Определение № 2398 от 22.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2398 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай М.

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Въззивно частно наказателно дело № 20261100602836 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI.

Образувано е по частен протест от СРП срещу определение от 18.02.2026 г., постановено по НДЧХ № 16294/2025 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, с което е прекратено съдебното производство.

В протеста се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Не са били допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довело до ограничаване правата на пострадалите, тъй като същите не са уведомени за правата си, съгласно НПК, което според първоинстанционния съд представлявало самостоятелно и достатъчно основание за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и връщането му на СРП.

Посочва, че спрямо съдебна практика пострадалият е физическо лице, претърпяло реални /съставомерни/ вреди от престъплението. По отношение на обвиняемите С. А. и Ш. К. е повдигнато обвинение за извършено в условията на съучастие престъпление по чл. 325, ал. 2. вр. ал. 1 НК. Същото е систематично уредено в Глава X в Особената част на НК, което го дефинирало като посегателство срещу реда и общественото спокойствие, т. е. с престъплението не винаги се засягали права на отделната личност или имуществени права на физически и юридически лица. Дори и да бъдат засегнати такива, причинените вреди биха били несъставомерни, което не изключвало възможността хулиганското действие да породи фигурата на пострадало лице. Посочва, че в конкретния случай в хода на досъдебното производство, предвид липсата на съставомерни вреди, не са били конституирани пострадали лица. Посоченото обаче не би следвало да бъде основание за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 249. ал. 1 НПК.

1

На следващо място посочва по отношение на констатираната от съда непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт касателно описаните действия на обв. Ш. Н. К.соченото от съда съществено процесуално нарушение е такова от категорията на относителните - довели до ограничаване на процесуалните права на страните. За да се определи дали посоченото процесуално нарушение е съществено, е необходимо да се изследва какви са последиците от допускането му, дали това е довело до засягане на правата на обвиняемия и доколко същото е значимо. Прокуратурата е посочила всички релевантни към съставомерността на деянието факти, а именно място, време, деяние и начин на извършване, автор на престъплението. Съгласно съдебна практика на върховната инстанция, преценката дали е извършено съществено процесуално нарушение следва да бъде правена при отчитане на това „ дали резултатът от разглежданото дело е щял да бъде по-друг от този, който е даден с присъдата по същество“ или на вероятността „…първоинстанционният съд по всяка вероятност да би дошъл до други изводи“. Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт било посочено, че отправените спрямо св. М.М. закани и обидни думи „Карай бе гражданин, ****а и на тебе“ е „И ти ли искаш да ядеш бой бе, ****“ са думи, изречени от обв. А.. Следва да се има предвид, повдигнатото обвинение спрямо двамата обвиняеми е за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК при съучастие, като и двамата са извършители на деянието. В този смисъл сочената от съда неточност не представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като непълнота на обвинението е налице само когато то е до такава степен неясно, че обективно затруднява защитата по него. В конкретния случай подсъдимият К. и неговият защитник очевидно са разбирали обвинението и не са изразили съображения по въпросите, посочени в чл. 248 НПК в проведеното разпоредително заседание по делото.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на защитата, намира, че частната протест е процесуално допустим,но разгледан по същество обаче същият е неоснователен.

Срещу подсъдимите С. И. А. и Ш. Н. К. е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал., вр, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК – хулиганство в условията на съучастие.

С определение от 18.02.2026 г., постановено по НДЧХ № 16294/2025 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав е прекратено съдебното производство.

Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а съображенията за това са следните:

По отношение на първия наведен довод в частния протест настоящата инстанция не би могла да се съгласи. Действително, правата на пострадалото лице в наказателното производство възникват в хода на съдебната фаза. Но ако в хода на досъдебното производство пострадалото лице изяви желание за 2 участие в наказателното производство и посочи адрес на призоваване неговите права възникват от този момент. В хода на разпоредителното заседание пострадалото лице има възможността да се конституира като частен обвинител и граждански ищец. Поради което изводът на първоинстацинния съд е правилен.

По отношение на констатираното от съда нарушение допуснато на досъдебното производство, изразяващо се в разминаване на обстоятелствената част на обвинението и диспозитива, което довело до ограничаване правата на страните в наказателното производство. Въззивната инстанция също споделя констатацията на районния съд. След внимателен прочит на обвинителния акт се констатира разминаване между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт. Действително, в диспозитива е посочено и за двете обвинения, че обвиняемият А. е изкрещял към св. М. с думите: „Карай бе гражданин, ****а и на тебе“, както и „И ти ли искаш да ядеш бой, бе ****“.

Оттук е видно, че описаното поведение в диспозитива е вменено и по отношение на двамата подсъдими – С. А. и Ш. К.. Последният не е посочен в обстоятелствената част на обвинението като лице отправило тези думи.

Също, по отношение на липсващата фраза в диспозитива „сега ще те изкормим“ настояща инстанция намира, че наистина липсва. Прокурорът е длъжен да опише деянието с неговите времеви, пространствени и фактически белези. При хулиганство в съучастие прокурорът е длъжен да опише кой какви конкретни действия е извършил, независимо дали те са от еднородна дейност, както е в конкретния случай – еднородна форма на съучастие изразяваща се в съизвършителство. Ако обвинението включва обидни реплики и заплахи прокуратурата е длъжна да опише от извършителите кой какво точно е изрекъл, за да им бъде осигурено правото на защита в най-пълна степен. Поради което, въззивният съд счита, че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота на обвинителния акт, а именно кой от извършителите какви думи е изрекъл.

Последното води до ограничаване на правата на обвиняемите да разберат в какво точно са обвинени съот. ограничаване правото им на защита по така предявеното обвинение.

Предвид изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че изводите й обуславят оставяне на подадения частен протест без уважение, респективно потвърждаване определението на СРС.

Водим от горното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII-и въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.02.2026 г., постановено по НДЧХ № 16294/2025 г. по описа на СРС, НО, 111-и състав, с което е прекратено 3 съдебното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4