Решение № 113 от 01.03.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1075/2022
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 01.03.2023
- В сила
- 01.03.2023
- Състав
- Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Георги Янев
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40, ал.1, т. 2 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Благоевград, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Георги Янев
Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20221200501075 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Д. Ч., с адрес: с. Х., общ. С., чрез адв. В. П., против Решение № 900217/14.07.2022г., постановено по гр.д. № 478/2021 г. по описа на Районен съд - С.. Сочи се, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че липсва анализ на събраните доказателства, не е даден отговор на възраженията на ответника, липсват мотиви. Не са налице предпоставките по чл. 50 ЗЗД, отделно от това към датата на настъпване на вредата ответникът е бил в тежко здравословно състояние, като за този период от време животните не са били пускани на свободна паша. Не е обсъдено и възражението за съпричиняване. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемия П. И. И.. В о.с.з въззиваемият се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Оспорва въззивната жалба и прави искане за потвърждаване на обжалвания акт. Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно поради следните 1 съображения:
Районен съд - С. е сезиран с иск по чл. 50 ЗЗД от ищеца П. И. И. срещу ответника А. Д. Ч. за заплащане на сумата в размер на 1042 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – повредени насаждения /овощни дръвчета, лозови насаждения и лук/ в имот, стопанисван от ищеца, причинени от животни – крави и телета, собственост на ответника.
Твърди се, че животните са причинили имуществени вреди поради това, че са бил оставени без надзор, като отговорен за тези вреди е собственикът на животните. Сочи се, че причинените имуществени вреди са в размер на 1042 лв.
Ответникът сочи, че на посочената в исковата молба дата, а и след това, животните му не са били пускани свободно, а са били затворени, поради което не е възможно вредата да е причинена от тях. Освен това се прави възражение, че имотът на ищеца не е бил ограден.
Районният съд е уважил иска като е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 50 ЗЗД на собственика на животните.
От двете спорещи страни са ангажирани доказателства – писмени и гласни, въз основа на които се установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че ищецът стопанисва наследствен имот, представляващ лозе, находящо се в землището на с. В.. Твърди, че на 15.07.2020г. посетил имота си и установил, че в същия се намират животни – крави и телета, собственост на А. Ч..
Св. Г.Д., кметски наместник на с. В., посочва, че ищецът му се обадил и му съобщил, че в имота му има много крави. Свидетелят отишъл и констатирал, че действително в имота на ищеца има около 13-15 крави, които са на А. Ч.. Снимал една от кравите /ушната й марка/ и препратил снимката на ищеца. Лозето и дръвчетата били изядени от животните. Те били пуснати свободно, без пастир, имало оплаквания и от други хора. Свидетелят се обадил на общината и на следващия ден бил направен оглед на щетите и оценка. Имотът на ищеца бил ограден с бодлива тел и дървени колове, но това не спряло животните. Други животни наблизо освен тези на Ч. няма.
Св. В. посочва, че видял кравите на Ч., които били в имота на ищеца, реколтата била унищожена на 100% - лозето и дръвчетата. Никога с кравите не е имало пастир, като безстопанствени са. Свидетелят познава животните, а други крави в района няма. Имотът на ищеца е заграден с тел и колци.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, доколкото същите са логични, последователни, непротиворечиви, показанията им са в съответствие с писмените доказателства ангажирани по делото. Освен това няма данни свидетелите да са заинтересовани от изхода на делото.
Показанията на св. А. Ч. и Р.М. не следва да се кредитират в частта, в която сочат, че кравите не са били пускани свободно, а за период от около две седмици са били затворени. Показанията им в посочената част са в противоречие с останалите гласни доказателства, както и с ангажираните писмени такива. Освен това свидетелите са заинтересовани от изхода на 2 делото, доколкото свидетелят Ч. е брат на ответника, а свидетелката М. живее на семейни начала със свидетеля. На процесната дата свидетелите е следвало да се грижат за животните, тъй като ответникът е бил болен, и е съвсем логично да сочат, че животните не са били оставен без надзор и няма как да са причинили вредите.
На 16.07.2020г. е съставен Протокол от Комисия към Община С. съгласно чл. 20, ал 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, видно от който комисията е констатирала причинени вреди в стопанисвания от ищеца имот по овощните дръвчета, лозовите насаждения и лук на обща стойност 1042 лв.
Представено е писмо от ОДБХ Благоевград, в което е посочено, че говедо с идентификационен номер BG31152608 e собственост на А. Ч..
В писмо на Община С. е посочено, че е извършена проверка, на която е констатирано, че животните на ответника не са заградени с електропастир и са без животновъд /гледач/, вследствие на което нанасят поражение на намиращите се в близост насаждения. На нарушителя са съставени АУАН и издадени НП за нарушения - по чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗОСИ и чл. 139, ал.1, т. 3а от ЗВМНД. От страна на ОДБХ Благоевград е представено писмо, видно от което на жалбоподателя е съставен АУАН за това, че не е водил и съхранявал списък на персонала, обслужващ обекта му – регистриран по реда на ЗВМД.
Към писмения отговор са представени медицински документи, видно от които на процесната дата – 15.07.2020г., ответникът е бил в недобро здравословно състояние.
Представено е писмо от Община С., в което е посочено, че поради зачестили оплаквания от жители на с. Х. и с. В. за причинени вреди върху селскостопански имущество от животните, собственост на ответника и е взето решение договорът му наем да не бъде подновяван.
Представено е и писмо от ОДБХ Благоевград, в което е посочено, че в селата К. и В. има регистрирани седем животновъдни обекта за отглеждане на говеда.
Предявеният иск е по чл. 50 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, като отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
За да се уважи предявеният иск следва да се докажат следните предпоставки: чия собственост са животните, дали са причинили твърдените в исковата молба имуществени вреди в имот, стопанисван от ответника, както и стойността на вредите.
С оглед ангажираните по делото доказателства се установи, че в имота, стопанисван от ищеца са се намирали животни - крави, собственост на ответника. В тази насока са показанията на св. Д. и св. В., които посочват, че са видели животните в имота на ищеца и те са на А. Ч.. За собствеността на животните е представено и писмо от ОДБХ Благоевград, в което по ушна 3 марка е идентифицирано едно от животните /св. Д. е снимал ушната марка на едно от тях/. Установи се и това, че животните са причинили щети на реколтата на ищеца. Св. Д. посочва, че лозето и дръвчета били изядени, а св.
В., че реколтата /лозе и дръвчета/ била унищожена на 100 %. Доказателство в подкрепа на твърдението на ищеца за причинени вреди е съставения от нарочна комисия към Община С. протокол, в който са посочени вреди по овощни дървета /круши/, лозови насаждения и лук. Видно от протокола вредите са оценени на 1042 лв. и размерът им не е оспорен от ответната страна.
При отговорността по чл. 50 ЗЗД вина не се изследва.
За обезщетяване на вредите пострадалият може да се обърне както към собственика, така и към лицето, което е упражнявало надзор върху животните. В случая претенцията е насочена към собственика. Ирелевантно е обстоятелство, че в този период последният е бил в недобро здравословно състояние и не е излизал от вкъщи. Както вече се посочи отговорност по чл.
50 ЗЗД може да се търси и от собственика на животното.
В писмения отговор на ответника е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като имотът на ищецът не е бил ограден. Съдът намира това възражение за неоснователно. На първо място по делото се установи, че имотът е бил ограден с телена ограда и дървени колци /вж. показанията на св. Д./. На следващо място дори и да се приеме, че имотът не е бил ограден, това не означава, че стопанисващият го е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото същият няма законово задължение да огражда имота си.
С оглед на изложеното по-горе и доколкото са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения осъдителен иск по чл.
50 ЗЗД правилно районният съд е уважил претенцията, поради което съдебният акт ще следва да бъде потвърден.
При този изход на спора – неоснователност на въззивната жалба, ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски в размер на 450 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900217/14.07.2022 г., постановено по гр.д.
№478/2021 г. по описа на Районен съд - С..
ОСЪЖДА А. Д. Ч., ЕГН **********, да заплати на П. И. И., ЕГН **********, сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5