Решение № 252 от 24.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300501974 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 и чл.410 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от *********, чрез юрк.А.

Т., против Решение № 477/05.02.2025г., постановено по гр.д.№ 18010/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което е отхвърлен предявения иск против ,,********“ ООД, с **********, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 168,32 лв., представляваща главница за период от м.Х.2021 г. до м.IV.2022 г., сумата 21,42 лв., представляваща лихва за период от 01.XII.2021 г. до 15.IX.2023 г., а за дялово разпределение сумата 11,90 лв., представляваща главница за период от 05.2021 г. до 05.2022 г., сумата 2,54 лв., представляваща лихва за период от 01.VII.2021 г. до 15.IX.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.IX.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №16374/23 г. на РС-Пловдив. Моли да бъде отменено 1 решението и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна „******** не е депозирала писмен отговор по въззивната жалба и не е изпратила процесуален представител по делото.

Третото лице - помагач „********* /правоприемник на *********/ не е депозирало писмен отговор по въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „******** против „*********е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която е посочено, че ищецът е доставил на ответника топлинна енергия по договор № 3000021208 включваща-ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ. За неуредените условия се прилагат ОУ. Сградата е етажна собственост. Разпределението на ТЕ се извършва от ********. Задължението е определено по прогнозни месечни сметки и реален отчет. Заплащането на месечните дължими суми е до 20 число на следващия месец. Задължението не е заплатено. Вземанията са претендирани по чл. 410 от ГПК – ч.г.д. № 16374/2023 г. по описа на Районен съд-Пловдив.

От ответника ,******** е депозиран писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорен искът. Посочено е, че в исковата молба са изложени само общи твърдения, че ответникът като собственик на недвижим имот, дължи цената за потребена топлинна енергия и обезщетение за забава. Не става ясно как се формират отделните компоненти на претенцията, т.е нейният фактически състав – консумирана гореща вода, сградна инсталация или само потребена топлинна енергия, и какви са тези компоненти по размер, респ. как се формира общият размер на претенцията. Ищецът не е посочил по какъв начин е формирана претендираната главница, като не сочи за какви отделни компоненти по пера и съответни суми е начислена сумата за ТЕ. Изложените твърдения в ИМ не са конкретизирани и изобщо не е ясно на каква стойност възлизат съответни вноски /в т.ч. прогнозни, ако има такива/ и за кой период се отнасят. Не е без значение дали сумата касае потребление на битова гореща вода, сградна инсталация или е начислена само за ползвана в имота ТЕ. При 2 липсата на такива твърдения за формиране на сумите, ответникът е поставен в невъзможност да узнае релевантните факти, на които се основават исковете и съответно да прецени дали да оспори същите или да признае вземанията. Не може да се приеме за редовно и допустимо да се претендира една сума, без да се посочва по какъв начин е образувана същата и защо възлиза на търсения размер, както и за кой период се отнася разделено по отделни месеци по колко за всеки един, както следва да се начислява ТЕ като периодично плащане.

Обстоятелството, че ищецът е направил искания за експертизи, с които ще се установява размера на претенцията, е ирелевантно, защото експертизите са доказателствени средства, които ще установяват описани твърдения в исковата молба, т.е. експертизите касаят основателността на претенцията, и дали тя отговаря на действителното фактическо положение, каквото се твърди от ищеца.

Районният съд, за да отхвърли предявените искове, излага основни съображения, че по делото не са се ангажирали доказателства, установяващи как е формирано задължението за потребена ТЕ и извършената услуга за дялово разпределение по компоненти и начин на разпределение. Затова е наложен извод, че задължението на ответника към ищеца е недоказано по размер.В мотивите на решението е записано, че Районният съд е приел, че искът е доказан по основание. В тази насока Районният съд е посочил, че от представения договор от 14.10.2019 г., протокол от 14.10.2019 г. е видно, че през 2019 г. след проведено Общо събрание ЕС на ********** е сключен договор с ********* за отчитане и дялово разпределение на потребената ТЕ в сградата. От приложеното гр. д. №16374/23 г. на РС-Пловдив е видно, че за претендираното задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед събраните по делото писмени документи, които са кредитирани се е установило, че ответникът е бил собственик на процесния имот в заявения процесен период, като в същия е ползвал услугите на топлофикационното дружество съгласно сключен между страните договор.

Предвид това, същият като клиент на ищеца за предоставяната му топлинна енергия дължи нейното заплащане за периода м.X.2021 г. до м.IV.2022 г.

3

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

С въззивната жалба на **********са направени възражения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено задължението по размер, тъй като дружеството не е доказало как е формирано задължението за потребната топлинна енергия. В конкретния случай, ответникът ********, чрез процесуалния си представител, е подал отговор на исковата молба. Оспорено е реално доставената топлинна енергия на процесния адрес за топлоснабдения имот за процесния период. В решението е достигнат неправилен извод, че не са представени доказателства за действително измерените и отчетени количества топлинна енергия, защото своевременно са направени доказателствени искания за задължаване на третото лице ********да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в имота на ответника за процесния период, в т.ч. документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, както и на водомера за топла вода в имота. Това е било с цел да се докаже количеството, качеството и сумите за топлинна енергия. На следващо място, още с исковата молба са направени искания за допускане на съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. Районният съд е оставил без уважение исканията, с което е лишил ищеца от възможността да докажем измерените и отчетени количества топлинна енергия, както и да докаже исковата претенция по размер. Между ******** и *******е подписан договор №3000021316 за продажба на топлинна енергия.

С въззивната жалба са направени отново доказателствените искания, които са уважени от въззивната инстанция, с оглед на констатираните груби нарушения на процесуалните правила за водене и разглеждане на делото. От въззивния съд са допуснати съдебно-техническа експертиза, съдебносчетоводна експертиза и са изискани за прилагане описаните документи от 4

„********/правоприемник на ********/ по исканията, направени още с исковата молба.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Съобразно ал.2 на чл.150 от ЗЕ Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. С тези общи условия, съгл. чл.150 ал.1 т.1 – т.7 – се регламентират отношенията между клиентите и дружеството - правата и задълженията на страните; цена на топлинната енергия; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата за дялово разпределение; изисквания към качеството на услугата; отговорността при неизпълнение на задълженията; редът за разглеждане на жалби и рекламации от клиентите; редът и условията за прекратяване на договора. Служебно известно е обстоятелството, че приложимите за процесния период са Общите условия от 2016 г., които са публикувани на 11.07.2016 г. освен в един централен ежедневник /вестник "Монитор"/ и в един местен ежедневник /вестник "19 минути"/, влезли в сила на 10.08.2016 г., поради което не следва да се ангажират доказателства по прилагането им по делото. Според въззивната инстанция това е така и предвид нормата на чл.155 от ГПК, още повече, че по делото, ответникът не твърди да е упражнил правата си по чл.150 ал.3 пр.1 от ЗЕ, съгласно които правила в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да 5 внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

От представените писмени документи - договор от 09.03.2020 г., ********. е видно, че между ищеца и ответника е сключен през 2020 г. договор за продажба имот, находящ се в гр. *********. На 14.06.2022 г. имотът е продаден от ответника на друго, трето лице за делото - Р. С. К.

Предвид на това и се налага изводът, че е възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника, и последният е потребител на топлинна енергия, тъй като сградата, в която се намира обекта, е топлофицирана и е налице присъединяване към абонатната станция.

Със заключението на приетата СТЕ, изготвена от в.л. инж.В. Ш. са направени констатации, че сградата в гр. **********, е била включена към топлопреносната мрежа на *********. През процесния период в блока е ползвана ТЕ за БГВ и отопление. Сградата минава на топлинно счетоводство към ********. В имота на ответника има монтирани 1 бр. водомери за отчитане на изразходваното количество топла вода за БГВ и 1 бр. ИРУ в апартаментно разпределително табло за визуално отчитане на изразходваната ТЕ за отопление. През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ********. Разпределението на ТЕ за отопление е извършвано в началото и края на всеки отоплителен сезон от отчетените показания на ИРУ, а на ТЕ за БГВ по разхода на гореща вода, отчитан всеки месец по водомерите за гореща вода или ако липсват такива - по 140 литра на денонощие за обитател. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя от топлинния счетоводител по „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” по т.8.2 от приложение към чл. 61. ал. 1 от Наредба №16-334/16.04.2007г. и НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като разлика между отчета на общия топломер и сбора от изразходваното количество ТЕ за отопление отчетена по апартаментните топломери в етажната собственост и същата се разпределя пропорционално на отопляемите обеми на имотите.