Решение № 406 от 07.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Красимира Медарова

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Даниела Атанасова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200877 по описа за 2022 година Настоящото касационно производство е второ по ред. То е образувано по касационни жалби, срещу въззивно решение № 216 от 14.07.2022г, постановено по в.н.о.х.д. № 577/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, както следва:

- жалба от подсъдимия П. Е., в която се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се прави искане за ново разглеждане на делото;

- жалба от адвокат Д. П., защитник на подсъдимия П. Е., с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост. Твърди се, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Исканията на защитата са в условията на алтернативност за оправдаване на подсъдимия, намаляване размера на наказанието и на присъдените обезщетения или за връщане на делото за ново разглеждане;

- жалба от адвокат В. С., защитник на подсъдимия, с твърдения за допуснати нарушения по всички касационни основания на чл.348, ал.1 от НПК. Според защитата постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Искането, което се прави е в условията на алтернативност – за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС;

1

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни, деянието за доказано по несъмнен начин, а определеното от съда наказание за справедливо. Смята, че липсва основание за изменение или отмяна на въззивното решение и моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а решението – оставено в сила.

Адвокат П., упълномощен защитник на подсъдимия П. Е., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствения материал, като е игнорирал част от доказателствата, а други е ценил превратно и едностранчиво, само в полза на обвинителната теза. Намира, че въззивният съд не е направил собствен анализ на доказателствата, а декларативно се е съгласил с доводите на първоинстанционния съд, което е довело до липса на мотиви на контролирания съдебен акт. Сочи, че въззивният съд не е отговорил на многобройните доводи на защитата, изложени както във въззивната жалба, така и в устните състезания пред съда. Също така навежда доводи за тенденциозно водене на досъдебното производство спрямо подзащитния й, като са създавани доказателства, които да уличат Е. в извършването на престъпленията. По отношение на обвинението по чл. 338 от НК се твърди, че не е доказано по несъмнен начин авторството на извършеното деяние, както и че липсват мотиви относно съставомерността на последното. Защитникът възразява по въпроса за субективната страна на извършеното престъпление спрямо пострадалия Д.. Оспорва и извода на САС, че подсъдимият е извършил деянието по чл.116 от НК, за което е осъден, „по начин и средства, опасни за живота на мнозина“. Намира за завишени наложеното наказание и присъдените обезщетения по предявените граждански искове. Моли за постановяване на решение, с което да бъде отменен въззивният акт и подс.Е. оправдан; за налагане на по-леко наказание и намаляване размера на присъдените обезщетения или връщане на делото за ново разглеждане.

Адвокат С., упълномощен защитник на подсъдимия П. Е., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Позовава се на процесуални нарушения, които съдът е допуснал при анализа на доказателствата по делото, като част от тях е оценил превратно, а други е игнорирал. Оспорва авторството на извършените от подсъдимия престъпления, тъй като въпреки указанията, дадени от ВКС при предходното разглеждане на делото, САС не е аргументирал възможността други лица, имащи достъп до помещениетооръжейната, да влязат в него и да вземат процесното оръжие. В допълнение посочва, че по оръжието, с което се твърди да е извършено убийството, не са намерени дактилоскопни следи, оставени от подсъдимия. С оглед това счита, че изводите за виновността на Е., почиват на предположения. Моли алтернативно за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

Подсъдимият П. Е. моли за оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане.

2

Адвокат Г., повереник на гражданския ищец и частен обвинител К. Я. пледира да не бъдат уважавани жалбите на касатора и неговия защитник.

Моли гражданските искове да бъдат потвърдени така, както са предявени, а решението на САС – потвърдено.

Адвокат А., повереник на гражданския ищец и частен обвинител Е. Д., моли предявените граждански искове да бъдат уважени.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 19 от 18.01.2019г. по НОХД 2292/2015г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 25 състав е признал подсъдимия П. С.

Е. за виновен в това, че на 02.03.2013г. около 11.10 часа в /населено място//адрес/ по начин и със средства, опасни за живота на мнозина – чрез използване на огнестрелно оръжие – гладкоцевна пушка /марка/, тип /тип/, модел /модел/, кал./калибър/, номер /номер/, заредена с боеприпаси – ловни патрони кал. /калибър/, снарядени със сачми № /номер/, диаметър /диаметър/, умишлено умъртвил В. Е. Д., поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6 вр. чл. 115 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по т.4 на чл. 116, ал.1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 НК – за това да е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице.

С присъдата подсъдимият е признат за виновен и за това, че в условията на реална съвкупност на 02.03.2013г. около 11.10 часа в /населено място/, /адрес/ по начин и със средства, опасни за живота на мнозина – чрез използване на огнестрелно оръжие – гладкоцевна пушка /марка/, тип /тип/, модел /модел/, кал./калибър/, номер /номер/, заредена с боеприпаси – ловни патрони кал. /калибър/, снарядени със сачми № /номер/, диаметър /диаметър/ причинил на К. Ю. Я. средна телесна повреда – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.9 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

С тази присъда подсъдимият е признат за виновен и за това, че на 02.03.2013г. в /населено място/ /адрес/, като държал огнестрелно оръжие пистолет /марка/ модел /модел/, кал. /калибър/ с номер /номер/и боеприпаси – 10 броя патрони кал. /калибър/ не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежни правилници – чл. 43, ал.1, т. 4 от Правилник за прилагане на ЗКВВООБ, поради което и на основание чл. 338, ал.1 от НК и чл. 55, ал.2 от НК му наложил наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил по отношение на подс.Е. общо и най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и на основание чл. 23, ал.3 НК присъединил наложеното наказание глоба в размер на 300 лева.

3

Уважени са изцяло и предявените от Е. К. Д. и К. Ю. Я. граждански искове в размер, съответно от 125 000 лева и 20 000лева.

В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски, както и държавната такса върху уважения размер на гражданските искове.

Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 1 състав с решение № 164 от 02.06.2020г. по ВНОХД 1078/2019г. е изменил атакуваната пред него присъда като е оправдал подс. П. Е. в частта да е осъществил деянията, квалифицирани като престъпления по чл. 116, ал.1, т.6 вр. чл. 115 от НК и чл.

131, ал.1, т. 9 вр. чл. 129, ал.2 от НК със „средство, опасно за живота на мнозина“ и е намалил наложените наказания по чл. 116, ал.1, т.6 вр. чл. 115 от НК от тринадесет на пет години лишаване от свобода и по чл. 131, ал.1, т.9 вр. чл. 129, ал.2 от НК от една година и шест месеца на една година лишаване от свобода, определяйки, на основание чл. 23, ал.1 от НК, общо най-тежко наказание на подсъдимия лишаване от свобода за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

С решение № 130 от 25.05.2021г. ВКС, III НО, е отменил въззивния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на САС.

С обжалваното решение № 216 от 14.07.2022г. Апелативен съд – София е изменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната част, като е намалил наложените на подсъдимия наказания по чл. 116, ал.1, т.6 вр. чл. 115 от НК от тринадесет на единадесет години лишаване от свобода и по чл. 131, ал.1, т.9 вр. чл. 129, ал.2 от НК от една година и шест месеца на една година лишаване от свобода, определяйки, на основание чл. 23, ал.1 НК, общо най-тежко наказание на подсъдимия лишаване от свобода за срок от единадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и присъединил наложеното му наказание „глоба“ в размер от 300лв. Потвърдил присъдата в останалата й част.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

Всички касаторите правят оплаквания и по трите касационни основания на чл.348, ал.1 от НПК, като еднопосочни са доводите им, а аргументацията е взаимно допълваща се. Независимо от релевираните оплаквания, пределите на касационната проверка се очертават от конкретно изложените доводи, подкрепящи всяко едно от основанията, с предмет въззивното решение, без частта, с която е потвърдена оправдателната част на първоинстанционната присъда. Една значителна част от аргументацията в жалбите са цитати от въззивното решение, собствен прочит на доказателствените средства, с акцента на тези, които според защитата са оневиняващи подзащитния им.

Също така са изложени и доводи относими към проблематика, касаеща необоснованост на съдебния акт, които не попадат в обсега на касационния контрол, тъй като необосноваността не е сред предвидените в НПК касационни основания. Следва да се посочи, че всички доводи, ведно с 4 подкрепящата ги аргументация са били релевирани и пред въззивния съд, който ги е отхвърлил, като неоснователни. Макар и да не споделя някои от аргументите на апелативния съд, този състава намира за правилни крайните изводи.

На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения. Оплакванията така, както са релевирани и поддържани от двамата защитници и подсъдимия, могат да бъдат систематизирани в две насоки – за допуснато нарушение от категорията на абсолютните – липса на мотиви, както и нарушения при събирането и оценката на доказателствата.

Неоснователни са възраженията за липса на мотиви. А такуваният съдебен акт е въззивно решение, което следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. В случая апелативната инстанция е изготвила съдебен акт, който е съответен откъм съдържание с изискванията на закона.

Съдът е анализирал доказателствената съвукпност, извел е фактически констатации, въз основа на които е направил съответните правни изводи.

Също така видно от съдържанието на решението и процесуалните документи, с които е бил сезиран, въззивният съд е отговорил на доводите на страните.

Подсъдимият и защитниците му намират дадените отговори, с които са отхвърлени възраженията им за неудовлетворяващи ги, поради което отново ги навеждат пред настоящата инстанция, но това не обосновава немотивираност на атакувания акт. Принципно доколкото въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи от тези, изведени от първостепенният съд, не се е налагало да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда.

На следващо място, се навеждат доводите във връзка със събирането и анализа на доказателствата от контролираната инстанция и по-точно на тези доказателствени източници, на които са базирани изводите й досежно авторството на подсъдимия и средството, използвано за осъществяване на престъплението „убийство“. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Апелативният съд не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценили при спазване 5 изискванията на НПК и не са допуснали нарушения на разпоредбите на чл.13 и чл.107 от НПК. Не се констатира въззивната инстанция да е нарушила и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл.14 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства и използваните способи за доказване.