Протокол № 415 от 29.09.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 415 гр. Пазарджик, 28.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500055 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

За жалбоподателя ОДМВР - Пазарджик се явява юрисконсулт К. П. П..

Ответникът А. И. П. не се явява, редовно призован. За него се явява адвокат В. Г. П., редовно упълномощен от преди.

Становище по хода на делото.

Юрк. П. – Да се даде ход на делото.

Адв. П. – Оттеглям подадените ми молби за отлагане на делото. Да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение №260222 от 22.11.2021г., постановено по гр.д.№2029/2020г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- гр.Пазарджик, ЕИК ***, да заплати на А. И. П., с ЕГН ********** от гр.***, сумата от 1963лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.07.2017г. до 01.07.2020г., получено в резултат на преизчисляване на 1 положения нощен труд, съобразно въведената в чл.9, ал.2 от НСОРЗ методика, заедно с лихва за забава в размер на 252,55лв. за периода от 01.12017г. до 14.08.2020г. и със законна лихва върху главницата, считано от 14.08.2020г. до изплащане на главницата.

Осъдена е Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- Пазарджик, пл.“Съединение“ №3, ЕИК *** да заплати на А. И. П., с ЕГН ********** от гр.***, сумата от 550лв., представляваща равностойността в пари на ободряващи напитки и безплатна храна, които не са му били предоставени за положен нощен труд и труд при специфични условия за периода 01.07.2017г.- 01.07.2020г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2017г. до 14.08.2020г. до изплащане на главницата, като е отхвърлен иска за присъждане на лихва за забава върху сумата за времето от 01.08.2017г. до 14.08.2020г. в размер на 89,92лв.

Осъдена е Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- Пазарджик, пл.“Съединение“ №3, ЕИК ***, да заплати на А. И. П., с ЕГН ********** от гр.***, сумата 353,94лв.- разноски по делото.

Осъден е А. И. П., да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- Пазарджик, пл.“Съединение“ №3, ЕИК ***, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 11,76лв.

Осъдена е Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- Пазарджик, да заплати по сметка на РС- Пазарджик, държавна такса в размер на 178,52лв. и разноски за вещо лице в размер на 327,52лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба с вх.№267386 от 09.12.2021г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция ОД на МВР- Пазарджик.

В същата се излагат доводи за порочност на решението, като неправилно и необосновано при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавните служители, чиито служебно правоотношения са уредени от ЗМВР и се иска да бъде отменено и постановено ново с което исковете на ищеца да бъдат отхвърлени.

Твърди се в същата, че през процесния период- 31.07.2017г.31.07.2020г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, 2 за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, към която препраща чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Визира се, че предвид изложеното е недопустимо прилагането на общите правила установени по КТ и НСОРЗ /Наредба за структурата и организацията на работната заплата/. Всички документи свързани с организацията на работното време, като протоколи и графици са изготвяни именно по процесната Наредба към която препраща ЗМВР.

Счита се от страна на жалбоподателят, че изводите на исковия съд по приложението в случая на КТ и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ са неправилни и необосновани доколкото това не съответства на действителната правна уредба- ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., като се цитира чл.1 относно регламентираните с нея правоотношения.

Поддържа се становище, че в случая се касае за правоотношения по служба уредени в специален закон- ЗМВР и със служители имащи специфична функция отличаващи се от общите права и задължения, установения за тези служители 8, 12 или 24 часови смени. Съпоставят се нормите от специалния закон с чл.142, ал.4 от КТ по въпроса за максималната продължителност на работната смяна, на работната седмица и за работници и служители с намалено работно време- до 1ч. над намаленото им работно време.

Твърди се, че ищецът е полагал труд при работна смяна от 24 часа, а не 12ч., като максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12ч., с което се обосновава несъвместимост да бъдат прилагани КТ и НСОРЗ за служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР предвид изключителния им статут различен от общия. Посочва се още, че в случаите на препращане към КТ, законодателят изрично е посочил съответните разпоредби.

Оспорват се мотивите на съда за поставяне в неравностойно положение на тази група служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР с ищеца, като се цитира разпоредбата на чл.48, ал.5 от Конституцията на РБ прогласяваща, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при 3 условия и по ред, определени със закон.

Твърди, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР са предвидени компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения за прекратяване на служебно правоотношение, по благоприятен режим за заплащане на извънредния труд по неговата продължителност- до 280ч. за година с което се счита, че тези служители не са поставени в понеблагоприятно положение.

Приема се, че предвидените условия за разграничаване на нощен от извънреден труд в ЗМВР кореспондират с Директива 2003/88/ ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. Жалбоподателят препраща и към доводите изложени в отговора на исковата молба.

Визира се, че нормалната продължителност на нощния труд в МВР е 8 часа, а не 7 часа, както е за работещите по трудово правоотношение, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР, като служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР полагат труд през нощта 8 часа на 24 часови смени по график, който им е изплатен, поради което няма основание за претенция като извънреден труд. Затова се счита, че съотношението на нормалната продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа към 8 часа при коефициент 1 /единица/.

Твърди се, че положения нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност и той не се трансформира в дневен, а се заплаща по заповед №791 от 28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на час.

Сочи се, че решението е немотивирано от съда относно извода, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд и дневен труд на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.

Счита се, че не се прави разлика между нощен и извънреден труд, за което също препраща към отговора на исковата молба.

Акцентира се, че коефициентът от 1.143 за превръщане на нощните часове в дневни, когато служителят работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, при което според жалбоподателя работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ, доколкото получените часове в повече при преизчисляването на 4 дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд.

Твърди се, че извънреден труд би бил налице, само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.

Приема се, че е налице недопустимо преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1.143 и това да служи за генериране на извънреден труд и при приложение на общите трудови норми.

Коментира се съдебна практика прилагаща едновременно правилата на чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ с правилата на заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневния с коефициент 1.143, като за тези нощни часове се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд и че първоинстанционния съд е приел нещо друго- заплащане на нощния труд чрез трансформирането му като извънреден, което поставяло работещите по трудово правоотношение спрямо служителите чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.

Счита се, че прилагането на регламентацията на нощния труд в КТ, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма- чл.187, ал.3 от ЗМВР, регламентираща специалната 8- часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, водещо до недопустимо противоречие с принципа на йерархията на нормативните актове.

Излагат се доводи, в кои случаи на служителите от МВР се изплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25ст. на всеки час положен нощен труд, а когато обаче той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, и че се касае за два вида нощен труд- положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Като трети вид труд се сочи, труд по заповед като класическа форма на извънреден труд и че той се отчита и заплаща като такъв, като част от него може да бъде и нощен труд и се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

Твърди се, че решението е неправилно в частта относно претенциите, с правно основание чл.181, ал.3 от ЗМВР, както и в частта по т.3 от исковата молба, с която е уважена претенцията на основание чл.178, ал..1, т.2, във вр. с чл.179, ал.2 от ЗМВР и заповеди на министъра на вътрешните работи за 5 определяне размерите на допълнителните възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности.

Твърди се, че решението е неправилно и в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности по чл.2, т.7 при средноденонощни температури под +10 градуса и над +10 градуса по данни на Научния институт по метеорология и хидрология към БАН.

Излагат се съображения в тази насока.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърлят предявените искове.

Моли се за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна- А. И. П., чрез пълномощника му- адв.В. П.. В него, въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна, като се поддържат мотивите на първоинстанционния съд.

Твърди се, че при липса на специално правило което да определи методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР е налице нормативна празнота преодолима чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Оспорва се извода в жалбата, че ЗМВР се явява специален и по тази причина не следва да се прилагат разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и че тези актове следва да се прилагат по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР защото Конституцията на РБ прогласява гаранции за пълната реализация на принципа за основно достижение на социалната държава- правото на труд. Според страната, обратното становище би поставило държавния служител в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.