Решение № 807 от 04.02.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50698/2021
- Вид
- Решение № 807
- Подписан
- 04.02.2022
- Състав
- АНЕЛИЯ СТЕФАНОВА ЯНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 45 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 807 гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря Е. С. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110150698 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „****“ АД твърди, че на 20.05.2020 г., в гр. София, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка Тойота, рег. № ***. Поддържа, че вредите са на стойност 191,20 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че е сторил разходи за определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му в общ размер на 206,20 лева. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил регресния дълг, поради което претендира сумата 206,20 лева, заедно със законна лихва от 31.8.2021 г. до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът „***” ЕАД оспорва иска, като поддържа, че събитието не е настъпило по вина на застрахования при него водач. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 16.11.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на 20.05.2020 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и ул. „****“, между лек автомобил марка Тойота, рег. №***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и лек автомобил марка Рено, рег. № **, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което е покрит риск; че вследствие на събитието са настъпили описаните от ищеца вреди по застрахования при него автомобил и тяхната действителна стойност е 191,20 лева; че ищецът е сторил разходи за определянето на обезщетението в размер на 15 лева; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 191,20 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, касаещ обстоятелствата, при които е настъпило процесното събитие, които се установяват от показанията на свидетеля Г.
/управлявал застрахования при ответника автомобил при настъпване на ПТП/, както и от двустранния протокол за ПТП, подписан от водачите на участващите в инцидента автомобили. Последният може да служи за установяване на факти относно механизма на ПТП, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса, и имащ случаен за процеса характер. Макар да няма материална доказателствена сила относно описаните в него факти, той има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н. От посочените доказателства се установява, че процесното събитие е настъпило при следните обстоятелства: лек автомобил марка Тойота, рег. №*** се движи в гр. София, в локалното платно на бул. „Цар Борис III“; на кръстовището с ул. „****“, след включване зелен сигнал на светофарната уредба, водачът предприема маневра завой надясно по ул. „****“; след започване на маневрата спира; намиращият се зад него лек автомобил марка Рено, рег. № ** не предприема спиране и реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил марка Тойота. Съдът намира, че събитието е настъпило поради действията на водача на застрахования при ответника автомобил, който не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 23 от ЗДвП и не е управлявал автомобила със скорост и при необходимата дистанция от движещото се пред 2 него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В този смисъл именно са и показанията на свидетеля, който заяви, че, ако е оставил достатъчна дистанция и е бил по-внимателен, би избегнал удара в лекия автомобил Тойота. Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства и свидетелските показания, съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане, което възлиза общо на 206,20 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 150 лева /50 лева – за държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Предвид изхода на делото ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на „****“ АД, ЕИК 030269049 на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 206,20 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка Тойота, рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.05.2020 г. в гр. София, и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 31.8.2021 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3