.A. Именно с оглед цитираната практика опериращ въздушен превозвач е този, който взема оперативното решение за изпълнение на полета, като в случая това е ответното дружество „България Еър“ АД.

Именно той носи отговорността по Регламент № 261/2004, а не компанията, продала билета и чийто номер на полета се съдържа в последния.

Следователно в случая, макар и процесният договор за превоз да не е сключен с ответника по делото, то несъмнено същият се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента и носи отговорността за отмяната, респективно закъснението на процесния полет, доколкото същият е следвало да бъде изпълнен от него. Регламентът защитава пътника, като му дава право да претендира вземания по Регламента от фактическия изпълнител на конкретния полет. След като опериращият превозвач изплати обезщетението на пътника, той има право по съдебен път да си поиска парите обратно от авиокомпанията партньор, ако вината за отмяната е била нейна.

Предвид гореизложеното ответникът носи отговорност за изплащане на обезщетение по чл. 7 § 1, б. „а“ вр. С чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕС.

Съгласно чл. 5, т. 1, б. "в" от Регламента, при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са: информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или информирани за отмяната помалко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.

По делото ответникът не е ангажирали никакви доказателства, че са налице основанията за изключване на отговорността на въздушния превозвач, съгласно чл. 5, т.

1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Единственото възражение на ответника в тази връзка е, че не носи отговорност за уведомяването на пътника за отмяна на полета, тъй като договорът за превоз е сключен през интернет платформа, която е поела отговорност да уведоми пътниците за последващи промени. По това възражение настоящият съдебен състав намира следното:

Според Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕС, правата на пътниците се предявяват директно към въздушния превозвач, който реално е трябвало да изпълни полета. С решение по дело C-302/16 на 11 май 2017 г. СЕС постанови, че опериращият въздушен превозвач дължи обезщетение на пътника при отменен полет, ако информацията не е 3 съобщена лично на пътника най-малко две седмици предварително. Отговорността остава за авиокомпанията дори когато тя е уведомила посредника (в случая платформата) навреме, но последната не е информирала крайния клиент в определения срок. В атзи вързка съдът съобразява и че, ответникът не е доказал, че е информирал пътника Ц*** за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и й е предложено премаршрутиране, позволяващо й да замине най-рано два часа преди началото на полета по разписание и да достигне нейния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или е информираназа отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и й е предложено премаршрутиране, позволяващо й да замине най-рано един час преди началото на полета по разписание и да достигне нейния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.

На следващо място, във връзка с възражението на ответника, че пътникът И*** Ц*** не се е явила на гишето за регистрация в посочения от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент час, или ако такъв не е посочен - не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, което съдът намира за неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004, регламентът се прилага, респ. налице е основание за изплащане на обезщетение, ако пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет и освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се представят на гишето за регистрация, като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е посочен час, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. В случая се касае за претенция за обезщетение за отменен полет, по което твърдение ответникът не е изложил никакви възражения. От граматическото тълкуване на чл. 3, параграф 1 от Регламента следва извод, че пътниците на отменени полети, съответно приравнените на тях пътници на закъснели полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат правата, предвидени в регламента. Следователно, за да намери приложение Регламентът в процесния случай, е необходимо единствено пътникът да има потвърдена резервация за съответния полет, каквато в случая безспорно се установи да е налице, а не и да доказва, че се е представил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане.