Определение № 16312 от 30.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16312 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508124 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. във вр. с чл.130 ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх.№209458/16.06.2025г., подадена от М. В.

С., с ЕГН ********** и В. А. С., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.С. Х., против определение рег.№25922 от 13.06.2025г., постановено по гр.дело №36938/2023г. по описа на СРС, I Г.О., 24-ти състав, с което на основание чл.130 от ГПК е върната искова молба вх.№188868/03.07.2023г., допълнително уточнена с молба вх.№69199/26.02.2023г. и с молба вх.№178925/22.05.2025г., подадени от М. В. С., с ЕГН ********** и В. А. С., с ЕГН **********, срещу Столична община, с Булстат 000696327, и е прекратено производството по гр.дело №36938/2023г. по описа на СРС, I Г.О., 24-ти състав.

В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие на закона и на волеизявленията на страните по делото. Поддържа се, че ответникът оспорва, че ищците притежават 2.758% ид.ч. от правото на строеж върху целия ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.София, с площ от 4503 кв.м., което се установява от изложението в отговора, както и от приложения от ответника проект за изменение на ПЗР, предвиждащ за бл.134 да се отреди нов УПИ I - за ОЖС, който е с много по-малка площ от площта на УПИ I в момента, както и от твърдението на Столична община, че ищците притежават право на строеж само върху земята под блока и прилежащият му терен около него, поради което е налице правен спор за вещно право и правен интерес на ищците от получаването на съдебна защита. По отношение на претенцията с правно основание чл.32, ал.2 ЗС е посочена съдебна практика и се излагат доводи, че се търси защита на притежаваното от ищците квази право на ползване на незастроената част от терена, като акцесорно на правото на строеж, което произтича от разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗС /отм./, с която се разширяват правата на суперфициарните собственици с учредено право на строеж върху държавна земя, в сравнение с правата на суперфициарните собственици по чл.64 1

ЗС, и което право ищците са придобили от техните праводатели. Твърди се, че е неправилно становището на първостепенния съд, че активно легитимирани да водят иск по чл.32, ал.2 ЗС са само съсобствениците на вещта, когато е налице хипотеза мястото, на което се иска разпределение, да е държавно, с отстъпено върху него на страните право на строеж. В тази връзка е посочена съдебна практика и са изложени аргументи, че и спрямо вещното право по чл.63 ЗС разпоредбите на чл.32 ЗС могат да намерят приложение, доколкото друг нормативен акт не изключва това приложение.

Поддържа се, че правото на ползване върху държавен /общински/ парцел на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и съгласно чл.15, ал.З ЗС /отм./ и чл.130, ал.4 ЗТСУ /отм./ се разпростира върху цялата незастроена част от имота, за който е учредено правото на строеж, като правото на ползване върху терена в тази хипотеза е по-широко в сравнение с общото правило на чл.64 ЗС за суперфициарните собственици, според което те могат да ползват земята само доколкото това е необходимо за ползването на постройката по предназначение. По изложените аргументи молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна – Столична община, с Булстат 000696327, е депозирала писмен отговор на подадената частна жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Изложени са аргументи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, обоснованите изводи на първоинстанционния съд съответстват на правилното тълкуване и прилагане на закона.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред СРС е образувано гр.дело №36938/2023г. по описа на СРС, I Г.О., 24-ти състав, по искова молба вх.№188868/03.07.2023г., депозирана от М. В. С., с ЕГН ********** и В. А. С., с ЕГН **********, срещу Столична общна, с Булстат 000696327, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са титуляри на 2.418% ид.ч. от право на строеж върху поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.София, одобрен със заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на изп. директор на АГКК, с площ от 4503 кв.м., с адрес: гр.София, район „Красна поляна“, с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: комплексно застрояване, с номер по предходен план: кв.34, парцел І, при граници: ПИ с идентификатори №№:

***, ***, ***, ***, ***, за който е отреден УПИ І -за ОЖС, в кв.34, к.л.333, по плана на гр.София, местност ж.к.

„Красна поляна“, с площ от 4503 кв.м., одобрен със заповед №РД-50-09314/08.08.1988г., при граници: ул.„Суходолска“, ул.„Булина ливада“, ул.“Зли дол“, улица между о.т.15а и о.т.22, УПИ II - за Битов комбинат; 2/ с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на правото на ползване върху реална част, с площ от 19.51 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.София.

С допълнителни молби-уточнения вх.№69199/26.02.2023г. и вх.

№178925/22.05.2025г., подадени във връзка с изпълнение указания на съда, ищците – 2

М. В. С. и В. А. С., чрез процесуален представител адв.С. Х., поддържат, че правният интерес от предявяването на положителния установителен иск произтича от обстоятелството, че е налице спор относно обстоятелството върху кой поземлен имот и в какъв обем съществува правото им на строеж, както и че от разрешаването на този спор зависи в какъв обем е налице право на изкупуване на земята – общинска собственост. По отношение на иска с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, ищците поддържат, че независимо че липсва съсобственост между страните, в случая ищците притежават право на строеж, в което имплицитно е включено и правото на ползване върху незастроената част от целия процесен имот, което обуславя правният интерес от искането на разпределение на правото на ползване.

С подадения писмен отговор вх.№178160/31.05.2024г., в срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Столична община, с Булстат 000696327, не оспорва собствеността на притежаваните от ищците апартаменти, както и притежаваните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Сочи се, че ищците са заявили искане за придобиване на право на собственост върху съответната ид.ч. от общинския поземлен имот, която съответства на притежаваните от тях ид.ч. от правото на строеж. Поддържа се, че направеното искане за разпределение правото на ползване върху реална част от процесния имот е единствено с цел поставяне на гаражна клетка, като по законосъобразността на поставянето е налице произнасяне постановено с влязло в сила решение на административния съд. С подадена молба-становище вх.

№186798/29.05.2025г. ответникът поддържа, че ид.ч., които ищците искат да закупят, са съотносими към разгърнатата застроена площ на жилищната сграда, с административен адрес: гр.София, ж.к.“Западен парк“, бл.134. Към становището е приложена Заповед №САГ24-РА53-557/22.07.2024г. на Главен архитект на Столична община относно разрешаване на устройствена процедура за изработване на проект за ПУП – Изменение на план за регулация и застрояване за УПИ I - „за общ.жил.стр.“ и УПИ II - „за битов комбинат“ от кв.34, м.“ж.к.Красна поляна“, ПИ с идентификатори №: *** и №*** по КККР, изменение на план за улична регулация между о.т.21 и о.т.22, м.“ж.к.Красна поляна“, район „Красна поляна“ – СО.

С обжалваното определение рег.№25922 от 13.06.2025г. е върната на основание чл.130 от ГПК искова молба вх.№188868/03.07.2023г., допълнително уточнена с молба вх.№69199/26.02.2023г. и с молба вх.№178925/22.05.2025г., подадени от М. В. С., с ЕГН ********** и В. А. С., с ЕГН **********, срещу Столична община, с Булстат 000696327, и е прекратено производството по гр.дело №36938/2023г. по описа на СРС, I Г.О., 24-ти състав. По отношение на предявения иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС, първостепенният съд е приел, че съгласно мотивите на Тълкувателно решение №13 от 10.04.2013г. на ВКС по тълк.дело №13/2012г., ОСГК, в производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Посочено е, че съгласно трайната практика на ВКС съсобствениците в производството по спорна съдебна администрация по реда на чл.32, ал.2 ЗС са задължителни необходими другари, т.е. условие за допустимостта на процеса. В конкретния случай първостепенният съд е приел, че не се твърди да е налице съсобственост върху процесния поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.София, одобрен със заповед №РД-1850/02.11.2011г. на изп. директор на АГКК, с площ от 4503 кв.м., с адрес: гр.София, район „Красна поляна“, нито че са наведени твърдения за взето решение на съсобствениците, което е вредно за общата вещ. Прието е, че изложените от ответника доводи във връзка с правомощието на суперфициаря да ползва част от чуждия 3 поземлен имот, доколкото е необходимо да се служи със сградата, съгласно нейното предназначение /чл.64 ЗС/ са изцяло неотносими в производството за разпределение на ползване между съсобственици по реда на чл.32, ал.2 ЗС. По отношение на предявения положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, първостепенният съд е приел за неоснователни доводите на ищците за наличието на правен спор като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, доколкото в отговора на исковата молба ответникът изрично заявява, че не оспорва съществуването на твърдяното право. Приел е, че отказът на съответния административен орган да осъществи процедурата по чл.46, ал.4 от Наредбата за общинската собственост подлежи на обжалване по административен ред, а не представлява гражданско-правен спор за съществуването на определено материално право. По тези аргументи първоинстанционният съд е приел, че не се установяват предпоставките, които биха обусловили допустимостта на предявения иск, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, респ. – исковата молба да бъде върната на основание чл.130 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирани да обжалват лици и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По отношение на иска с правно основание чл.32, ал.2 ЗС:

Съгласно приетото в мотивите на ТР №13/10.04.2013г. по тълк.дело №13/2012г. на ОСГК на ВКС, производството по чл.32, ал.2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК, поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Характерът и целта на производството по чл.32, ал.2 ЗС не налагат отклонение от процесуалните правила на общия исков процес. Относно наведените в частната жалба доводи, че ищците са активно легитимирани да предявят иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на процесния общински недвижим имот, настоящият съдебен състав намира да посочи, че действително, в практиката на ВКС е прието, че искът по чл.32, ал.2 ЗС е средство за осъществяване на съдебна администрация между съсобственици, респ. между съпритежатели на вещни права. Когато в дворното място е построена сграда, в която правото на собственост върху различни самостоятелни обекти принадлежи на различни лица, т.е. сградата е в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това право на собственост върху идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл.38 ЗС и ползването му следва да бъде разпределено по реда на чл.32, ал.2 ЗС. При това разпределение следва да бъде отчетено и правото на лицето, притежаващо самостоятелен обект в сградата въз основа на реализирано право на строеж, да ползва земята доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение /в този смисъл решение 4