Определение № 6794 от 30.11.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6794 гр. Бургас, 30.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20232120105383 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. В., против Г. Д. Ч., уточнена с молба, рег.№36782/04.10.2023 г., и е с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – понесени и претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършени от ответника неоснователни действия, представляващи заявени спрямо ищцата и в нейно присъствие обидни слова и внушения на 10.09.2018 г. в съдебно заседание по НОХД №1092/2018 г. по описа на РС-Бургас „че не е трезва, че е пияна и вони“, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на непозволеното увреждане 10.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – понесени и претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършените от ответника неоснователни действия, представляващи подаден сигнал срещу ищцата до АК-Бургас с вх.№243/25.09.2018 г., в който по същество е обективирано искане да й бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на адвокат, за случаят от 10.09.2018 г., в който са заявени неистини и който е приет за неоснователен окончателно и с решение, изх.№1752/23.10.2019 г. на Висшия адвокатски съвет на Република България, като е прието, че от страна на ищцата на 10.09.2018 г. в проведеното съдебно заседание не е извършила 1 дисциплинарно нарушение, както и за „очернянето“ на ищцата в този сигнал пред Административния ръководител на ОП-Бургас, Административния ръководител на Апелативна прокуратура – Бургас, Главния прокурор на Република България и Председателя на Районен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на непозволеното увреждане 25.09.2018 г. до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че визираните по-горе неоснователни действия представляват служебни действия на ответника, действащ в качеството си на прокурор, а не лични такива, и е приложим функционалният имунитет по чл.132 от Конституцията на Република България и прекрати производството по делото, респ. отхвърли същите, предявените искове да се разгледат като предявени срещу Прокуратурата на Република България. С нарочната молба от 04.10.2023 г., ищцата конкретизира, че основанието на което се търси ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България по чл.49 от ЗЗД е в качеството й на работодател.

Видно от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, ищцата желае да ангажира гражданската отговорност на ответницата като физическо лице, но за действия, извършени при и по повод изпълняваната от последната функция на магистрат, а именно в качеството й на прокурор в РП-Бургас по НОХД №1092/2018 г. по описа на РС-Бургас.

В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.132 ог Конституцията на Република България, която гласи, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Функционалният имунитет на магистратите, какъвто ответницата безспорно е, не допуска ангажиране на личната им отговорност по повод действия, извършени в качеството им на съдия, прокурор или следовател и е пречка срещу тях да бъдат предявявани искове, като целта е да се обезпечи независимостта на органите на съдебната власт при осъществяване на властническите им функции и дейност. Действително, тази независимост не е абсолютна, а е функционална такава, ограничена в рамките на решаване на въпросите по делото.

2

Съобразявайки нормата на чл.127 от Конституцията на Република България и изхождайки от естеството на правото, което се твърди, че е нарушено с действия и актове на ответницата като представител на съдебната власт, съдът приема, че се касае за действия, свързани с изпълнение на служебните задължения на ответницата, поради което и функционалният имунитет на магистратите по чл.132 от Конституцията на Република България в случая следва да намери приложение. Задача на прокурора е не само да осъществява надзор за спазване на законността, но и да гарантира правата и свободите на личността, както и обществения ред на всички етапи на съдебното производство.

Цялостната непротиворечива практика на ВКС по тълкуване на чл.132 от Конституцията на Република България сочи, че функционалният имунитет е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск и наличието му е пречка за разглеждане на иск за вреди, насочен срещу лице, което се ползва с такъв.

В настоящия случай се касае именно до търсене на гражданска отговорност от действия на лице, извършени в качеството му на прокурор в рамките на дадените му правомощия.

Гражданската неотговорност по чл.132 от Конституцията на Република България на съответния прокурор обосновава извод, че същият не е процесуално надлежна страна да отговаря по предявените срещу него претенции, поради което и в тази му част производството по делото следва да се прекрати.

Що се отнася до предявените в условията на евентуалност искове срещу Прокуратурата на Република България, в съответствие с уточненията, направени от ищеца с молба, вх.№ 36782/04.10.2023 г., се налага извод, че претендираните от този ответник обезщетения за вреди са в качеството му на работодател на прокурора Ч.. Доколкото обаче отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД и съществува само доколкото съществува и отговорността на прекия причинител, то предявените в условията на евентуалност искове по чл.49 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България за вреди от действия, обхванати от функционалния имунитет на магистрат също са недопустими. В този смисъл са определение 3

№1263/12.11.2015 г. по гр.д.№5220/15 г. на ВКС, ІV ГО, определение №288/10.03.2011 г. по гр.д.№1343/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение №43/26.02.2015 г. по ч.гр.д.№70/15 г. на ВКС, ІІ ГО и определение №12/13.01.2010 г. по ч.гр.д.№3/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение №12/09.01.2023 г. по гр.д.№20228003104852 на ВКС, ІV ГО, и др.

По изложените по-горе съображения, предявените в условията на евентуалност искове са недопустими и производството по тях следва да бъде изцяло прекратено.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на В. Д. В..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№5383/2023 г. по описа на БРС.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред БОС в 7-дневен срок от съобщението му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4