Решение № 9891 от 24.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9891 гр. София, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря Д. ИВ. П. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110140051 по описа за 2023 година

Предявен е от М. В. В. срещу „Фератум България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 228,44 лева, платена без основание по Договор № 1257182 от 27.04.2023г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба 18.07.2023г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 27.04.2023г. сключила с „Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът като заемодател й отпуснал сума в размер на 6000 лева, а тя като заемател следвало да му върне сумата от общо 8100 лева, от които 6000 лева - главница и 2100 лева лихва /при лихвен процент 35%/. Плащанията следвало да се направят на 18 вноски по изготвен погасителен план в периода 27.05.2023г. 18.10.2024г. ГПР бил посочен като 49,66%. Съгласно чл. 5 от договора същият се обезпечавал с поръчителство в полза на заемодателя, предоставено от Мултитуде Банк, за което се начислявала и такса гарант в размер на 6060 лева. Ищцата погасила предсрочно задълженията си по кредита, като платила 6228,44 лева по банков път /били приспаднати лихвите, неустойките и таксите след м.05.2023г./, като след това ищцата нямала задължения към ответника. Сочи се, че ищцата има качеството на потребител по договор за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР. Този договор обаче бил недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Не било посочено кои точно разходи формирали ГПР, а посоченият в договора такъв не бил реалният, прилаган в отношенията между страните. Потребителят бил поставен в положение да не знае колко точно е оскъпяването на кредита. Сключването на акцесорния договор за поръчителство било поставено като условие за сключване на договора за кредит като липсвала обективна 1 възможност договорът за кредит да бъде сключен без да бъде избрано обезпечение на посоченото дружество - гарант. Таксата за гарант не била включена в ГПР, а следвало да бъде включена. Самият договор за поръчителство бил нищожен. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо заемодателя противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в отношенията, а престациите били нееквивалентни -отпуснатият кредит бил 6000 лева, а таксата за гарант - 6060 лева.

Заемодателят и поръчителят били свързани лица. Нямало и посочен лихвен процент на ден.

Счита, че договорът е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК потребителят трябва да върне само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност била 6000 лева, като тя била заплатила към момента на предявяване на иска сумата от 6228, 44 лева. Поради което била надплатила сумата от 228,44 лева, която била недължима и подлежала на връщане. Искането към съда е да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че ищцата изразила съгласие със сключването на договора при посочените в него условия, които й били предварително предоставени за запознаване и известни. Възнаграждението на поръчителя не се дължало на „Фератум България“ ЕООД, поради което нямало как да бъде посочвано в погасителен план, тъй като не съставлявало нито главница, нито лихва. Как се формирал ГПР било нормативно и императивно определено като изискванията за конкретния договор били спазени. Обратно на твърденията в исковата молба, ищцата можела да избере и друг тип обезпечение като сключването на договор за поръчителство с Мултитуде Банк не било задължително условие за сключване на кредита. Затова заемодателят не само не бил длъжен да включи в ГПР сумата, договорена между потребителя и третото лице в договора за поръчителство, но и нямал право да стори това.

Ищцата била информирана по ясен и разбираем начин предварително за условията по кредита като изразила съгласие с тях. Тя, освен това, имала право да се откаже от договора без да посочва причина за това, като не дължала за това такси и неустойки. Сключването на договор за гаранция не било задължително условие за сключване на договора за кредит, а съответната уговорка се явявала индивидуално уговорена. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесния договор.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното 2 плащане.

Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между тях бил сключен Договор за паричен заем № 1257182/27.04.2023г., както и че М. В. В. е извършила плащания по договора в общ размер от 6228,44 лева.

От представения Договор за потребителски кредит № 1257182 от 27.04.2023г. се установява, че предоставеният кредит е в размер на 6000 лева, платим на 18 броя вноски, при лихвен процент в размер от 35 %, ГПР в размер на 49,66 %. В договора е посочен общ размер, който следва да се върне от кредитоискателя- 8100 лева.

Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитуд Банк в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

Съгласно чл. 5.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД /ОУ/, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.

В чл. 5.4 от ОУ е предвидено, че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит. Съгласно чл. 5.5. от ОУ, предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кредитоискателя потребителски кредит. Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това, дали е одобрен поръчител или гарант.

Съгласно част 3, т. 8 от стандартния европейски формуляр, изискването за обезпечение, което следва да бъде предоставено по договора за кредит е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В част 4, т. 4.3 от СЕФ е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 6060 лева.

От приетия Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между Multitude Bank p.l.c и 3

М. В. В. се установява, че страните са се споразумели Multitude Bank p.l.c да отговаря като поръчител за изпълнение на задълженията по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 6060 лева. В чл. 1.6 от договора за гаранция е посочено, че таксата за гаранция се заплаща по банкова сметка на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора, чиито падежи съвпадат с вноските по погасителния план на договора за кредит.

От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че при избор на обезпечение на кредита на интернет страницата на „Фератум България“ ЕООД за кредитоискателя има налична предвидена възможност да се кандидатства за кредит с подаване на личен гарант като поръчител. Вещото лице е посочило, че може да се кандидатства за кредит с физическо и юридическо лице като поръчител.

Вещото лице е посочило, че документите по договора за кредит са предадени на ищеца по електронен път на 27.04.2023г. Потвърждението на договора било осъществено чрез SMS.

От заключението се установява, че размерът на шрифта, използван в процесния договор за кредит е 12 кегела.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР, като на ищеца е представена дължимата преддоговорна информация и е спазено изискването относно шрифта на договора, като се вземе предвид спецификата на сключване на договора от разстояние по електронен път.

По изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване възнаграждението на поръчителя в ГПР, съдът намира следното.

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е поискал осигуряването на обезпечение, липсва пречка изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит да бъде обезпечено чрез предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение от трето юридическо лице. Възнаграждението по договора за поръчителство по правило не се включва в общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което неговият размер не се отчита при формиране на годишния процент на разходите.

Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за 4 потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази насока, съдът намира следното.

Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и общите условия, ответното дружество е предвидило две алтернативни възможности за обезпечение на кредита – чрез предоставено от потребителя физическо лице - поръчител или чрез поръчителство от Multitude Bank p.l.c. От експертното заключение по СТЕ се установява, че при кандидатстване за отпускане на кредит, в електронната система съществува възможност потребителят да избере кредитът да бъде обезпечен чрез физическо лице-поръчител.